Миграционната политиката на Меркел е "майката на всички сегашни беди", заяви вътрешният министър Зеехофер, намеквайки, че тя вече няма подкрепата на мнозинството – нито в Германия, нито в Европа.

Около германския вътрешен министър Хорст Зеехофер от ХСС („сестринска партия" на ХДС на Ангела Меркел) напоследък беше настъпило подозрително затишие. След летните скандали, които поставиха на карта десетилетното партньорство на двете консервативни партии, страстите осезаемо се охладиха. Но ако канцлерката Ангела Меркел си е мислела, че най-страшното вече е минало – лъгала се е.

Ето, че сега Зеехофер обяви въпроса за миграционната политика на Германия за „майката на всички проблеми". И изброи всичко, което се случи през трите години, откакто думите на Меркел „Ще се справим" станаха мото на една относително либерална бежанска политика: разлом в обществото и възход на популистката партия „Алтернатива за Германия", която вече събира сериозна електорална подкрепа вдясно от двете консервативни партии ХДС и ХСС. Авторитетът на традиционните партии в Германия за все повече германци вече е уронен.

Това ли е причината?

Наистина ли всичко това се дължи единствено на бежанската политика? Въпросът е комплексен и няма лесен отговор. Най-близко до истината навярно ще бъде заключението, че приемът на бедстващи хора от цял свят в Европа катализира многобройни, отдавна тлеещи конфликти: Изтокът срещу Запада, либералната срещу направляваната демокрация, споровете за ролята и значението на правовата държава, социалните проблеми. Все по-очевиден обаче става един факт, който Зеехофер явно искаше да изтъкне за пореден път: колкото и ужасяващи да са изстъпленията и преследването на бежанци в Кемниц през миналата седмица, политиката на канцлерката по отношение на бежанците и политическото убежище вече няма подкрепата на мнозинството – нито в Германия, нито в Европа.

С няколко дни закъснение става ясно, че дори и за случилото се в Кемниц политиците от консервативните партии не могат да намерят общ език. Канцлерката говори за „насъскване и лов" на мигрантите, но нейният съпартиец, министър-председателят на Саксония (където се намира Кемниц) ѝ възразява в пряк текст. Хорст Зеехофер също казва, че разбира хората, които са разгневени от убийството на един германец, което по всяка вероятност е било извършено от кандидати за убежище.

Засега все още няма никакъв успех

В затворен кръг Меркел открай време повтаря, че през 2017 година се е кандидатирала отново за канцлерка единствено поради загрижеността си за разединеното общество и за разнебитения ЕС. Година по-късно става ясно, че тя не е постигнала никакъв напредък по тези два кръга от проблеми. Европа издига на власт популисти (Италия), все повече затъва в национализми (Великобритания, пък и други), извива ръцете на правовата държава (Полша). А в Германия недоволните, екстремистите, враговете на демокрацията и вътрешните противници на канцлерката намират общ знаменател: Меркел е виновна.

Меркел все още се удържа на върха единствено поради това, че ерозията в други партии е по-силна от тази в ХДС. Това важи особено за социалдемократите и за ХСС в Бавария. Но още колко дълго ще издържи така? Човек вече има чувството, че Меркел се барикадира в канцлерството – а това е тревожен знак. В продължение на десет дни цяла Германия гледа към Кемниц, наблюдава разгневени граждани, десни екстремисти, които насъскват и са готови за насилия, прояви на открити симпатии за нацистки лозунги. Но вижда и една могъща контра-демонстрация, един рок-концерт и събралите се на него хора, които се тревожат далеч не само от бежанската политика, но и от настроението в страната, от обществото, от бъдещето на демокрацията. А Меркел? Тя все някой ден ще отскочи до Кемниц – може би през октомври, още няма дата.

В канцлерството става все по-самотно.