Както съобщават различните сирийски източници, отдавна очакваната операция по освобождаването от ислямистките терористични формирования на териториите в Северна Латакия, Западно Алепо, Северна Хама и провинция Идлиб е получила кодово название „Разсъмване над Идлиб”. Но САЩ, Великобритания и също така вложилият големи средства в идлибските бандитски части турски лидер Реджеп Тайип Едоган ще се опитат да не позволят това разсъмване. Но в случая едва ли ще им се получи.

Строяването на силите.

Сега около Идлиб от всички страни се водят опасни военно-политически игри и пропагандни битки, но действията засега са малко. Наложилата се ситуация прилича повече на маневриране преди атака. Сирийската армия под ръководството на щаба на групировките на руските войски продължава да строява около „зеленото петно на картата” най-добрите и добре въоръжени части. Забелязани са и колони руски военни с БТР, тежки огнеметни системи ТОС-1А, гаубици „МСТА-Б” и средства за радиоелектронна борба. Наличието в бойните редици на руснаци е отлична гаранция, че няма да има опити за въоръжена провокация от страна на американците.

Въздушната подготовка на настъплението.

Тази седмица започнаха интензивни въздушни удари по бандитския анклав. ВКС нанесоха десетки удари в Северна Хама и Идлиб по обекти, непосредствено свързани с изготвянето, пускането и управлението на ударните безпилотни летателни апарати, с чиято помощ терористите се опитват да атакуват нашите бази. Само през последния месец средствата за радиоелектронна борба и ЗРПК „Панцир-С2” и ЗРК „ТОР-М2” свалиха или приземиха 47 подобни апарати. Може, разбира се, да кажем благодаря на терористите за постоянната тренировка на зенитчиците, но е време полетите да бъдат прекратени.

В действителност, атаките се нанасяха не само върху тези обекти - тяхната география е много широка. Бомбите падат почти по цялата линия на боен контакт. Особено внимателно се обработва Северна Хама - това е районът на първото след влизането във войната на Русия, настъпление на сирийската армия през 2015 г., което се оказа неуспешно. След това започна да се използва цевната и реактивната артилерия. Очевидно е, че се извършва постепенна авиационна и артилерийска подготовка за бъдещата офанзива. Тя минава без да се бърза, щателно - терористите са се окопали солидно в продължение на няколко години. Нанесени са вече стотици удари.

На Запад веднага започнаха стенанията и плача за „бомбардираните мирни болници”. Следователно нашите пилоти и артилеристи попадат там, където трябва - по складовете, командните пунктове, огневите съоръжения. Но наземните сили все още не са се присъединили към битката.

Сирийските източници прогнозират различни дати за началото на движението на войските: някои говорят за следващите дни, някои за след около седмица. Но всеки разбира, че ще има офанзива. Сирийските и различните официални източници на Руската федерация, включително от Министерството на външните работи и Министерството на отбраната, ясно дават да се разбере, че „разпределянето от терористите и опозицията” на мъртвите и предали се ще започне задължително. И Русия не се интересува от мнението на Запада, който се опитва с всичко възможно да предотврати това.

Заплахите на САЩ.

А се намесват навсякъде. Отново започнаха старата песен с "Химическото оръжие", което Асад задължително ще използва, за което уж вече е дал заповед. Западните приказници не дават отговор защо побеждаващата армия използва отровни вещества, особено глупави като хлора. Да, тези истории се разказват вече за съвсем хванати от улицата хора, чийто мозък е напълно промит. Въпреки това има информация, че терористите вече са подготвили съответна провокация с "химическа атака".

Защо им е това на американците? На първо място Белията дом е принуден на това от вътрешната политическа борба в САЩ: опонентите на Тръмп минават в настъпление, размахвайки показанията на порно звезди и адвокати, и дори заплашват "туитър"-президента с импийчмънт. Пореден удар може да бъде представен в американските медии като голяма победа на американското оръжиее и като "лична заслуга на Леонид Илич", или по-точно, на Тръмп.

На второ място, Западът наистина иска сирийският абсцес да не се лекува и да се пречи на Русия по-дълго. В допълнение към Идлиб, няма други кандидати за ролята на спиращ фактор, въпреки засилените опити на САЩ да противопоставят кюрдите на Дамаск. Кюрдите разбират, че Съединените щати в действителност няма да ги защитят от сирийската армия и най-вече от нашата авиация. И няма да ги защитят от турците, за които федерализацията на сирийските кюрди, особено в настоящите граници не е нужна. Затова кюрдите усилено си увеличават стойността, но са готови да се пазарят с Москва и с Дамаск.

На трето място на Запад силно се страхуват, че след сриването на фронта джихадистите от Идлиб ще се разотидат кой откъде е. Най-вероятно ще заминат за Европа – там, където вече са отишли милиони техни „колеги”. Тези опасения бяха изказани от министъра на външните работи на Франция Жан-Ив льо Дриан.

На четвърто място „борците срещу тероризма” от коалицията, водена от САЩ всъщност са спонсори на терористите и страна от войната в Сирия, която те уверено губят. На Вашингтон много му се иска поражението да не е толкова унизително.