Наблюдавайки конкуриращите се руски шпионски агенции, техните припокриващи се операции срещу САЩ и на моменти небрежната им професионална работа, някои ветерани от ЦРУ се чудят дали руските шпиони не искат всъщност да бъдат разкрити, пише Дейвид Игнейшъс за Washington Post.

Истината е, че президентът Владимир Путин вероятно няма нищо против дейностите на неговото разузнаване да са толкова очебийни, че да са предмет на всекидневни публични дебати. Целта му не е да краде тайни, а да дестабилизира американската политическа система. От гледна точка на Путин колкото повече хора са обсебени от идеята за рояци руски шпиони, толкова по-добре.

„Руските разузнавателни дейности в последните няколко години станаха не само по-енергични, но и по еклектични“, обясни в имейл бившият директор на ЦРУ Джон Бренан. „Това е разнородна, предприемчива и често конкурентна екосистема… Част от работата им е наистина много, много добра и показва изключителна вещина, а друга – не толкова“, каза той.

Ролф Моуат-Ларсен, бивш специалист по Русия в ЦРУ, вижда смяна на поколенията в руското разузнаване. „Цената на преминаването към подход за по-бързи резултати е по-голямата небрежност. Необмислените решения са нещо обичайно. Контролът от страна на по-възрастни и опитни кадри е по-слаб“, казва той.

Новият освободен, лежерен стил е виден от атаката на Русия през 2016 г. срещу американската политическа система. Кремъл атакува от три посоки: чрез военното разузнаване ГРУ, Федералната служба за сигурност (ФСС) и развъдника на тролове в социалната мрежа, известен като Агенция за интернет изследвания, която се ръководи от един от близките на Путин олигарси.

Руснаците осъществиха своята скрита пропагандна акция чрез Facebook, Twitter, Уикилийкс и други социални медии. Кой знае дали е имало „тайно съглашателство“, но руските висши представители са поддържали контакт през 2016 г. с редица сътрудници на Доналд Тръмп, на високо и ниско равнище, което ФБР не би могло да не забележи. Това бе обратното на гъвкава манипулативна кампания. Операция „Хаос“ може би е подходящо название.

Москва наблюдаваше публичните изказвания, а не тайни места за обмен на информация. Според 13-те обвинителни акта на министерството на правосъдието срещу 12 сътрудници на ГРУ през юли руските конспиратори започнали хакерските си атаки срещу личните имейли на Хилари Клинтън на 27 юли 2016 г. По-рано същия ден Тръмп обяви публично: „Русия, ако ме чуваш, надявам се да успееш да откриеш 30-те хиляди липсващи имейла“.

Путин беше формиран от безкомпромисната бюрокрация и изключителна секретност на КГБ. Но като руски президент той възприе друг оперативен модел – по-свободен, по-фрагментиран, при който различни служби си съперничат за благоволението на лидера. Старото КГБ беше разбито на две части, започвайки през 1991 г. – Службата за външно разузнаване СВР, която наследи шпионската мисия в чужбина и в която беше служил Путин, и ФСС, която пое вътрешната сигурност.

ФСС все повече бива въвлечена във външни операции и сега може да засенчи посестримата си, каза в интервю Майкъл Салик, експерт по Русия и бивш оперативен шеф в ЦРУ. ФСС вероятно е осъществила хакерската атака Cozy Bear срещу Националния комитет на Демократическата партия през 2015 г. и беше подведена под отговорност от американското правосъдие миналата година за „хакването“ на 500 милиона имейла в Yahoo.

„Грубо казано, ФСС върши неща, които всички други мислят да направят, но не пристъпват към тях, тъй като са твърде рисковани, твърде провокативни политически или има твърде голяма опасност да доведат до ответни действия“, писа миналата година в американското сп. „Атлантик“ специалистът по руско разузнаване Марк Галеоти.

ГРУ, традиционно най-дейното крило на руското разузнаване, сега изглежда отново се активизира след грешки при войната в Грузия през 2008 г., които му струваха скъпо. Украйна беше „перфектната илюстрация“ на тактиката на ГРУ на подмолни бунтовнически действия, писа този месец Галеоти. Той съзира ръката на ГРУ в анексирането на Крим през 2014 г. и свалянето на пътническия самолет на Malaysia Airlines, в намесата в американската политика през 2016 г. и опита за убийството през март във Великобритания на избягалия бивш руски шпионин Сергей Скрипал.

Отравянето на Скрипал илюстрира готовността на Русия да рискува и пълния ѝ непукизъм, че може да бъде хваната. Нервнопаралитичният агент „Новичок“, който се твърди, че е използван, лесно може да бъде проследен до Русия.

Интригуващ пример за новото поколение руски шпионаж е случаят с Мария Бутина, която американското правосъдие този месец подведе под отговорност по обвинения, че е организирала тайна кампания за оказване на влияние, която отчасти е била насочена към Националната асоциация на притежателите на огнестрелно оръжие (NRA). В обвинителния акт се казва, че тя е била направлявана тайно от висш руски представител, работил в парламента и в централната банка, и е била вербувана от втори руснак – олигарх милиардер.

Когато Бутина била снимана близо до Капитолия в деня на встъпването в длъжност на Доналд Тръмп, нейният руски наставник й пратил одобрително съобщение: „Смелчага“, както показва съдебната документация. Три месеца по-късно, когато американските контакти на Бутина бяха изнесени в медиите, нейният предполагаем наставник й писал: „Как се справяш там в светлините на новата слава? Почитателите ти искат ли ти вече автограф?“.

Това не е КГБ-то от времето на дядо ви. Путин ръководи многопластова шпионска служба в съзвучие с епохата на интернет – толкова бърза, достъпна и с такъв разрушителен потенциал, колкото и снимка в приложението Snapchat.