Турция и САЩ са страни със съвършено различни манталитети, но с наистина сходна ексцентричност. Щатите са привикнали да смятат всичките си съюзници по НАТО и страните от ЕС като пешки в своята външна политика, но турците не приемат подобно снизходително отношение. И въпреки че съвременна Турция е крайно далечен отглас от великата в миналото Османска империя, тя присъства в умовете на съвременните турски политици.
„Ние сключихме с Русия споразумение по С-400. Някои се притесняват от това. Извинете, но ние няма да искаме разрешението на никой“, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган. „Никой“, както може да се досетите, са САЩ, с които у Турция възникна спор относно покупката на руските ЗРК С-400.
Американците разбират прекрасно, че въпросният руски комплекс гарантира въздушната сигурност на страната, в която ще бъде разположен. Щатите нееднократно са преодолявали ПВО на различните страни, били те Иран, Либия или Югославия.
Но със С-400 американците не могат да се справят, затова и те се опитват да уговарят другите страни да се откажат от покупката на този комплекс. Сред тях са не само Турция, но и Индия, например.
Но ЗРК не е единственият военен агрегат, по повод на който между Турция и САЩ възниква спор. Така Щатите искат да пробутат на турците своите изтребители Ф-35, които междувременно все повече се критикуват от военните експерти.
Те са доста нискокачествени: лоша електроника, лоша система за снабдяване с въздух – общо са изяснени 966 дефекти. Затова и турската страна клони към покупка на руски Су-57, които в пъти са по ефективни и качествени.
Разбира се, американците не ги устройва подобно положение, но споровете около военната техника са само част от конфликта. Наскоро страните заеха различни страни на барикадата относно финансирането на Близкоизточната агенция на ООН за помощ на палестинските бежанци и организацията на работата (БАПОР).
САЩ отказват да помагат на въпросната организация, което не е странно, предвид плътните контакти на американците с Израел. Турция, на свой ред, осъди американската страна по този въпрос, нали това ще окаже крайно лошо влияние на повече от пет милиона животи и ще усложни решението на палестинско-израелския въпрос.
Но всичко това е от последните месеци. Конфликтът между страните започна значително по-рано. Ердоган така и не прости на САЩ за това, че американците не го подкрепиха, след като в Турция имаше опит за държавен преврат. Те се ограничиха единствено с призиви за установяване на „стабилност“.
При това виновен, според турската страна, е проповедникът Фетхуллах Гюлен, който се укрива в САЩ, но американските власти, въпреки исканията на Турция, не го предават.
През 2017 г. се случи още един срив в отношенията между двете страни и този път дипломатически. Турските полицаи арестуваха служители от американското консулство, във връзка с което Ердоган изнесе гневна реч.
„Турция е правова държава, а не някакво племе. Тази мисъл трябва да се разбере ясно. Дадох заповед на турското посолство във Вашингтон да даде на американците огледален отговор“.
Във военна сфера страните също не намират общи интереси. Така САЩ подкрепят кюрдите в Сирия, докато Турция е настроена крайно агресивно към тях.
Е, не трябва да пропуснем и икономическата война. Анкара повиши вносните мита за 22 вина американски внос, а след това и Тръмп реши, че трябва да увеличи митата върху алуминия и стоманата от Турция.
Така че конфликтът между САЩ и Турция започна още през 2016 г. а сега е достигнал до критичната си точка. Експертите смятат, че такъв разкол може да доведе минимум до това, че Пентагонът ще загуби важна авиобаза в Турция.
Със сигурност едно е ясно: все повече съюзници се обръщат от Щатите, което впрочем, не е странно, предвид егоистичната политическа позиция на тази страна. Решението на Турция да купи руски ЗРК е напълно логично, нали те могат да осигурят сигурност на страната, а и като цяло сътрудничеството с Русия е по-изгодно в много параметри.
