Тези с коефициент на интелигентност (IQ) над 120 се възприемат като по-малко ефективни, независимо от действителното им представяне.
Интелигентността е задължително условие за по-добро лидерство – от студенти до изпълнителни директори, дори до президенти. Това е безспорно доказано от многобройни научни изследвания. И, разбира се, е напълно логично: да направиш пазарна или пък законодателна промяна изисква когнитивен триумф.
Ново изследване върху лидерството обаче твърди, че на определен етап да имаш високо IQ спира да помага и започва да пречи.
Въпреки че предишни проучвания недвусмислено доказват, че групи с умни лидери се представят по-добре при обективни измерители, някои изследвания намекват, че околните, чисто субективно, може да виждат лидерите със „стратосферен“ интелект като по-малко ефективни.
Преди десетилетия Дийн Симънтън, психолог от Калифорнийския университет предполага, че думите на брилянтните лидери може просто да минават „покрай“ главите на хората, техните решения може да са по – сложни за прилагане и по тази причина за околните може да е по-трудно да се свържат с тях или да ги възприемат.
Сега Симънтън, заедно с двама свои колеги, най-накрая тества тази своя идея и публикува резултатите в юлския брой (2017) на Journal of Applied Psychology.
Изследователите тествали 379 бизнес лидери, както мъже, така и жени в 30 различни държави, работещи в сфери като банки, търговия и технологии. Мениджърите били подложени на IQ тестове (един не перфектен, но солиден аргумент за очаквано представяне в много сфери), а отделно от това всеки от тях бил оценяван за стил на лидерство и ефективност от средно 8 свои колеги.
IQ се оказвал в позитивна корелация с рейтингите за лидерска ефективност, формиране на стратегия, визия и няколко други характеристики – до определена точка. Рейтингите били най-високи при IQ около 120, което е по-високо от нивото на около 80% от служителите в офиса. Над това равнище рейтингите спадали. Изследователите казват, че идеалният IQ може да е по-висок или по-нисък в различните сфери, в зависимост от това, дали техническите или социалните умения са по-ценни в дадена корпоративна култура.
„Интересно изследване, върху което си заслужава да помислим“, казва Пол Сакет, професор по мениджмънт от Университета на Минесота, който не е част от екипа провел експеримента. „За мен е най-важно да разберем, какво правят лидерите с висок IQ, което води до снижаване на възприятията. Грешната интерпретация би била: не наемайте лидери с висок IQ.“
Водещият автор в изследването Джон Антонакис, психолог от Университета на Лозана (Швейцария), казва че лидерите трябва да използват своята висока интелигентност, за да генерират креативни метафори, които да убеждават и вдъхновяват другите – така както е правил бившият президент на САЩ Барак Обама.
„Мисля, че това е единственият начин умният човек да изрази своята интелигентност и същевременно да не изгуби връзката с другите хора“, казва Антонакис. „Трябва да се говори по харизматичен начин.“
