Ангела Меркел напомня на турския президент Реджеп Ердоган, че има потенциален съюзник в Берлин, предлагайки надеждността на Германия, опитвайки се да се избегне разпространение на икономическата нестабилност.
В опита си да предпази турската икономика от враждата с президента Доналд Тръмп, Ердоган разговаря по телефона с германския канцлер в сряда, за да организира среща на финансовите министри на двете държави. И макар от Берлин все още да няма направено предложение за помощ, разговорът отразява направените залози и в двете страни, както и влиянието на Германия като най-голяма икономика в Европа, посочва Bloomberg в свой материал.
Германия иска Турция да избегне финансов срив и не може да позволи страната да изпадне в хаос, посочва анонимен източник, запознат с начина на числене на Меркел. След като войната на думи между двамата за демократичните ценности изпрати двустранните отношения между Берлин и Анкара до нова ниска точка преди година, Германия прави завой, приемайки Ердоган на официално посещение на 28 септември.
„Никой няма интерес в икономическото дестабилизиране на Турция“, заяви Меркел в Берлин по-рано тази седмица.
Германия е най-големият икономически партньор на Турция досега, като отговаря за близо 37 млрд. евро от двустранната им търговия миналата година, което включва и германските туристи в Турция. В същото време над 6500 частично или изцяло притежавани от германци компании оперират в Турция.
Сирийски бежанци
За Меркел икономическа криза в съюзника от НАТО може да изложи на риск готовността на Турция да приема сирийски бежанци и да спира движението им към Европа. Турция също така се нарежда на 16-то място сред германските пазари за износ, преди Япония и редица по-малки държави от ЕС.
Тези отношения доведоха до предупреждения от германската бизнес общност, включително и критики за опитите на Ердоган да увеличи контрола си върху централната банка в Турция и за спазването на човешките права в страната.
„Има риск от рецесия, ако финансовата стабилност не бъде възстановена“, посочва в изявление Йоахим Ланг, изпълнителен директор на Федерацията на германските индустрии в Берлин. По думите му само със стабилна политическа среда ще бъде спечелено доверието на инвеститорите.
Нацистки сравнения
Сред взаимовръзките с Турция, които Меркел не трябва да забравя, е турската общност в Германия, която е съставена от 3,5 млн. натурализирани граждани и притежатели на двойно гражданство и представлява най-голямото малцинство в страната. От тях 1,3 млн. души могат да гласуват на избори в Турция.
Отношенията между Берлин и Анкара се влошиха, след като Ердоган консолидира властта си след проваления преврат от 2016 г. Напрежението ескалира, след като турските власти задържаха група активисти за човешки права и арестува германски журналист. Друг спор между двете страни накара Германия да изтегли войски от военновъздушната база на НАТО „Инджирлик“ в Турция.
„Изправени сме пред големи външнополитически предизвикателства“, заяви председателят на парламентарната група на политическото обединение на Меркел в парламента Фолкер Каудер пред вестник Rhein-Neckar-Zeitung. „Те трябва да бъдат обсъдени и само по тази причина Ердоган е добре дошъл. Но трябва да обсъдим всички проблеми“, допълни още той.
Когато двамата финансови министри се срещнат германският представител Олаф Шолц е вероятно да каже на турския си колега, че каквато и да е било подкрепа от страна на Берлин изисква „преминаване към надеждна финансова политика, която е независима, с високи лихвени проценти“, посочва Холгер Шмийдинг, главен икономист към Вerenberg.
И макар пътят на Ердоган към по-добри отношения с Европа да минава през Берлин, Германия няма да направи предложение като това за 15 млрд. долара, които Катар обеща да инвестира в Турция.
„Всяка помощ, която Германия би могла да предостави сега, би била малка в сравнение с наличните проблеми“, посочва още Шмийдинг.
На фона на продължаващите сблъсъци между Ердоган и Тръмп около задържането на американския пастор Андрю Брънсън в Турция, историята на турския президент с Меркел не помага. Миналата година Ердоган разгневи канцлера, когато сравни германските власти с нацисти заради това, че блокират митинги на негови привърженици сред турските гласоподаватели в Германия по повод референдума за разширяване на властта на държавния глава.