Брюксел възнамерява да остави следа в света на татуировките.
Ако си правите татуировка, вероятно се вълнувате най-вече за качеството на дизайна ѝ и колко ще боли. Но Европейската комисия (ЕК) също така е загрижена за това какво е потенциалното отражение върху здравето ви, ако решите да се превърнете в живо платно за рисуване.
В момента няма универсални стандарти за целия Европейски съюз какво може да инжектира в кожата татуистът. Оцветителите трябва да отговарят на строги регулации за безопасност, ако се използват в козметика или текстил, но няма такива официални пречки, ако се използват в студио за татуировки.
Европейската агенция по химическите вещества (ECHA) смята, че в името на безопасността на потребителите това трябва да се промени.
Регулациите обаче са трудни. Браншът е разпокъсан и фрагментиран като в него има многобройни малки играчи. Производителите създават пигменти за други цели, които биват възприемани от татуистите като мастила за татуировки.
Нещо повече, изследванията, на които се базират опасенията за здравето на потребителите, не са категорични. Въпреки че някои от субстанциите, присъстващи в мастилата за татуиране, са доказано канцерогенни, не са правени изследвания, които директно да проверяват за връзка между татуировките и възникването на ракови заболявания у хората.
Европейската комисия все пак предприема нещо, за да обмисли възможни решения по въпроса с използваните при татуиране химически вещества и потенциалния риск от тях. Тя миналата година изиска от ECHA да проучи субстанциите в използваните мастила и да определи дали е безопасно инжектирането им под кожата — "най-сериозния тип" излагане на химически вещества, както го формулира Марк Блейни от ECHA.
В края на 2017-а, ECHA публикува резултатите. В рамките на 500-страничните препоръки се съдържа най-мащабното ограничение на химикали, предлагано някога в такъв мащаб, което засяга около 4000 химически вещества.
Научните комисии на ECHA по-късно тази година ще препратят предложението до Европейската комисия, която след това има три месеца, за да вземе решение дали ще го приложи.
Произходът на мастилата
Синди Верфай с машина за татуиране в ръка се заема за работа в 11 часа. Започва работата си от единия крайник на клиента и работи в продължение на 8 или повече часа.
За своите 8 години работа тя си е изградила портфолио, което съдържа мащабни и понякога доста необичайни творби. В това число влизат серия от герои от "Живите мъртви", изрисувани върху кожата на 20-годишен клиент в продължение на девет сесии, както и портрет на испанския сюрреалист Салвадор Дали с изпъкнали очи и характерните му мустаци.
Верфай държи студио за татуировки в Руселаре, Белгия. В него работят 15 татуисти, които правят средно по една-две татуировки на ден. Собственичката казва, че рядко клиентите ѝ питат за химикалите, които тя инжектира дълбоко в кожата им.
"По-рядко от веднъж годишно се случва някой да пита за химикалите в мастилото за татуиране. Обикновено питат за алергии или дали продуктът е веган", отбелязва Верфай.
Етикетирането и обозначенията не са стандартизирани като при някои от мастилата за татуиране има посочен списък със съставки и страна на производство, а при други такава информация липсва. Основната грижа на татуистите обикновено е дали мастилата ще запазят ярките си цветове за по-дълго време.
Самите мастила обикновено не се произвеждат специално за татуиране. Дори и когато 12 процента от европейците имат татуировки (в сравнение с 5 процента през 2003-а), пазарът все пак е твърде малък. Често пигментите, присъстващи в мастилата за татуиране, са били създадени за "приложение на открито в продукти като текстил, автомобили и пластмаси", твърди доклад на Съвместния изследователски център на ЕС от 2016 г.
"Производителите на пигменти не обозначават дали техните оцветители могат да бъдат използвани в продукти за татуировки и перманентен грим, дори и те да се употребяват за това, и не искат да поемат отговорност", продължава докладът. Производителите на бои и багрила са загрижени дали няма да бъдат подведени под съдебна отговорност за продукти, които не носят особено голяма печалба.
"Рискът е огромен, дори когато продажбите са скромни", казва Йорген Серуп, председател на Европейската асоциация по изследвания на татуировките и пигментите и професор по дерматология в университетската болница "Биспиеберг" в Копенхаген.
