Ердоган се държи така, сякаш нищо не се е случило - вече няма обиди, няма арести. Само до преди една година турският президент наричаше европейските лидери "нацисти" и "помощници на терористите".
Сега изведнъж преобърна риториката си в опит за сближаване - преди дни той разговаря по телефона с германския канцлер Ангела Меркел и с френския президент Еманюел Макрон. Говорителят му Ибрахим Калън подчерта, че Турция би искала да подобри отношенията си с Европа.
Смяната в посоката на външната политика е резултат от стратегическа пресметливост, пише германското издание "Шпигел".
Анкара пострада сериозно в сблъсъка със САЩ заради с ареста на пастор Андрю Брънсън. Американският президент Доналд Тръмп наложи санкции на двама турски министри, след което увеличи двойно митата върху вноса на стомана и алуминий от Турция - което доведе до колапса на лирата.
Турската валута и без това беше уязвима заради неправилни политически решения през годините, които доведоха до прегряване на икономиката и висока инфлация.
Конфликтът със САЩ обаче нанесе решителен удар. Затова Ердоган има нужда от нови приятели.
Турският президент обича да изтъква факта, че страната му е незаобиколим фактор за НАТО и Запада, и че евентуалното му оттегляне от това партньорство би довело до сериозни рискове за Европа.
"Турция е прекалено голяма и прекалено мощна, за да се върти само около една ос", казва той пред турските посланици на среща в Анкара. Алтернативите на Запада обаче са доста по-ограничени, отколкото Ердоган би искал да признае.
Действително през последните години той си партнира с Русия, политиката му в Сирия става все по-координирана с плановете на руския му колега Владимир Путин. Правителството му поръча руски системи за противоракетна отбрана С-400 на цена от 2 милиарда евро, Русия строи атомна централа в Северна Турция. Отношенията между двете държави обаче далеч не са толкова стабилни, колкото изглеждат.
Путин не гледа на турския президент като "равен с равен". За него Ердоган не е нищо повече от помощен инструмент за изпълнение на целите на руската военна стратегия в Сирия. Нежеланието на Путин да прави компромиси спрямо турската страна се вижда по ситуацията в сирийската провинция Идлиб, където руската армия и войските на Башар ал-Асад готвят офанзива въпреки предупрежденията от страна на Анкара.
Колкото до конфликта със САЩ - Русия е готова да помага на турското правителство само частично. Външният министър Сергей Лавров действително осъди налагането на американските санкции върху Анкара по време на посещение в турската столица. Финансовата помощ, от която Турция се нуждае спешно, обаче не беше обещавана.
Засега Ердоган успя да получи приятелско рамо само от страна на Катар - емирът шейх Тамим Бин Хамад Ал-Тани даде глътка въздух за турската лира, след като обеща, че ще предостави финансова помощ в размер на 15 милиарда долара на Турция през подкрепа за различни икономически проекти, инвестиции и депозити.
До голяма степен публичната щедрост на шейх Тамим представлява отплата за ключовата подкрепа, която Турция оказа на Катар през лятото на 2017 г. по време на дипломатическия и икономически бойкот срещу емирството от страна на ОАЕ, Саудитска Арабия, Бахрейн и Египет.
Оттогава витаят упорити спекулации, че Рияд и Абу Даби са били готови на военна инвазия срещу Катар, а намесата на бившия държавен секретар Рекс Тилърсън се е оказала възспиращият фактор за недопускането на нов въоръжен конфликт в региона. И макар тази информация да остава непотвърдена официално, факт е, че Турция изпрати военни подразделения в Катар скоро след като избухна спора със съседите. Присъствието им изигра важна роля за разубеждаването на противниците на Доха от всяка идея за нахлуване на чужда територия. Турция осигури и вноса на храни за Катар, когато Саудитска Арабия наложи ембаргото.
Обещаните 15 млрд. евро в преки инвестиции обаче са символична сума на фона на 265 млрд. евро външен дълг.
Финансовият министър на Турция Берат Албайрак (зет на Реджеп Тайип Ердоган) ще направи обиколка в Персийския залив в близките седмици, за да търси допълнителна финансова помощ. Страна като Кувейт вече даде да се разбере, че няма намерения да предлага подкрепа за лирата.
Турската икономика продължава да разчита в голяма степен на Запада.
Ердоган разбира този факт и затова търси сближаване с Германия и Франция. Междувременно - в турските арести вече лежат общо 9 души с германско гражданство, арестувани по подозрения в тероризъм. Последният от тях - таксиметров шофьор от кюрдски произход, който живее в Хамбург, е задържан в Турция по време на лятната си отпуска.
В тази среда на несигурност и външен натиск турският президент ще направи първото си посещение в качеството на държавен глава в Берлин на 28 и 29 септември.
"Никой няма интерес от икономическа дестабилизация на Турция. Германия би искала да види Турция в икономически просперитет. Това е нашият интерес", казва Ангела Меркел. Интересът на Берлин от стабилизиране на демократичните институции и прекратяване на политическото преследване срещу противниците на режима в Анкара обаче е не по-малък.
