Девствеността обикновено не е тема на разговор, освен когато някой не съобщи, че я е изгубил и е навлязъл сред обществото на сексуално активните хора.

В противен случай не се говори много. Няма много място за нея в хиперсексуализирания ни свят, в който едва ли не трябва да се нахвърляме на всичко, което мърда.

Във Франция средната възраст, на която се започва полов живот, е около 17 години.

След 20-годишна възраст е изключително рядко явление да имаш познат, който все още не е изпитал плътските удоволствия. За някои французи обаче моментът все още не е настъпил - случайно или напълно умишлено. Те обаче са крайно дискретни за това, защото знаят, че не се вписват сред останалите.

Част от тях се описват като "девственици по съдба". Целомъдрието не е нещо, което са избрали доброволно или са предпочели заради крайна религиозност. Просто възможностите, които са имали до момента, не са им допаднали достатъчно. Те казват "Не" отново и отново, докато околните си мислят "О, горкото, сигурно никой не иска да спи с него".

С годините притеснението расте, което прави все по-трудно и по-трудно този тип младежи да загубят девствеността си.

По-рано не са гледали на нея като на нещо особено ценно, но с времето започват да се притесняват от реакциите на другите, ако споделят. Започват да ненавиждат сексуалните сцени във филмите, мразят да играят на "Истината или се осмеляваш" - повечето въпроси в тази игра засягат секса.

Някои младежи са толкова стресирани от девствеността си, че си измислят цели истории за "първия си път".

Девствеността може и да не се споменава често, но за сексуалността се говори непрекъснато. Да запазиш целомъдреност, независимо от причините за нея, е нещо нестандартно. През 70-те Сексуалната революция срина принципите на консервативното общество.

Вече сме бомбардирани от реклами на сайтове за запознанства, а филмовите любовни истории задължително са със силен еротичен заряд. Не е чудно, че много девственици се чувстват притиснати от заобикалящата ги среда.

Дори можем да говорим за стигма върху девствеността, която потвърждават и гнусните имена, с които някои наричат девствените. Към това се прибавя и страхът да не станеш "самотна стара мома/ смахнат стар ерген".

Чувството за изолация е често срещано у целомъдрените младежи.

24-годишна парижанка на име Джули споделя, че започва да се чувства неудобно дори и по време на лекциите си по философия, защото професорът често обяснява колко прекрасно чувство е любовта. Той завършил една от речите си с "Е, всички сме го изпитвали". Не и Джули.

Тя не е травматизирана от факта, че е девствена, но определено се усеща като аутсайдер като дава за пример случай, при който нейни колеги броили на глас дните, които са изкарали без секс.

Джули иска да е влюбена в този, с когото ще прави секс за първи път - емоция, която до момента не е изпитвала. Не вярва в девизи за живеене за мига и за моментното удоволствие.

Все пак се радва, че Сексуалната революция се е случила, защото на жените вече не се гледа като на принадлежност на мъжете, но критикува масовото концентриране и наблягане на секса. Според Джули всички като нея го искат, всички са хора, все пак.

Но не иска да гледа на секса като на яденето или пиенето на вода - нещо задължително.

Още по-травмиращо е, че много от приятелите на девственици ги подтикват да не бъдат толкова придирчиви и да си легнат с първия срещнат. В свят без особена религиозност на девствеността вече се гледа като на недостатък, който е добре да бъде отстранен бързо. Вече няма уважение към целомъдрието. До огромна степен благодарение на хипитата да си девствен не е готино.

Едно време женската девственост е била гаранция, че няма да се раждат деца без бащи. Обществото е контролирало женското тяло. Мъжът, от своя страна, е бил окуражаван да се учи да бъде добър любовник. И така до 70-те години, когато на мода идва масовото горене на сутиени, но "моралната девственост" остава значим фактор.

Затова много млади хора, предимно жени, отлагат този важен момент като чакат "някой специален", без задължително да се пазят за първата брачна нощ.

Други са категорични, че първият, с когото правят секс, ще е брачният им партньор.

За тях любовта има много измерения, които се случват преди това и са по-важни от секса. Сред вярващите в секса само след брака има и доста мъже. Не са стигали по-далеч в интимностите от целувки и не смятат, че са по-различни от жените, избрали целомъдрието.

Общото между всички тези млади хора е нуждата да бъдат разбрани, дори и самите те да избягват да говорят по темата. Единственото, което искат, е мотивите им да бъдат правилно възприети, правото им на избор да бъде уважено. Девствениците не съдят връстниците си, които са поели по другия път, и молят за същото.

Джули обобщава, че всичко се свежда до това да се вслушваш в себе си и да не правиш нищо насила.