Името не е много изискано: казват им "мулета". Така наричат мароканките, които носят всякакви товари между испанския Сеута и Мароко. За съжаление тези жени наистина мъкнат като мулета

Жените започват да пристигат към 7:30 сутринта. Въоръжени са с товарни колички, чието тракане се чува отдалеч. С тях те транспортират обратно в Мароко всичко, за което са успели да се спазарят с търговците от складовете в покрайнините на Сеута: кафе, какао, перилни препарати, дрехи и обувки втора употреба, завивки, кърпи... Търговците се държат грубо с жените, носещи забрадки на главите - викат им, пришпорват ги да действат бързо, понякога даже ги ругаят или обиждат.

Стоката трябва да бъде вдигната бързо. Жените привързват със скоч кашоните за количките и потеглят обратно - обикновено с товари до 40 килограма, които дърпат до границата. Там първо ги проверяват испанските, а после и мароканските гранични полицаи. От другия край на граничната бразда, в град Фнидек, ги очакват търговци, които откупуват от жените стоката, за да я препродадат във вътрешността на Мароко.

Така си изкарва прехраната и 41-годишната Фатима ал-Баруди. Тя е е разведена и работи като „муле" от 15 години. Нарежда се на опашката преди границата още от вечерта, за да може на другата сутрин да е сред първите в Сеута. „Печеля по 20 евро на курс", разказва Фатима. „Но плащам 90 евро наем. Отделно имам сметки за ток, вода. Освен това съм майка на 4 деца", казва жената.

Фатима и децата ѝ делят две малки стаи, една тясна кухня и ниша с душ. След като завършила основно училище, мароканката се научила да тъче килими. После се омъжила. След развода трябвало да изхранва децата си сама. И тогава започнала работа на границата.

Безмитна търговия

Стоката се разтоварва в мароканския град Фнидек

Сеута е испанско наследство от времето на колониализма. От страните в Шенген Испания си издейства разрешение да пуска мароканските си съседи от прилежащите райони да влизат в Сеута за града без виза, но само за по няколко часа на ден. Стоките, които те купуват в Сеута, са сравнително евтини. Там стоките са сравнително евтини, тъй като Сеута е свободно пристанище и стоките не се облагат с мита. От друга страна Мароко не приема Сеута за испанска територия - смята го за част от мароканското кралство и на свой ред също не обмитява стоките. Така търговията в региона процъфтява.

Около 3000 души с колички преминават границата всеки ден. Нерядко се стига и до инциденти. Така например през последните 8 месеца има 6 смъртни случая на "жени-мулета" - премазани от тежките товари на обърнали се колички. След тези трагични случаи властите ограничиха движението през границата. За Фатима тези мерки не са без последствия: „Преди правех по 5 курса и 100 евро на ден. Сега изкарвам само по 20 евро и имам право да ходя до Сеута само два пъти в седмицата", казва тя.

Борба за оцеляване

Мъже също пренасят стоки през границата, конкуренцията е ожесточена

Според експертни оценки, търговията по границата между Мароко и Сеута възлиза на 400 милиона евро годишно. Новите ограничителни мерки обаче ще ѝ се отразят лошо, а много от тези неофициални работни места ще изчезнат. В същото време конкуренцията между пренасящите стоки през границата става все по-жестока.

„Доброволци, които помагат на мароканската полиция, ни посягат сексуално – предимно на младите момичета. Има и случаи на отправяни заплахи с нож от конкурентки. Стига се и до спречквания на границата между жени, които се налагат направо с количките, разказват местни хора.

Това е борба за оцеляване. Тъй като липсва друга работа в този слаборазвит район на страната, много местни са принудени да работят като "мулета". Също и мъже. Затова Фатима ал-Буруди смята да продължи а тика количките между Сеута и Фнидек - докато има сили за това.