Човекът, който обяви, че "Германия се самоунищожава" заради толерантността си към мюсюлманите, е написал нова книга - с още по-радикални тези за Корана.

Тило Сарацин обявява ислямската религия за агресивна и опасна.

Това е "Идеологически взрив" /сп. "Щерн"/, "Апокалиптична книга" /"Билд"/, написана с "господарско мислене" /"Зюддойче цайтунг"/ - такива бяха някои от оценките за новата книга на Тило Сарацин, озаглавена "Вражеско превземане: Как ислямът спъва напредъка и застрашава обществото". Други пък обобщават текста така: "С измамна претенция за обективност Сарацин обяснява, че описаният в предишната му книга призрак на самоунищожението се дължи само на исляма", написа в седмичника „Ди Цайт" ислямоведката Йохана Пинк от университета във Фрайбург.

"Германия се самоунищожава" е книгата, с която икономистът и бивш политик от ГСДП Тило Сарацин се прочу и стана един от най-успешните автори на документална проза в Германия. Той публикува въпросната книга преди точно осем години. "Германия се самоунищожава" се задържа без прекъсване общо 21 седмици на първо място сред бестселърите.

Със своите спорни тези за миграцията, исляма и наследяването на интелигентността, Тило Сарацин предизвика вълна от възмущение и крайно разгорещени дебати в Германия. Сарацин не е ислямовед. Роденият през 1945 година в Гера икономист беше на ръководен пост в германските железници. По-късно беше финансов сенатор в Берлин и член на управителния съвет на Бундесбанк. Заради своите оспорвани тези той беше уволнен от Бундесбанк през 2010 година.

"Бестселърът" на Сарацин: "Германия се самоунищожава"

Новата му книга излиза от печат във време, когато дяснопопулистката партия "Алтернатива за Германия" е представена в Бундестага. Няколко дни преди публикуването на книгата десни екстремисти шестваха по улиците на Кемниц, вдигаха ръка за хитлеристки поздрав и гонеха хора, само защото приличали на чужденци.

Голямо недоверие, слабо одобрение

Вестник „Ди Велт" пише: "Сарацин иска да поляризира. Едни ще четат книгата като откровение, а други като научно украсено насаждане на омраза". В средите на радикалните националисти се срещат обаче и похвални думи за новата книга на Сарацин. Авторът на публикация във вестник „Юнге Велт" (Млад свят) Торстен Хинц обвинява "политиците, културните и медийни дейци в безпомощност спрямо Сарацин". Ето какво пише той: "Неговите (на Сарацин – б.ред.) тези са широко известни и популярни. Но в обществения дискурс те биват така стигматизирани и отречени, че да се превърнат в забранени за средния гражданин".

Класическите печатни медии посрещат новата книга на Тило Сарацин с недоверие и неодобрение. От страниците на вестник "Зюддойче цайтунг" Соня Зекри обвинява Сарацин, че може и да е чел Корана, но нито го е разбрал, нито го е разгледал в контекста на възникването му: "Сарацин дори не се притеснява от това, че не го познава добре, твърдейки, че тъкмо тази му „необремененост" му помага да разкрие истинския характер на Корана, който бил

"агресивен, хаотичен, прекалено емоционален и твърде абстрактен като текст".

Книга, пълна с грешки

Различни германски медии обръщат внимание на многото фактологически грешки в новата книга на Сарацин. „Зюддойче цайтунг" например опровергава твърдението му, че на мюсюлманите е забранено да се женят за „неверници". А обрязването на жени и робството далеч не са само мюсюлмански престъпления, както твърди Сарацин. „Ди Цайт" пише, че в книгата на Сарацин съдържа толкова много грешки, че е трудно те да бъдат изброени изчерпателно: „Авторът засипва читателя с цитати и всевъзможни исторически, политически и демографски информации. Но дали тези информации са действително точни, само отчасти верни, или изобщо не отговарят на истината, явно е от второстепенно значение за Сарацин".

Вестник „Билд" пък отбелязва, че Сарацин често прави твърде нелепи обобщения - например, когато пише, че честта на мюсюлманския мъж лежала "между краката на жената" и че мюсюлманите като цяло били силно обидчиви. Вестник "Der Freitag" обвинява Сарацин в едностранчивост и го сравнява с германския салафит Пиер Фогел. "Той копира изцяло салафитския подход към Корана, като изважда отделни строфи от общия контекст и се самообслужва с тях, както е угодно".

"Възможно най-лошите отговори"

Това, че досегашното издателство на Сарацин - Deutsche Verlags-Anstalt (DVA) - отказа да отпечата новата му книга, предизвика ожесточени дискусии в Германия още преди появата ѝ. Бившият издател на Сарацин Томас Ратноу заяви за вестник „Ди Цайт", че Сарацин представя исляма като "напаст за човечеството". Книгата "Вражеско превземане", според издателя, е "слабо аргументирано произведение", която "може да засили антимюсюлманските нагласи". Новата книга на Сарацин бе отпечатана от Издателство Finanzbuch (Финансова книга) в 120 000-ен тираж. Същото издателство публикува и поредица книги на десния популист Роланд Тихи. Още преди "Вражеско превземане" да излезе от печат, книгата зае първо място сред бестселърите на „Амазон". За това вероятно допринесе и медийната шумотевица около новото творение на Сарацин.

„Зюддойче цайтунг" оценява като особено неблагоприятно това, че „освен расисти и крайно десни, книгата ще си купят и хора, които честно се интересуват от исляма, които не разбират някои неща и търсят отговор на свои въпроси и опасения. В тази книга обаче те ще открият възможно най-лошите отговори", заключава изданието.

Какво казва авторът?

При представянето на книгата си в Берлин Тило Сарацин заяви, че не е виновен за това, че десни популисти и десни екстремисти се опират на неговите тези. Коментаторите на много издания обаче не освобождават автора от отговорност. „Зюддойче цайтунг" оспорва твърдението на Сарацин, че има опасност от "постепенно демографско превземане чрез исляма" и определя като опасни думите му, че "ние в Германия и Европа имаме правото и задължението още отсега да се противопоставяме на тази заплаха".

Торстен Кройел от „Ди Велт" пише: "Истинското послание на Сарацин може да бъде обобщено в едно изречение: Мюсюлманите са нашето нещастие. Но какво е решението? Да бъдат прогонени от Европа мюсюлманите? Тило Сарацин навярно ще заяви, че не пледира за подобно нещо. Но човек усеща накъде ще тръгнат нещата, ако действително се наложи тезата, че интеграцията е безсмислена именно заради Корана".