Брук Шийлдс е само на 15 години, когато снима кампания за Calvin Klein в началото на 80-те. Тя позира с предизвикателно разкопчана долна част на ризата си, наведена напред, с дързък поглед към камерата.

Модната линия дънкови облекла е предназначена за възрастни, но това не променя факта, че Шийлдс няма дори 16 години.

И ако тогава тя е била по-скоро изключение, от нейната сесия нататък модните компании започват все по-често и по-често да наемат непълнолетни момичета, докато това се превръща в норма.

Сега обаче започна публична дискусия дали тази практика да не бъде прекратена като основанията за това са много. Веднъж влезли в индустрията и решили да се задържат там, манекените често са принуждавани да поддържат нездравословни за ръста си килограми, за да получават необходимия им брой ангажименти. Много от тях - и мъже, и жени - се сблъскват със сексуален тормоз.

Той включва нежелани физически контакти, например излишно опипване по време на проби и корекции по дрехите, както и принуда моделите да позират без дрехи. В противен случай са заплашени с изгонване.

Подобни травми са достатъчно тежки и трудно преодолими за възрастен, но проблемът е още по-голям, когато говорим за юноши, често оставени без родител или настойник. Няма как да не се запитаме и доколко е в реда на нещата толкова млади хора да бъдат използвани, карани да заемат предизвикателни пози и превръщани в обект на сексуално желание.

В септемврийския брой на Vogue е публикувана сериозна дискусия по темата, в която се включват имена като дизайнерите Angela Missoni, Isabel Marrant, представители на Prada и Chloe, модели като Карли Клос и Кендал Дженър.

Преди да се стигне до въпроса как ще бъде решен проблемът с "твърде младите" модели, добре е да погледнем назад във времето и да се запитаме как въобще се появиха ученици по модните подиуми.

Едни от най-известните имена на 90-те също са започнали от тийнейджърска възраст. Примерите са много - Наоми Кембъл, Линда Еванджелиста, Кристи Търлингтън.

Тогава индустрията е различна. Големите модни шоута са максимум по няколко пъти годишно, което означава, че момичетата могат да ходят на училище или да се обучават вкъщи. В момента седмица на модата в някой голям моден център има всеки месец, а понякога и по-често.

Много по-важно е, че тогава дрехите за ревютата са се правили на различен принцип. Роклите са били прекроявани така, че да паснат на манекенките. Постепенно шоутата стават все по-пищни и с все повече участнички. В ревю средно участват до 40-50 модели. Вече няма време и възможност за дълги проби и промени по тоалетите. Затова организаторите започват да наемат тийнейджърки, чиито тела още се развиват.

Точно оттук тръгва и задочният разговор във Vogue - време е моделите да са жени със собствен характерен вид и глас, а не просто ходещи закачалки за дрехи.

Това би била огромна промяна в модния бранш, включително и за списанието. В светлината на #MeToo Конде Наст, настоящият издател на Vogue, наложи правилото "Не допускаме лица под 18".

Новият кодекс включва изискването агентите да са уверени, че моделите им работят в здравословна среда, че им е осигурено лично пространство за преобличане и позиране, че са над 18-годишна възраст, а ако не са - трябва да участват само в подходящи за възрастта им фотосесии. Значи може би вече няма да виждаме корици като тази на юлския Vogue, включваща 16-годишната Кайа Гербер.

Разбира се, новата промяна няма да реши проблемите на модната индустрия, но е добра отправна точка. Ясно е, че никой няма да спре да наема момчета и момичета под 18, но е полезно някой да следи в какви проекти ще бъдат включени тези тийнейджъри и какво ще е отношението към тях по време на работата им.

Винаги го има и ефекта върху публиката.

Твърде малко жени могат да се асоциират с тийнейджърките от страниците на списанията и модните подиуми.

Независимо дали са с перфектна фигура и съвършена прическа, "обикновените жени" просто не виждат в лицето на младите манекенки някой, на когото да се оприличат така, както биха го сторили с по-зряла жена.

Един от супермоделите на Victoria's Secret - Карли Клос, обобщава, че се чувства оптимистично за начина, по който се променя модният бизнес. Тя казва, че през годините е станала много по-добра в работата си и в изразяването на своето Аз.

Вече не всичко опира до това да те видят, важно е и да чуят какво имаш да кажеш.