Замърсяването и предаваните по полов път болести (ППБ) правят хората стерилни. Поне такъв е случаят в антиутопичния свят на „Разказът на прислужницата“ , където „прислужници“ трябва да забременяват, за да поддържат раждаемостта. Книгата и успешният сериал по нея могат да бъдат определени като пълна измислица, но причините за безплодието не са далеч от истината.
Безплодието се превръща във важен проблем на Запад, като за основни виновници се сочат заболявания като хламидии и екологични фактори като замърсяването. Вината за безплодието обикновено се хвърля върху жените, които се раждат с краен брой яйцеклетки. Щом той се изчерпи, настъпва менопауза, а мъжете могат да произведат напълно нова семенна течност за 12 седмици (колкото отнема узряването на спермата). Но часовникът на мъжете също тиктака и с времето енергията им намалява.
Миналата година екип от учени, воден от д-р Хагай Левин, публикува изследване в Human Reproduction Update. То сочи, че броят на здравите сперматозоиди при мъжете от Запада е намалял наполовина за изминалите 40 години и намалява с 1,4% всяка година без белези на забавяне на темповете. Резултатите показват 52% спад в концентрацията на спермата и 59% спад в общия брой на сперматозоидите сред мъжете от Северна Америка, Европа, Австралия и Нова Зеландия.
Проблемът с пластмасата
Химикали, наречени фталати, се намират в пластмасата навсякъде около нас – от опаковките на храните до флаконите на парфюмите, от почистващите препарати до козметиката, от завесите около душа в банята до таблата на колите. Всяка година се произвеждат около 450 млн. килограма фталати. Те правят пластмасата по-гъвкава, прозрачна и трайна и е възможно да ги поглъщаме неволно, когато консумираме храна, попаднала в контакт с опаковка, съдържаща фталати. Фталатите са разпространени толкова повсеместно, че могат да бъдат засечени в урината на 95% от хората.
Фталатите се свързват с всякакви здравословни състояния, включително и с безплодие. Изследване, започнало през 2003 г., показва, че излагането на лабораторни плъхове на определени фталати по време на бременността влияе върху формирането на тестисите на плода. Различни изследвания дават сходни резултати, което кара някои учени да предполагат, че същото може да се отнася за хората. Шведско изследване, публикувано в Environmental Health Perspectives през 2015 г., сочи, че фталатите водят до увредени репродуктивни функции при полово зрелите мъже.
Други учени пък никак не са убедени, че фталатите са проблем. Проф. Ричард Шарп е главният изследовател в центъра на Съвета по медицински изследвания в Единбургския университет. Неговият екип изучава как фталатите, на които сме най-често изложени, могат да причинят цял спектър от репродуктивни разстройства при мъжки плъхове, ако майките им са живели в замърсена среда. „Негативните ефекти върху репродуктивните способности се дължат на потискането на производството на тестостерон – обяснява Шарп. – Но когато изследвахме дали фталатите причиняват подобно потискане на производството на тестостерон в тестисите на човешки ембрион, открихме, че не оказват никакъв ефект. Това се потвърждава и от няколко други групи и доказва, че фталатите влияят различно на плъховете и на хората. Ако изложите маймуни на дози фталати, действащи при плъхове, също няма ефект. Нивата, на които ние сме изложени, са поне 25 000 пъти по-ниски от онези, причиняващи намалена плодовитост при плъховете. Така че доказателствата за ефекта на фталатите върху хората просто не съответстват на фактите.”
Други, създадени от човека, вещества също са обвинявани за безплодието. Професор Алън Пейси от университета на Шефилд изследва човешките репродуктивни способности от много години. Последните му резултати сочат, че гликоловите етери, разтворител за боя, влияят върху плодовитостта. „Ако мъж е изложен на въздействието на гликолови етери, има по-голям риск от загуба на подвижност на сперматозоидите“ – казва той.
Междувременно медиите са нарочили бисфенол-А за „химикал, променящ пола” поради очевидната му връзка с безплодието. Пластмасата се съдържа във всякакви предмети от всекидневието ни. През 2010 г. учени от изследователския център „Кайзер Перманенте” в Калифорния открили, че работници в китайски завод със завишени нива на бисфенол-А в урината били изложени на четирикратно по-голям риск от влошено състояние на семенната течност. Едно сравнително ограничено изследване от тази година, включващо 94 ученици от Девън, установява, че повече от 80% от участниците имат следи от бисфенол-А в телата си. При това те са избягвали контакт с пластмаса и са използвали бутилки за вода и кутии за храна от стъкло и метал.
Химически коктейли
Трудността се състои в това да избягваме да поглъщаме подобни, създадени от човека вещества. Такъв е случаят и за перфлуоро химикалите (ПФХ). Те се използват, за да направят предмети от бита по-устойчиви на вода, мазнина и петна, като например дъждобрани, чаши, чинии и килими. Изследване от 2009 г. на Калифорнийския университет показва, че жените с високи нива на ПФХ в кръвта са имали проблеми със зачеването. Притеснителното е, че очистването от едва 50% от тези химикали отнема няколко години.
Същото се отнася и за други видове, чиято плодовитост също намалява. Това често се дължи на химикали, изхвърляни в околната среда. Да започнем с местата около домовете ни. Група учени смятат, че екологичните фактори може би се отразяват негативно на плодовитостта на най-добрия приятел на човека. Учени от Нотингамския университет изследвали мъжки разплодни кучета в продължение на 26 години. За това време открили не само че качеството на семенната течност намалява, но и при много от мъжките кученца тестисите не слизали по нормален начин в скротума при съзряването.
Нека излезем извън градината. Атразинът, забранен в Европа пестицид, но използван широко в САЩ и Австралия, може би превръща мъжките кучета в женски. Изследване на Калифорнийския университет в Бъркли от 2010 г. сочи, че атразинът пречи на сексуалното съзряване на мъжки жаби в лабораторни условия. Три четвърти от мъжките добивали характеристики на женски, а един от десет се превръщал в женска. Ръководителят на изследването проф. Тайрон Хейс предполага, че този химикал може да има роля в намаляването на броя на земноводните в световен мащаб. Същото се случва при рибите. Миналата година екип на Ексетърския университет установи, че една пета от мъжките риби в английските реки вече имат и женски черти. В 50 от изследваните локации изследователите открили, че семенната течност на мъжките риби е с влошено качество, самите те не са толкова конкурентни и агресивни, което означава, че шансовете им за възпроизвеждане намаляват.
Фокусът е върху химикалите с повишено производство на естроген, които се озовават в реките и потоците. Химикалите идват от земеделски и индустриални препарати, но и от козметични и почистващи средства, както и от противозачатъчни хапчета. Някои учени са дори склонни да приемат, че ако химикалите с естрогенен ефект феминизират рибата, биха могли да го правят и с хората.
Текстът е публикуван в брой 31 /2018 г. на списание „Икономист“ от 3 август, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.