Послание към онези в медиите, които продължават да наричат Доналд Тръмп „популист“: не мисля, че тази дума означава това, което вие си мислите.

Вярно е, че Тръмп все още, при определени поводи, се представя като човек, който отстоява интересите на редовите работещи американци срещу тези на елита. Струва ми се, че в известен смисъл прегръщането на белия национализъм дава глас на обикновените американци, които споделят неговия расизъм, но са се чувствали безпомощни да изразят предразсъдъците си публично.

Но той управлява от година и половина – достатъчно време да го съдят по делата, а не по думите му. А неговото правителство е неумолимо антиработническо по всички линии.

Тръмп е толкова популист, колкото е и набожен – което значи, че въобще не е.

Да започнем с данъчната политика, където главното законодателно постижение на Тръмп е намаляване на данък, облагодетелстващо главно корпорациите – чиито данъчни постъпления внезапно спаднаха, и не е направил съвсем нищо, за да повиши възнагражденията. Данъчният план прави толкова малко за обикновените американци, че републиканците спряха да агитират за него. Въпреки това правителството лансира идеята (вероятно незаконна) да използва изпълнителни укази, за да намали данъците на богатите с още 100 милиарда.

Има и политика в здравеопазването, където Тръмп, след като се провали в отменянето на Обамакеър – което щеше да е огромен удар по работническите семейства, вместо това се зае с кампания на саботаж, която вероятно е повишила допълнително вноските с около 20 процента в сравнение с това, което би трябвало да бъдат. Неизбежно, товарът от тези по-високи вноски пада най-мъчително върху семейства, които печелят съвсем малко над лимита, под който биха получавали помощи – или върху по-заможната част на работническата класа.

Има и трудова политика, в която правителството на Тръмп се разгърна на много фронтове, за да се разправи с правилата, които защитаваха работниците от експлоатация, трудови злополуки и т.н.

Но непосредствената политика не казва всичко. Трябва да погледнете и какви назначения прави Тръмп. Опрат ли нещата до политика, която засяга работниците, Тръмп е създал екип от негови стари познайници: почти всеки важен пост се дава на лобист или на човек със силни финансови връзки с промишлеността. Дотук работническите интереси въобще не са представени.

А номинирането на Брет Кавано за Върховния съд заслужава специално внимание. Има много неща, които не знаем за Кавано, отчасти защото републиканците в Сената блокират исканията на демократите за повече информация. Но знаем, че той е рязко, изключително настроен срещу работниците – много по-вдясно от обичайното, доста по-вдясно дори от повечето републиканци.

Най-известният пример за неговите радикални антиработнически възгледи е доводът му, че веригата от тематични увеселителни паркове „СийУърлд“ не следва да понесе никаква отговорност след като косатка уби работничка, защото жертвата трябвало да знае какви са рисковете, когато е постъпила на работа. В досието му има още много антиработнически екстремизъм.

Имайки предвид, че Кавано, ако бъде утвърден, ще е на поста дълго време, този екстремизъм е достатъчно основание за отхвърляне на номинацията му, особено като се прибави към подкрепата му за неограничена президентска власт и всичко останало, което е в досието му и което републиканците се опитват да скрият.

Но защо Тръмп, самообявилият се защитник на американските работници, избира такъв човек? Защо върши нещата, които върши, за да нарани точно тези хора, които му поднесоха Белия дом?

Не зная отговора, но мисля, че стандартното обяснение – че Тръмп, който е едновременно мързелив и върховно невеж за подробностите в политиката, несъзнателно беше запленен от правоверността на GOP (Grand Old Party, Републиканската партия, бел. прев.) – едновременно подценява президента и го прави да изглежда по-привлекателен, отколкото е.

Като наблюдаваш Тръмп в действие, оставаш с впечатлението, че той знае много добре, че навлича беди на собствените си избиратели. Но той е човек, който обича да унижава другите по всевъзможни начини. И предполагам, че в действителност се наслаждава, наблюдавайки как привържениците му го следват, дори когато ги предава.

Всъщност, понякога презрението му към работническа класа, която е неговата електорална база, излиза на показ. Помните ли „Обичам слабо образованите“? Помните ли хвалбата му, че може да гръмне някого на Пето авеню и да не загуби избиратели?

Така или иначе, каквито и да са подбудите му, когато действа, Тръмп е обратното на популист. И, не, неговата търговска война не променя тази преценка. Уилям Маккинли, най-принципният президент от епохата на американския Златен век, който побеждава съперника си популист, също е бил протекционист. Нещо повече, търговската война на Тръмп се води по начин, който поражда максимална вреда за американските работници в замяна на минимални облаги.

Макар да не е популист обаче, Тръмп е патологичен лъжец, най-нечестният човек, който някога е заемал висок пост в Америка. И твърдението му, че е на страната на работещите американци, е една от най-големите лъжи.

Което ме връща към медийното използване на термина „популист“. Когато описваш Тръмп с тази дума, на практика ставаш съучастник в лъжата му – особено, когато го правиш в контекста на предполагаемо обективно отразяване.

Не бива да го правите. Може да описвате какво върши Тръмп, без да използвате думи, които му дават признание, без да му се полага. Той мами привържениците си; не трябва да му помагате в това.