Първо с Испания, а сега и с Гърция. Германия сключи споразумения за връщане на бежанци с две партньорски държави от ЕС. Преговорите с Италия продължават. Имат ли ефект обаче подобни споразумения или са само прах в очите?

В края на миналата седмица говорителката на вътрешното министерство Елеоноре Петерман обяви най-новите резултати от преговорите с гръцкото правителство. Тя заяви, че предстои подписване на споразумение за реадмисия между двете страни. "Ние се споразумяхме", заяви тя и допълни, че в момента тече заключителната размяна на официални писма. Тя не пожела да сподели повече подробности. Според информации от медиите, всичко говори за това, че споразумението между Берлин и Атина прилича на вече сключеното споразумение за реадмисия между Германия и Испания. То дава право на Германия при определени обстоятелства да връща обратно в Испания бежанци, когато те вече са били регистрирани в Испания.Това обаче се отнася за хората, които са влезли в Германия през границата с Австрия. Понастоящем Германия контролира три гранично-пропускателни пункта. Ако там бъдат заловени бежанци, те могат да бъдат върнати в Испания в рамките на 48 часа. Основа за проверките е европейската база данни за пръстови отпечатъци Евродак. Всеки бежанец трябва да се регистрира в тази програма при пристигането си в Европа. Изключение правят само малолетните бежанци без придружител.

Много символика

Понастоящем споразумението оказва символично въздействие.То показва, че е възможно единение на европейско ниво. Практическото въздействие на споразумението е по-скоро ограничено. По данни на вътрешното министерство, от средата на юни през австрийско-германската граница са пристигнали 150 души, които са подали молба за предоставяне на убежище в друга страна член на ЕС. Половината от молбите са подадени в Италия. Само една пета от тях са били подадени в Австрия. От Испания не е пристигнал нито един мигрант или бежанец. Открит въпрос е дали ще бъде сключено споразумение и с Италия. По данни на вътрешното министерство, преговорите с Италия били "в напреднала фаза". Вътрешното министерство изхожда от предположението, че "ще бъде сключен договор".

Срещ приема на още мигранти: италианският вътрешен министър Матео Салвини

Рим се оплаква от тежкото бреме

Италия би могла обаче да постави много по-обхватни изисквания. В края на миналата години в Италия са живели 355 000 бежанци. През тази година към тях са се присъединили почти 19 000 души, които са пристигнали в Италия по море. Сегашното италианско правителство се оплаква от тежкото бреме. Особено тежка е ситуацията в големите италиански градове, най-вече в Рим и Милано. Само в столицата живеят над 6000 бежанци. Много често те намират подслон в импровизирани лагери или в запустели сгради.

Новият италиански вътрешен министър Матео Салвини се противопоставя решително на приема на още бежанци. В края на юли той отхвърли предложението на ЕС да плаща по 6000 евро за всеки мигрант. "Това изобщо не става. Брюксел може да си прибере милостинята", заяви той и допълни, че Италия искала притокът на мигранти да бъде окончателно спрян. Премиерът Джузепе Конте също реагира отрицателно. Той заяви, че Италия никога не е повдигала въпрос за пари при изискването за преразпределяне на мигрантите в Европа. Съответно трудни ще бъдат и преговорите. Засега не са известни детайли по тях. В други държави живеят значително повече бежанци и мигранти. По данни на Върховния комисариат за бежанците на ООН, Германия е приела най-много бежанци - над 1,4 милиона. На второ място се нарежда Франция с 400 000 души. Италия е едва на трето място. В тези цифри обаче не са включени бежанците с отхвърлени молби за убежище.

Призив към европейска солидарност

В тази връзка германският външен министър Хайко Маас призова за повече подкрепа за страните от Южна Европа. "Ние не можем да действаме така, сякаш спасените в Средизимно море хора са испански или италиански бежанци. Имаме нужда от европейско решение и европейска солидарност. Миграционният въпрос не бива да разединява ЕС", заяви той в телевизионен разговор. Хайко Маас обаче подчерта, че европейските партньори не бива да бъдат принуждавани да поемат еднаква отговорност, когато по един въпрос има принципни различия. "Голяма част от европейските държави са готови за приемането на обща концепция. Тези, които не желаят, могат да поемат повече отговорност в друга сфера. Например при финансирането на борбата срещу причините за бягство или в други сфери на ЕС", заключи той.