Старият континент започва напълно да заслужава своето название. Осеяни с дупки пътища, остаряваща железопътна инфраструктура, немодернизирани електрически линии, недоразвити телекомуникационни мрежи. На повече от един фронт, в повече от една страна, най-важната инфраструктура в Европа е безкрайно остаряла.
И ако вярваме на експертите, няма никакви шансове ситуацията да се подобри. Ако инвестициите не бъдат увеличени чувствително, Европа дори би могла например до няколко години да се окаже изправена пред огромен дефицит в областта на летищния капацитет. В момент, когато някога т. нар. развиващи се страни инвестират масирано в широкомащабни държавни планове, за да не бъдат квалифицирани повече като държави от Третия свят. Що се отнася до Западна Европа, тя оставя усещането, че вече не иска или не може да си позволи инфраструктура, достойна за нейния ранг.
Убийство в зародиш
Можем да разберем защо тези физически артерии, които свързват хора, компании и градове, са в тежко състояние. Задлъжнели, отслабени след години на криза, европейските страни продължават да разчитат на инфраструктура, датираща от периода след Втората световна война или следващите три десетилетия.
В твърде много сектори вместо да реинвестират, играчите поддържаха необходимия минимум, а за да се отговори на предизвикателствата на растежа, движен от еволюцията на нуждите и демографската динамика, трябваше отново да бъде постигнато единодушие за полагане на тежки усилия. Освен това в свят, в който най-шумните малки групи успяват да се мобилизират, за да вдигат шум и да се противопоставят на даден проект за тунел, централа или летище, не една обществена инвестиция, която щеше да бъде полезна, бе убита още в зародиш.
Политиците, избирани за кратки мандати, често се колебаят да се борят за скъпоструващи проекти, за които има риск да бъдат довършени, когато онези, които са ги разрешили, вече ще са слезли от сцената. Например CGD Express – проект за изграждане на железопътна връзка между летище „Шарл де Гол“ и Париж, или Grand Paris Express – изграждани бързи железопътни линии в Парижка област.
Франция, между другото, доказа, че бездействието не е непременно правило. Сега обаче е налице спешна необходимост от обновление, но без да бъдат предприемани каквито и да било безполезни и скъпи проекти, предназначени да задоволят егото на определени политици.
Публично-частни партньорства
Полемиката във Франция, съпътствала приватизирането на автомобилните пътища, подхранва своеобразен скептицизъм към публично-частните партньорства. В настоящия период, когато държавните средства са ограничени, както и капацитетът на гражданите да приемат фискален натиск, възобновяването на инвестициите в нашата инфраструктура неизбежно ще зависи от споделяне на бремето, а следователно – и на приходите, с частни актьори. От това зависят качеството на живот на европейците и конкурентоспособността на Европа.
