В близко бъдеще външната политика на САЩ може да се промени радикално. Такава прогноза публикува американското интернет-издание The Daily Beast.

Като потвърждение аналитичният портал сочи данните за срещата с представителя на Билдербергския клуб – 95-годишният Хенри Кисинджър с президента на САЩ. Тогава постоянният участник в Билдербергските конференции, последната от които бе посветена на Русия, представя на Доналд Тръмп концепция за новата външнополитическа стратегия. Нейната същност се състои в това да се активизират руско-американските отношения и да се провокира разкол между Москва и Пекин.

Всъщност, на президента на САЩ се предлага да изпълни стратегията, която неговите предшественици постигнаха преди 50 години. И това се предлага от човека, който беше един от нейните разработчици.

Още през 1950, Кисинджър, като директор на Международния семинар в Харвард, финансиран от ЦРУ, участва активно в развитието и популяризирането на концепцията за разделянето на социалистическия блок. В рамките на тази стратегия САЩ осъществяват редица стъпки за нормализиране на отношенията със Съветския съюз, която причинява раздразнение от страна на Китай и се превърна в една от основните причини за влошаването на съветско-китайските отношения. След това Вашингтон използва ситуацията възможно най-много, за да предизвика конфликт между двете социалистически суперсили.

Така по време на военните сблъсъци на остров Дамански директорът на ЦРУ Ричард Хелмс прави провокативно изявление, че Москва уж подготвя превантивен ядрен удар върху китайските ядрени съоръжения в Лобнор. Всъщност идеята за такъв удар се предлага от самите американци на съветското ръководство. Въпреки това, заявлението на Хелмс провокира нов кръг от конфронтация на започналото да изгасва противостоене, а Вашингтон получава възможността да балансира между Пекин и Москва, заигравайки се с всеки от тях и изправяйки ги още повече един срещу друг.

Този сценарий също се предлага да бъде повторен. В интервю за The Daily Beast анализаторите, работещи с Кисинджър, не крият какви механизми са планирани за провокиране на руско-китайския конфликт. Преди всичко става дума за затопляне на интереса на Москва и Пекин към Централна Азия. Това, от своя страна, трябва да ги ангажира в по-активно участие в политическия и икономическия живот на региона. Това, според американците, неизбежно трябва да доведе до пресичането на интересите на двете страни – преди всичко в Казахстан и Узбекистан. След това Вашингтон ще трябва да провокира конфликта, да го подсили в бъдеще и периодично да се сближава ту с Пекин, ту с Москва. И тази стратегия не е предназначена за една година, не за две, а за цели десетилетия.

Единственият проблем е как да се измами Русия и как да се оплете в този капан. Американските анализатори напълно разбират, че днес САЩ няма да се занимават с екстравагантния Никита Хрушчов, а с прагматичния Владимир Путин.

Следователно, в плана на Кисинджър, има предварителен списък на предпочитанията, които трябва да се предложат на Русия. Въпреки че Daily Beast не посочва за какви именно предложения става дума, според съжденията на анализаторите те са подобни на тези, направени на Китай през 1970-те.

Преди почти половин век САЩ се съгласиха да отворят за китайските индустриалци достъп до западните кредити и технологии. Вярно – в замяна на редица условия. Първоначално американците поискаха да им се предостави правото да извършат реформата във финансовия сектор на КНР, за да го формират в съответствие с техните интереси. Беше предложено да се намали до минимум или дори да се елиминира държавният контрол върху банковия сектор, както и да се въведе американската данъчна система. Тогава американците поискаха да изтеглят Китайската народна банка от контрола на правителството. И накрая, те искаха да превърнат централната банка на Китай в аналог на Федералния резерв. Фактически западните финансови групи искаха да получат възможността да контролират емитирането на юана.

Освен това Вашингтон изрази готовността си да направи отстъпки по определени политически въпроси. Но и тук не се размина без традиционна американска измама. Всички тези „отстъпки“ Съединените щати бяха готови да направят… за сметка на своите съюзници и марионетки. По този начин администрацията на Белия дом подкрепи идеята за прехвърляне на КНР на мястото на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Но мястото, което беше прехвърлено преди това беше собственост на Тайван. Друга „отстъпка“ беше споразумението за прехвърляне под формалния контрол на Пекин на Хонконг и Макао. Самите американци обаче нямаха връзка с тези територии. Тогава Хонконг принадлежи на Великобритания, а Макао – на Португалия.

Изхождайки от принципа на аналогията САЩ могат да излязат в бъдеще със сходни инициативи.

Те могат да предложат на Москва достъп до западни кредити и технологии. Но… в замяна на правото да осъществят реформи във финансовия сектор на Русия в съответствие със своите интереси.

Те могат да направят определени отстъпки по политическите въпроси. Но, отново, изключително за сметка на своите марионетки.

И сега въпросът е единствено към нас: ще бъдем ли готови да извлечем от тази нова ситуация изгода без да се поддадем на американските уловки?