Разликите в заплатите в Германия продължават да са критични. Най-добре платени са служителите в Хамбург, а в източната част на страната работещите получават далеч по-малко,
посочва Германското федерално бюро по труда.
Размерът на трудовото възнаграждение в Германия продължава да се различава в зависимост от регионалната характеристика - на Запад служителите имат по-високи заплати, отколкото тези на Изток. В края на миналата година най-ниско платени са били работещите на пълен работен ден в област Гьорлиц, Саксония - брутната месечна сума е възлизала на 2,183 евро, докато в Инголщат в Бавария сумата е била средно 4,635 евро месечно.
Това сочат новите данни, предоставени от Германската федерална агенция по заетостта по поръчка на Партията на левицата. Статистическите данни засягат средните брутни месечни заплати на служителите на пълен работен ден, подлежащи на социално осигуряване към 31 декември 2017 г. и включват различни бонуси и добавки.
Най-богати са в Хамбург
При сравнението на отделните градове и региони статистиката показва следното: в Хамбург работещите печелят най-много - средно около 3,619 евро. Следват ги тези в Баден-Вюртемберг с 3,546 евро и Хесен с 3,494 евро. В долната част на списъка попадат Мекленбург-Предна Померания с 2,391 евро, Тюрингия (2,459 евро) и Саксония (2,479 евро).
И още: според данните, работещите на Запад са изкарвали средно по около 3,339 евро месечно - доста голяма разлика в сравнение със заплатите в Източна Германия, които не са надвишили средната сума от 2,600 евро.
Сабине Цимерман, специалист по трудовия пазар, определя като "срамен" фактът, че навсякъде в Източна Германия заплатите са по-ниски, отколкото в другите части на страната.
"Срамни" разлики между Изтока и Запада
"Ако федералното правителство сериозно си постави за цел да подкрепи равните условия на живот и на труд във всички региони, то това не трябва да остава само в рамките на устни обещания и уговорки", твърди Цимерман.
Необходимо е да се подобрят условията по колективните трудови договори и колективните споразумения. Минималното заплащане трябва да бъде увеличено на 12 евро на час, а ниските възнаграждения за временна заетост трябва изцяло да бъдат премахнати.
Въпреки нагледните цифри, не бива да се забравя, че размерът на регионалните заплати зависи също и от фактори като платежоспособността на отделните работодатели, както и от квалификацията на служителите. Самият размер на доходите обаче не е индикатор за покупателната способност на трудовозаетите граждани - това зависи от разходите за живот, като тези за наем и храна, и също варира в различните провинции.
