Случаят изглежда като добре познатата история за сексуален тормоз, но обърната с главата надолу. Авитал Ронел, световноизвестна професорка по германска и сравнителна литература в Нюйоркския университет, е обвинена за това, че е упражнявала сексуален тормоз върху бившия студент на университета Нимрод Рейтман.

След 11-месечно разследване властите установяват, че професор Ронел, описвана от колегите си като "една от съвсем малкото истински звезди на съвременната философия", е отговорна за сексуален тормоз - и вербален, и физически спрямо бившия й възпитаник.

Университетът намира преподавателката си за отговорна за тормоза и я отстранява от следващата учебна година.

Според документите от разследването целият тормоз е продължил в рамките на 3 години като в служебната комуникация помежду им тя се обръща към него с редица ласкави, но определено непрофесионални обръщения като "Сладко пухкаво бебе", "най-обичаният от мен", "моят поразителен и красив Нимрод" и други.

Също така той свидетелства за това, че тя го целувала често, докосвала го доста повече от приемливото, карала го дори да спи в леглото й, държала го за ръка и му пишела редовно. А когато той отказал това да продължава, тя заявява, че повече няма да работи с него, ако продължава със същото поведение.

Интересното в случая е, че 32-годишният в момента Нимрод Рейтман е гей и дори вече е омъжен, а проф. Ронел отдавна е обявила, че харесва жени.

Случаят идва в среда, доминирана от движението срещу сексуалното насилие срещу жените #MeToo и повдига важен въпрос за феминистките - каква трябва да е реакцията, когато една от тях самите (проф. Ронел е активна в борбата си за правата на жените) бъде въвлечена в такъв скандал като обвиняема.

Скоро след като университетът взе окончателното решение по казуса тази пролет, група учени от цял свят, включително изтъкнати феминистки и защитнички на правата на жените, изпратиха отворено писмо до образователната институция, в което защитават професор Ронел.

Джудит Бътлър, автор на книгата "Gender Trouble" и една от най-влиятелните феминистки в научните среди към момента, беше на първо място в списъка с подписалите се в защита на обвинената професорка.

"Въпреки че нямаме достъп до поверителните материали по случая, всички сме работили в продължение на много години в непосредствена близост с професор Ронел. Всички сме виждали връзката й със студентите, а някои от нас са запознати и с личността, която е води тази злонамерена кампания срещу нея", се казва в писмото.

Там също се обръща внимание на постиженията в науката на проф. Ронел, нейното принципно благородство и уважението, което си е спечелила в световен мащаб - неща, които тежат на фона на по-голямата картина.

Според критиците на писмото, защитаващо репутацията на професорката, написаното в него носи ехото на предишни защити спрямо могъщи мъже, злоупотребявали със служебното си положение.

Самата Ронел отрича каквито и да е обвинения в сексуален тормоз. "Нашите комуникации, за които Рейтман сега твърди, че представляват сексуален тормоз, са били между двама възрастни - и двамата хомосексуални, които споделят еврейски корени както и увлечение по цветистата и пищна комуникация, възникнала от общия ни бекграунд и чувствителност. Тези съобщения бяха желани, на тях се отговаряше и бяха окуражавани от него в период от три години", коментира тя случая пред New York Times.

Рейтман подава жалбата си срещу бившата си наставничка две години, след като завършва Нюйоркския университет, обвинявайки я в сексуален тормоз, сексуално насилие, преследване и отмъщение.

През май университетът установи, че професор Ронел е виновна по обвиненията за сексуален тормоз и я е осведомил за другите твърдения срещу нея. Рейтман и адвокатът му сега подготвят и дело срещу професорката.

И неговата, и нейната версия за историята обаче носят със себе си ехото на други случаи на обвинения в сексуален тормоз. Според спомените на младия мъж той е бил уплашен от наставничката си и от властта, която тя имала над него и академичното му бъдеще. Често обаче нейното поведение го карало да се чувства насилен. От другата страна - проф. Ронел твърди, че Рейтман отчаяно търсел вниманието и насоките й.

Проблемите реално започват през 2012 г., преди официално младият мъж да започне следването си в университета. Професор Ронел го поканила да остане с нея в Париж за няколко дни. В деня, в който той пристигнал, тя го помолил да я почете поезия в спалнята й, докато прави следобедна си дрямка.

"Това вече беше червена лампа за мен. Но също си помислих: "Добре, тук си вече, по-добре не прави скандали".

Впоследствие тя го вкарала в леглото си, започнала да го докосва и да го целува. На другия ден той поставил проблема и двамата се изяснили.

В Ню Йорк обаче нещата продължили. През октомври 2012 г. по време на урагана Санди тя се появила пред вратата на апартамента му, тъй като при нея нямало ток. Успяла да го убеди, че няма нищо лошо в това да спят в едно легло, а когато легнали, тя отново започнала да го опипва и целува.

Ронел отрича всички твърдения за контакт от сексуален характер. По нейни думи тя останала само две нощи в апартамента на Рейтман и то след негова покана.

Разследването в крайна сметка заключва, че няма достатъчно доказателства за това, че професор Ронел действително е извършила сексуално посегателство срещу студента си, най-вече защото няма свидетели на нито една от ситуациите.

Имейлите й обаче потвърждават версията за сексуалния тормоз. В един от тях тя пише:

"Събудих се с лека треска и болки в гърлото. Ще се постарая много да не те целувам, докато ситуацията с гърлото не стигне до безопасно решение. Определено няма да ми е лесно!"

В други свои писма към него тя описва почти сексуални фантазии между тях двамата.

В своя защита професорката твърди, че не е имала представа, че този тип комуникация представлява толкова голямо неудобство за вече бившия й студент.

Според Рейтман обаче тя започнала да се държи отмъстително, когато той се оплакал от поведението й спрямо него. Тя си отмъщавала, пишейки му проформа препоръки за работа, с което застрашавала кариерното му развитие. Разследването обаче открило, че препоръките, които той е получил, са съпоставими с тези, които тя писала и на други свои студенти. А в крайна сметка той все пак успява да си осигури след това стаж.

Интересният момент е, когато проф. Ронел и тези, които я подкрепят, се опитват да дискредитират обвиняващия я по познати начини. Задава се въпроса защо чак сега е подал жалбата си и още повече - защо е поддържал такава интимност с нея, при все че му е било толкова неприятно.

Даян Дейвис, председател на катедрата по реторика в Тексаския университет, която също е подписала писмото до университета, подкрепящо професор Ронел, коментира, че едно от най-тревожните неща е употребата на "Член IX", който най-често се използва от активистите за правата на жените. А сега е насочен именно срещу феминистка.

Според нея законите за защита от сексуално насилие в този случай са извъртени по неуместен начин и дори обърнати срещу самите себе си. Самият Член IX е въведен в правилника на Нюйоркския университет като отговор на сексуалното насилие срещу студентки. В по-голямата си част обаче той защитава правата на мъже студенти от мъже агресори.

В крайна сметка обаче и двете страни по случая се чувстват малко или много ощетени.

От една страна, Рейтман се оказва в центъра на един мащабен дебат за сексуалното насилие, при това използван като аргумент за гледна точка, която сам той не защитава.

От друга, професор Ронел се оказва сравнявана с някои от големите "хищници" в Холивуд, което е тотален контрапункт на всичко, за което се е борила тя в професионалната си кариера.