Ще престанат ли в обозрима перспектива САЩ да съществуват? Няма ли да повторят съдбата на Съветския съюз? По принцип всяка велика държава, ако не е способна навреме и умно да се променя в течение на безпощадното време, е обречена на исторически крах.
Затова такъв въпрос за бъдещето на САЩ е напълно уместен, но предвид военно-политическата им сила и икономическа мощ, на пръв поглед може да ни се стори, че е несвоевременен.
Но въпреки това нали и през 1990 г. никой не смята, че към края на следващата година великият Съветски съюз изведнъж ще изчезне завинаги.
Ако Тръмп и тези социално-политически сили, които го поддържат, спечелят решаващото есенно вътрешнополитическо сражение или искат да постигнат поне равенство, то процесът на САЩ най-вероятно ще се ускори съществено. Нали процесът за това вече е стартиран – при това не от самия Тръмп и не от вчера!
Финалните стадии на саморазрушенията на големите империи имат много удивително сходни черти. В случая става дума само за деветте сходни процеса (макар и те, разбира се да са значително повече), които способстват краха на Съветския съюз и напълно възможно, да доведат САЩ до същия фатален изход.
Прогресираща личностна деградация на висшите лидери в периода на необходимата системна трансформация на империята.
Последният наистина голям ръководител на Съветския съюз бе Леонид Брежнев. След смъртта му мястото на генерален секретар бяха заемани от тежко болните, а затова и недълго управлявали Юрий Андропов и Константин Черненко. Дошлият на власт през 1985 г. Михаил Горбачов, макар и да бе физически здрав, нито по интелектуално, нито по морално-нравствени качества не бе пригоден за лидер на велика държава, остро нуждаеща се от умни, обмислени системни преобразования.
Закономерно е, че на този фон се появи алтернативен антисистемен лидер като Борис Елцин.
Последният наистина голям, стратегически мислещ лидер на САЩ се оказа Джордж Буш-старши, впрочем един от ръководителите на американския военноразузнавателен комплекс. Дошлите след него „цивилни“ Бил Клинтън и Джордж Буш-младши се оказаха във всички смисли на фразата с една глава по-ниски от него. Особняк изглеждаше Барак Обама, заемайки мястото на президент на САЩ най-вече поради безусловната подкрепа на американския военнопромишлен комплекс.
Но и в САЩ неочаквано се появи антисистемен лидер – Доналд Тръмп. Особеността му е в това, че за разлика от Борис Елцин той не е влизал никога във висшия политически елит!
Растяща неспособност на естаблишмънта на великата държава стратегически да реагира на принципно новите системни предизвикателства и заплахи.
На Юрий Андропов принадлежи знаменитото изказване, което много ярко характеризира цялата тогавашна съветска управляваща класа: „Ние не изучихме достатъчно добре обществото, в което живеем и се трудим“.
И може би за това т.нар. политика на перестройка и гласност на Горбачов (за чието ускорено издигане решаваща роля изиграва Андропов) е обективно обречена. За ефективна системна трансформация съветската държава се нуждае от изградена дългосрочна стратегия, от щателно изработен теоретичен модел за развитие на обществото, от нова кадрова система и нова силна, консолидиращ в новите условия идеологическа „картина на света“. И нищо от това нито Горбачов, нито неговото най-близко обкръжение (формално и неформално) просто не са способни да предложат.
СССР се сблъска през 60-те и 70-те години на ХХ век с принципно нови заплахи и предизвикателства, които възникнаха от рязкото усложняване на всички системни фактори и вътре в страната, и на световната арена. Но нито съветският висш политически клас, все по-лошо познаващ обществото (затова и разривът между „върховете“ и „низините“ скоро достигна критически показатели), нито съветският научен елит не бяха готови да реагират адекватно на тях.
Защо „върховете“ на Запада толкова активно участваха в демонтажа на Съветския съюз? Защото в много отношения западните стратегически центрове значително по-добре бяха осведомени за системата на противоречията и проблемите, които се натрупваха в СССР. И те не само, че знаеха по-добре, но и можеха да използват това знание в свои цели.