Нито един германски старчески дом нямаше да функционира, ако не беше чуждата работна ръка. Болногледачи от България, Румъния и Полша работят всеотдайно, но често пъти са

дискриминирани и финансово ощетени.

В болниците и старческите домове в Германия не достигат болногледачи. Министърът на здравеопазването Йенс Шпан предлага Германия да се възползва по-силно от източноевропейска работна ръка. Затова той внесе предложение за разкриването на 13.000 нови работни места в сектора.

Има обаче и проблеми, пред които някои хора си закриват очите. Вестник „Зюддойче Цайтунг" например изнася данни на германската фондация "Ханс Бьоклер", според която чуждестранните болногледачи много по-често от германските им колеги са принудени да работят извънредно и то без допълнително заплащане. Нерядко те са принудени да изпълняват и задачи, които изобщо не влизат в кръга на обичайните им задължения – например почистването на помещенията в домовете за възрастни и болни хора. Изследването на фондацията показва още, че работниците от източноевропейските държави като Румъния, България и Полша, често се сблъскват с различно, по-критично отношение. 88% от тях търдят, че роднини и близки на възрастните хора често ги критикуват неоправдано, че се случва дори да стават жертва на физическо насилие или на ксенофобски коментари. За сравнение - германците, които се оплакват от подобно отношение, са 64%.

Чужденците – многобройни, но без особени права

По последни оценки над 200.000 домакинства в Германия осигуряват работа на болногледачи от Източна Европа - легално или не. Съществува и огромна сива зона в сектора. Мнозина работят без почивки и осигуровки - над 41% са заетите в бранша с миграционен произход, които не получават заплащане за допълнително положен труд. Много често роднините злоупотребяват с чуждестранните болногледачи, принуждавайки ги да работят денонощно, макар да знаят, че същата услуга, извършена от германска фирма, би им струвала 15 до 20 хиляди евро месечно.

Чуждите болногледачи често са подложени на дискриминация

За особено отношение свидетелства и фактът, че болногледачите от чужбина, работещи в старчески домове или болници, много по-рядко участват в обсъжданията на съответните работни колегии. Само 14% от чужденците участват в ежедневните разговори с началниците, независимо от професионалната им квалификация. Затова пък 37% от германските служители взимат участие в подобни работни дискусии.

"Тези проблеми са свързани с наличието на расизъм и предразсъдъци", твърди авторката на изследването Хилдегард Теобалд, която през последните 8 години е направила идентични проучвания в Швеция, Япония и други страни. "Това, че болногледачите с миграционен произход се сблъскват с подобни трудности, е преди всичко германски проблем", казва тя. "В Швеция не установихме толкова големи разлики в отношението към болногледачите, както в Германия - въпреки, че чужденците отдавна са неотделима част от персонала на домовете за възрастни и болни хора.

„Гарантиран миграционен статут"

Към тази картина се прибавя и още един щрих: ситуацията на мигрантите става още по-тежка, ако са с по-ниска професионална квалификация, заявява Теобалд. Според нея, една от причините за по-честите конфликти с болните и техните семейства, е в по-голямото натоварване на чуждите слугжители. Те работят много по-често на пълен работен ден и с по-голямо натоварване в сравнение с останалите им колеги. А несигурните перспективи на чужденците за професионална реализация и трайно установяване в страната допълнително усложняват процесите на интеграцията в Германия, заключава Теобалд.

Затова в проучването на фондация „Ханс-Бьоклер" се съдържа препоръката на бъдещите работници от чужбина да се предлага „гарантиран миграционен статут". В допълнение, Теобалд съветва професията на болногледачите да се изучава във висши учебни заведения, така както е в много други страни по света.

За това колко важен е престижът на тази професия за образа на цялото общество, свидетелстват резултатите от проучването в Япония: там работата в домовете за възрастни и болни хора се смята за мъжка професия, защото е свързана с големи физически натоварвания. В същото време обаче, тя е добре платена и престижна.