Години наред една майка позволява собственият й син да бъде изнасилван, а на всичко отгоре и сама упражнява сексуално насилие над детето. Случаят потресе Германия. Недопустимо!
Наш дълг е да не си затваряме очите!
Новините по темата бяха потискащи до непоносимост. Нима е възможно една майка години наред да позволява на своя партньор да изнасилва собствения ѝ син, а на всичкото отгоре и сама да упражнява сексуално насилие над детето? Но и това не е всичко. В различни форуми в интернет двамата предлагали момчето на сексуални мераклии по цял свят. Този случай потресе Германия. Присъдите срещу двамата вече са произнесени.
Как изобщо е възможно човешки същества – нежели една майка – да извършат подобно нещо? Колко ли Зло се крие у всекиго от нас? Картините, които нахлуват съзнанието ни, са толкова непоносими, че човек предпочита просто да ги махне от главата си. Тези дни и без тях има достатъчно лоши новини. Вече направо е трудно за издържане...
Така е, направо ти става лошо, когато решиш конкретно да си представиш какво точно е изтърпяло това дете през последните години. Едно дете, което току-що навърши 10. На човек му се ще да се скрие някъде от преследващите го картини.
Но точно това не бива да прави.
Вярно, че случаят в Щауфен е ужасяваща крайност. Но и другаде в Германия положително има случаи на чудовищни сексуални насилия в семейството. И положително – точно както се случи сега – накрая ще се окаже, че властите са разполагали с достатъчно предварителна информация, за да наострят уши. Как е възможно в държава като Германия, където администрацията е толкова добре развита, вече осъждан педофил да живее под един покрив с малко дете? Защото точно това се е случило в Щауфен.
Естествено, нелепо е да се търси някакъв смисъл в насилнически престъпления като това в Щауфен. Те обаче трябва да накарат обществото ни да се замисли. Службите за работа с децата и младежта най-после трябва да получат повече ресурси, за да вършат всичко, което е по силите им за закрила на децата. Неприемливо в една толкова богата страна като Германия административни служби да се оплакват, че нямат достатъчно капацитет, за да проследяват всички сигнали и да се ровят по-надълбоко. Освен това обаче всеки един от нас също има дълг пред децата, всеки от нас е длъжен да гледа, да слуша и да информира, когато забележи нещо. Дори когато това ще му създаде някакви лични неудобства.
Защото ако искате да разберете какво е едно общество – вижте как се отнася с най-слабите. А обществото не е някаква абстрактна конструкция. То се състои от нас, от вас, от мен. Ние сме хората, които не бива да си затварят очите.