Дълъг е списъкът с атрибутите на държавата, попаднали под ръката (наистина тежка) на граф Лев Толстой. Армия, полиция, църква, министерства, поземлена собственост, монархия, образование, брак и т.н., включително привичките в местното хранене и носенето на обувки.

Дори и сто години след кончината на Лев Николаевич, отново го призоваха в съда: през март 2010 г. в Кировски съд на г. Екатеринбург експертът по екстремизъм Павел Суслонв обвини Толстой в „подстрекателство към религиозна ненавист към православната църква”.

Дори при наличието на роден пра-правнук сред съветниците на президента на страната, не е просто да се даде „просто така” реабилитация на Лев Николаевич.

През 2011 г. докладвайки в Никитския клуб на покойния С.П. Капици, опитах да навляза в темата, посочвайки хронологията на толстоевските горепосочени елементи на държавата. Кое е първото, което попада в „черния списък” на Толстой? Да се потопим в „обратната страна” на великия живот и да видим началото на „толстовството” във „войнишката” „Песен за сражението при река Черна от 4 август 1855 г.“

До „несъпротивата на злото с насилие” има още десетки години, в началото на 50-те години на XIX век военната служба е най-сериозният стремеж на младия Лев. Изоставени са Казанския университет, изпитите по право в Петербург, пръснати са сума пари. Служещият в Кавказ любим брат Николай е запомнен в учебниците по литература с детско хрумване: „търсенето на зелената пръчица – щастие за всички хора”, привиква Лев. През пролетта на 1851 г. пристигнал при брат си, той постъпва на военна служба. Офицерът Толстой служи в Кавказ две години, участва в много. Имал е всички права на Георгиевски кръст. Той е огорчен, когато не го получава.

В лагера „Старогладковски” той пише първите си творби. Паметникът на писателя и смел войник Лев Толстой в Чечения е обкръжен с уважение: „училището с неговото име не прекъсна своите занятия и за един ден” (из писмата на Владимир Толстой, правнук).

Започва Кримската война, храбрият и честолюбив офицер Лев Толстой се прехвърля към Дунавската армия, участва в битката при Олтенице, в обсадата на Силистра. От ноември 185 г. в обсадата на Севастопол, на най-опасния четвърти бастион командва батарея в сраженията при Черна. Абсолютно нула „толстовство”! Прославеният писател (неговите повести, изпратени от Чечения, се напечатват мигновено в сп. „Съвременник”) е доблестен офицер… И изведнъж – строфи, които са известни вече на пет-шест поколения.

Гладко беше на хартия,

Забравихме за овразите

А по тях ходим!

Песента, изразявайки се фигурално, „не е съвместима с продължаването на военната служба”. И веднага след щурма от 27 август Лев Толстой е изпратен в Петербург. Версиите са: а) опозорените севастополски началници ги премахват, б) цар Николай, както и цяла Русия, са били впечатлени от „Севастополските разкази” и призовава Толстой да бъде спасен, извикан от Крим.

Толстой особено се притеснява от този вариант: царят е починал преди публикациите? Можеше да прочете и ръкописите!...

Още шест-седем години бродене и заселилият се в Ясна Поляна боец в оставка вдига летвата философско-морално-естетическата критика на войната… на височина, потресла целия свят и която 160 години не е задмината.

Дават примери с вселенската значимост на антимилитаризма на Лев Толстой, влиянието му върху стотици милиони души, световни лидери, започвайки се с Махатма Ганди…, но не забелязват, че в „антивоенния Лев Толстой” има два вектора.

Морално-философско неприемане, знаменитото начало на третия том на „Война и мир”: „… и започна войната, тоест свърши извършено бе противното на човешкия разум и на цялата човешка природа събитие”.

Вторият вектор е изпепеляващото интелектуално презрение към военното изкуство, наука, щабове, военни планове и теории.

Военният съвет в навечерието на Аустерлиц е просто апотеоз на човешката глупост. „Гениалният” план на Вайеротер предвижда всички движения до човек и пушка, гарантирайки пълна победа. Следват часове идиотска „военна литургия” и генерал Ланжерон (французин на руска служба) отбелязва: „Планираният резултат ще се промени на пряко противоположния, ако Наполеон излезе при Праценските височини”. Австрийците го гледат, като случайно изтървал се и продължават: „Дер ерсте колоне марширен…” ( Първата колона марширува” – израз станал в толстовския кръг символ на самонадеяната глупост, щателното планиране на абсолютно всичко).

Тяхното наказание е да бъдат победени още по-епично, вече в самата мощ на гения на Толстой, да бъдат разбити от нищожеството, почти кукла (в смисъл с отсъствие на човешки черти) роботът Наполеон.

Тук векторите се съединяват: войната е морална гадост и поразителна глупост. Лятото на 1812 г., знаменитият „План Пфул” не са с нищо по-добри. А първият спечелен настъпателен Тарутински бой: е същото тържество на хаоса, грешките, неизпълнените (и неизпълними) диспозиции.

А как именно Кримската война поражда „толстовството” е вече отделна тема…