Още е само 6 ч. сутринта, но Алфред вече е хванал вимето на крава. Пет дни седмично той отива при стадото си от крави – само че Алфред не е като останалите пастири: той излежава присъдата си в шведски затвор и се готви за повторна интеграция в нормалния живот.
Мъжът на около 50 години, с каскет на главата, се среща призори с партньора си в доенето Софиян (имената им са променени) за продължаващата два часа и половина сутрешна смяна.
Двамата отговарят за двайсетина крави от общо 53 в стадото. Сутрин и вечер действията са едни и същи, а движенията му са уверени.
„Чистя вимето, за да няма бактерии, а след това го дезинфекцирам, после окачам машината за доене, разказва Алфред с плам.
От април той е затворен заради носене на оръжие в центъра за излежаване на наказания в Мариестад, Югозападна Швеция. Този баща и дядо, чиито ръце са покрити с татуировки, не крие удоволствието си от контакта с животните. „Обичам ги. Тази работа ми дава удовлетворение“, въздъхва той.
Това е най-старият от трите подобни затвора с открит режим в Швеция, носещ името Рьоджан – шейсет затворници се грижат за биофермата: поливат цветята, пребоядисват оградите, косят ливади. Десетина от тях се занимават с добитъка.
Свободни затворници
Скандинавската страна е сред държавите с най-малко затворници в целия свят, с 0,5 задържани на 1000 жители – два пъти по-малко от Франция (1 задържан на 1000). В замяна на това средствата, отделяни за всеки затворник са два пъти повече.
Швеция прави много, за да избегне затварянето на хора. Тя дава предимство на наказанието пробация пред изпращането за няколко месеца в затвора, в редица случаи използва електронни гривни, налага общественополезен труд и системно освобождава условно след изтичане на две трети от присъдата.
Страната инвестира също толкова усилено във връщането към нормален живот – благодарение на преподаването на езика и професионалното обучение.
„Това е нашият начин да интегрираме отново хората в обществото възможно най-добре, за да не се връщат“, обяснява Брит-Мари Йохансон, отговаряща за затвора.
Процентът на рецидив в Швеция е 30 на сто, наполовина на този във Франция, според затворническата статистика.
Класиран като категория 3, Рьоджан е част от двайсетината затвори със „слабо“ равнище на сигурност (категории 1 и 2 отговарят на равнищата „засилено“ и „средно“). И както във всички центрове за задържане, затворниците имат собствени килии.
Камери на изходите, бариери и бодлива тел – задържаните имат разрешение да се движат свободно. „Броим ги всяка сутрин, през деня и вечерта, знаем къде са във всеки един момент“, обяснява г-жа Йохансон. „Ако направят нещо лошо, заминават за затвор с по-високо равнище на сигурност“, добавя тя.
В крайна сметка, не са ли кравите истинските затворници? „Разбира се!“, шегува се Алфред, затваряйки бариерата на обора след приключване на доенето.
Новаците вършат „невероятна работа“
Затворниците работят по 35 часа на седмица, за което получават по 13 крони (1,2 евро). Имат и по два свободни дни седмично.
Алфред признава, че през почивните дни често му се иска да отиде в обора, „за да види дали всичко върви добре“.
Ако затворниците обаче „знаят, че кравите ще се отелват, дори и да са в почивка, могат да се обадят в затвора и да попитат „Как мина? Добре ли минаха нещата с теленцето?“, разказва развеселената г-жа Йохансон.
Михаел Хенингсон, отговорник по производството, приветства участието на затворниците. „Много от тях вършат невероятно добра работа, предвид, че никога не са работили в такава среда“, признава той със срамежлива, пълна с гордост усмивка. „Очарователно е да се види отношението им“ след само няколко дни обучение.
През 2012 г. фермата получава награда от самия крал Карл Шестнадесети за качеството на млякото си.
Ключът към успеха е в рутината, налагана от средата. „Момчетата умеят да я следват“, обяснява Михаел.
Въпреки всичко Алфред не смята да продължава със земеделската работа, въпреки че точно той е живял сред крави във фермата на баба си и дядо си. „Видях как беше при тях, прекалено е трудно“, обяснява той.
