Наскоро едно баварско гробище раздаде свободните си гробни места чрез томбола, тъй като списъкът с кандидати бе твърде дълъг. Всъщност подобно нещо днес вече е рядкост.
Защото в Германия погребенията вече не са на мода.
Много хора в баварския Берхтесгарден искат да бъдат погребани в старото градско гробище. То се смята за много хубаво и добре поддържано, старите надгробни плочи носят сякаш полъха на вечността, а и самото гробище е разположено в източната част на живописния алпийски град.
След 1972 година тук не са копани нови гробове. Неотдавна обаче изненадващо бяха създадени 200 нови места. И тъй като търсенето беше огромно, общината реши да ги раздаде на лотариен принцип - за да е по-справедливо.
Все повече кремации
Необикновено, но пък справедливо решение - така смятат и от Съюза на германските погребални агенции със седалище в Дюселдорф. Необикновен обаче е и проблемът, защото тенденцията всъщност е точно обратната. "По принцип гробищата в Германия разполагат с изобилие от свободни места", обяснява генералния секретар на Съюза Щефан Нойсер. Точно затова много общини ограничават гробищата или ги закриват. Специалистът по история на културата Норберт Фишер се сеща само за един пример, който сочи обратната тенденция: "Гробището в двора на църквата Св. Северин на остров Силт (произнасян на немски Зюлт), където биват погребвани и много хора, които не са били жители на острова."
Причината за това, че има толкова много свободни гробни места, е очевидна, казва Щефан Хойзер: "Все повече хора предпочитат кремацията пред класическото погребение. А за пепелта е нужна просто една ниша за урна."
В първите години на Ваймарската република, т.е. преди близо 100 години, в Германия биват кремирани под 2% от мъртъвците. След Втората световна война делът на кремираните в Западна Германия е около 10 на сто. Същевременно в тогавашната ГДР кремацията се превръща в стандартен начин на погребение. Междувременно в Германия две трети от починалите биват кремирани.
Важна причина за тази тенденция е, че хората отхвърлят църковния статут, а с това и християнската традиция на заравянето на трупа в земята.
Днес на преден план излизат практическите съображения, констатира етнологът Фишер. "Членовете на семействата в наши дни нерядко живеят отдалечени един от друг на стотици километри", посочва той. По този начин класическите семейни гробове вече губят значението си. Освен това за близките е трудно да се грижат за гроба. "Мнозина искат да си спестят разноските по поддържането на гроба", изтъква Фишер. Щефан Нойсер от Съюза на германските погребални агенции също смята, че разходите по поддръжката играят важна роля.
За урните не е нужно да се полагат много грижи
Възможност за креативни решения
В много гробища са издигнати каменни или мраморни стени с малки ниши, в които се полагат урните с праха на починалите. В град Крефелд например едно от гробищата беше преустроено и на негово място бе издигната каменна стена за ниши.
Освен класическото полагане на трупа в гроб и кремацията, след която пепелта се поставя в урна, германският закон позволява и друго: пепелта след кремация може да се разпръсне в морето или пък да се положи в т.нар. "погребални гори". "А тук се намират ниши за много креативни решения", казва Норберт Фишер.