Един от най-големите европейски производители на химикали — BASF, каза в изявление, че има "дългогодишна политика, датираща от повече от 30 години, да не продава продуктите си директно или индиректно на компании, които биха използвали тези продукти за татуировки". Но хората, които работят с мастила за татуировки, казват, че това все пак се случва, въпреки препоръките на компанията.
"Нищо не се е правило за спиране на домашния пазар и татуирането в нерегистрирана среда", казва Йенс Бергстрьом, татуист и собственик на Tattoo and Piercing Education Scandinavia, в коментарите си до ECHA за предложението за регулации. "Дори и да забраните съдържанието на оцветителите, за съжаление много татуисти ще могат да ги купуват и да ги използват въпреки всичко. Те просто ще се продават като ‘материали за художници’, вместо да са посочени като мастила за татуиране", обяснява той.
Въпреки че няма общоприети правила в ЕС за безопасността на мастилата за татуиране, седем държави — сред тях Швеция, Белгия и Испания — в различна степен са приложили резолюция, приета през 2003-а от Съвета на Европа и обновена пет години по-късно. В нея се посочва, че мастилата за татуиране трябва да отговарят на минималните изисквания за козметични и хранителни продукти, и се изключва употребата на някои химикали.
Серуп обаче казва, че прилагането на тези правила е претърпяло "провал".
Шведско изследване от същата година е установило, че 12 от 34 достъпни на пазара мастила за татуиране в страната са съдържали забранени субстанции или твърде високи нива на замърсители. Според Серуп по-амбициозните предложения на ECHA "никога" няма да бъдат възможни.
"Дори 5-странична резолюция не успяхме да изпълним, и тя имаше… 30-40 вещества. В предложението на ECHA има 4000. Можете ли изобщо да си го представите?", казва професорът по дерматология.
Евгения Стоянова, социално-икономически анализатор в ECHA, казва, че основният проблем с резолюцията на Съвета на Европа са били отворените граници в Европа. Дори и дадена държава да е приемела резолюцията, татуистът или студиото с лекота биха могли да си осигурят мастила от съседна държава с различни стандарти.
Създаването на регулации, които да обхващат целия ЕС, би решило този проблем.
Опасения за здравето на потребителите
По-фундаментален е въпросът дали мастилата за татуиране наистина причиняват рак.
Повече от 60% от химикалите в мастилата за татуиране са азо-пигменти - тип съставни вещества, които след инжектиране могат да се разпаднат при излагане на ултравиолетови лъчи и да разпространят потенциално причиняващи рак частици до други части на тялото. Въпреки това връзката между тези химикали в татуировките и рака не е недвусмислено потвърдена.
Някои изследвания при животни показват, че частиците от пигмента се откриват в лимфни възли и черния дроб, което би трябвало да означава, че те се разнасят из тялото. Същевременно обаче изследвания при мишки не са показали увеличение на риска от ракови заболявания след излагане на тези частици. Според Стоянова тези изследвания не са продължили достатъчно дълго, за да дадат категоричен резултат.
До момента не е имало никакви епидемиологични изследвания, които да проверят за потенциална връзка между мастилата за татуиране и раковите заболявания, "но това не означава, че такава няма", казва Марк Блейни от ECHA.
Той пояснява, че ще е доста трудно връзката да бъде забелязана случайно, но подчертава, че тези субстанции вече са били класифицирани като "CMR вещества" (което означава, че могат да причиняват рак, генетични мутации или репродуктивни проблеми) и поради това "се приема, че те могат да причиняват рак при хората".
Серуп обаче характеризира рисковете от поява на ракови заболявания като "теоретични" и няма индикации, че опасенията от такива са наистина основателни.
Основните здравни проблеми, които клиентите на татуистите изпитват, са алергии и кожни възпаления. Мнозина в бранша считат, че тези проблеми ще бъдат по-добре решени с изчерпателно означаване на съставките върху опаковките на продуктите, по-добра просвета за ефекта от татуировките или дори утвърждаване на стандарти за хигиена и стерилност.
Татуистът Йенс Бергстрьом се опасява, че широкообхватни регулации, действащи в целия ЕС, просто ще доведат до прехвърляне на лошите практики в една по-нелегална среда, където сегашните материали отново ще бъдат използвани.
Според него начинът да бъде защитен потребителят не е да се прилагат безполезни закони, които няма да се спазват. Решението според Бергстрьом е чрез среща да се намери по-творчески подход към проблема, да се осигурят пояснения там, където те са нужни, и да бъдат създадени приложими регулации.
