На фона на охлаждащите се отношения със САШ, срещата на високо равнище на БРИКС позволи на Анкара да демонстрира, че залага на алтернативните центрове на сила. Ердоган ще разиграва тази карта и през септември, по време на планираното му официално посещение в Германия. Както пише германският вестник „Билд”, позоваващ се на източници в правителствата на двете страни, турският лидер ще се опита да оживи диалога с водещите европейски партньори на САЩ.
Докъде може да достигне Ердоган в спора със САЩ, какво място дава Анкара на Москва в тази игра?
Трябва да се отнасяме спокойно към маневрите на Турция. И да разясняваме непублично с Ердоган същността на БРИКС. Трябва да разберем, че днес има от една страна цивилизован свят, а от друга антицивилизационен. Антицивилизацонният свят е Западът. Там господства финансовият капитал. И всичко, което се случва на Запада по отношение на икономиката и политиката, е насочено срещу другите цивилизации.
От тази гледна точка БРИКС се формира като коалиция. А в последствие като съюза на антизападната цивилизация.. В обединението има пълноценни цивилизации като Китай и Индия. Има я и Русия като основа на евразийската цивилизация. ЮАР е бъдещето на африканската цивилизация. Бразилия е основа на бъдещата латиноамериканска цивилизация. И днес остро се е изправил въпросът защо в групата на БРИКС няма представител на ислямската цивилизация?
Има два кандидата за това място: лидерът на сунитския свят Турция и лидерът на Шиитския свят Иран. Но за да може Турция да влезе в коалицията на антизападните цивилизации, то тя трябва да излезе от западния свят.
Ердоган и Турция като цяло в много отношения са противници на Европа и САЩ. Но все още Анкара не се е определила докрай. Тя е член на западната общност, член на агресивния военен блок на НАТО. И действията на Ердоган - да остане в НАТО или да се присъедини към групата БРИКС, все още са търсене на собствения си път.
Вярвам, че в бъдеще Турция ще напусне Запада, без да наруши връзките с него. Тя ще остане търговски и икономически партньор на Запада. Може би на места дори и партньор в областта на сигурността. Но тя ще трябва да напусне НАТО, ако наистина иска да намери своето място в друга цивилизационна структура.
Ето защо повтарям: действията на Анкара трябва да се третират спокойно. Да се обяснява на Ердоган и на турския елит, че има перспектива. Но и че трябва да изберат. След като не са в Запада, а той не ги пуска в своята цивилизационна структура Европейски съюз, то те трябва да излязат от Северноатлантическия алианс. Заради това, че в БРИКС се формира паралелно и система на колективна сигурност. Политическите въпроси за сигурността вече се съгласуват.
Така че нека турците мислят. Не си струва да им се отказва членството в БРИКС. И аз вярвам, че през следващите няколко години както Иран, така и Египет ще се заинтересуват от присъединяването към организацията. Освен това трябва да знаем, че Турция, влизайки в групата, не е толкова самостоятелен играч, колкото представител на целия сунитски свят.
Оказва се, че основният въпрос е присъствието на Турция в НАТО. Междувременно Вашингтон се интересува от Анкара като партньор за сигурността в Близкия изток. Ще си позволят ли американците да загубят такъв съюзник?
Турция постепенно осъзнава, че при всичките си години в НАТО на южния му фланг, тя играе ролята на ударна сила срещу СССР, а след това срещу ОНД. И таи провокативна и агресивна роля не е донесла на турците.
Турските елити започват да имат чувството, че САЩ ги използват за своите собствени интереси. По-специално, за унищожаването на Съветския съюз. И освен това европейците не допускат турците като партньори. И отново им се придават подчинена роля. От една страна те трябва да попиват миграционните потоци от Азия и Африка. От друга страна те трябва да са таран овен срещу Русия. По-специално, днес Анкара силно натиска по Крим, подкрепяйки кримско-татарските лидери, които се противопоставят на Москва.
Когато това антизападно усещане в Анкара най-накрая се оформи, ще започне постепенното оттегляне на Турция от НАТО. Това е мекият вариант. Но не изключвам и остро. Например, че в някакъв момент Анкара радикално ще каже, че от утре вече не е член на блока. Вярно е, че Турция ще се нуждае от гаранции за сигурността преди всичко от САЩ.
И тук е необходимо да погледнем, какви гаранции може да дадат Русия, Китай и Иран? И тогава процесът на присъединяване на Турция към групата на страните БРИКС може да е различен: едновременно тя ще заяви, че Турция повече не е член на НАТО, а става кандидат-член на БРИКС.
В този случай ще бъдат ли преодолени дълбоките разногласия между Москва и Анкара?
Във всеки случай историческите противоречия между нашите държави ще останат. По-специално по Крим. В края на краищата някога полуостровът е управляван съвместно от Русия и Османската империя.
Никъде няма да си отиде и пантюркизмът, в чийто рамки пространството „Туран“ северно от Иран и от Кавказ до Саян се разглежда от турците като прародината на „туранските“ народности. Към която се причисляват и всички етноси от урало-алтайското езиково семейство.
Доматите не трябва да бъдат поставени като основа на сътрудничеството при влизането на Турция в БРИКС, в триъгълника Москва-Анкара-Техеран и в двустранните отношения. Трябва да се решават и въпросите, които пречат на нашето културно и цивилизационно сближаване.
