В България протестът на майките на деца с увреждания продължава вече месеци. А как стоят нещата в Германия? На какви помощи могат да разчитат тук хората със специални нужди?

Ето какви грижи полага за тях държавата:

Повече грижи и по-добра интеграция на хората със специални нужди - това е основното искане на протестиращите в България родители на деца с увреждания. Много от тях виждат страните от Западна Европа като образец за успешна социална политика. Да вземем за пример Германия, където живеят близо 10 милиона души със специални нужди. Как германската държава се грижи за тях?

Степен на инвалидност

Степента на инвалидност в Германия се измерва през 10 - от 20 до 100. Хората с инвалидност над 50 (повече от 7 милиона германски граждани) получават т.нар. „удостоверение за тежко увреждане". Документът е валиден максимум 5 години. След изтичане на този период удостоверението може да бъде удължено до два пъти без особени формалности. На третия път са необходими нова молба и нов преглед. Удостоверението за инвалидност може да бъде и безсрочно, ако пациентът има трайно увреждане без изгледи за промяна.

Потребности

Хората с увреждания често се нуждаят от помощ дори при най-обикновените дейности от всекидневието. В германското здравеопазване важат пет степени на потребност. Най-високата 5-а степен се дава на лица с изключително тежка форма на увреждане, довело до загубата на двигателна функция и в четирите крайника.

За да определят нивото на потребност, представители на Медицинската служба към здравните каси (Medizinischer Dienst der Krankenversicherung) оценяват лицето със специални нужди в шест категории: „мобилност", „когнитивна и комуникативна способност", „поведение и психически отклонения", „самогрижа", „справяне с медицински потребности" и „ежедневни дейности". Всяка категория има различно процентово участие в крайната оценка. Най-голяма тежест (40%) има „самогрижата", където експертите преценяват дали лицето е в състояние да се храни, облича и ползва тоалетна без чужда помощ.

Потребностите на деца със специални нужди се определят, след като техните показатели във всяка от категориите се сравнят с тези на деца с нормално развитие. При бебетата до 18 месеца най-важно е да се види дали имат трудности при храненето.

Освен изброените дотук шест категории, съществуват още „домакинство" и „извъндомашни дейности". В категорията „домакинство" експертите от Медицинската служба трябва да установят дали и до каква степен уврежданията на даден човек му пречат да пазарува, готви, чисти и контактува с администрацията. Категорията „извъндомашни дейности" взима предвид придвижването извън дома, ползването на градски транспорт, участието в мероприятия и посещението на градина, училище или работно място. Точките в категориите „домакинство" и „извъндомашни дейности" не са част от крайната оценка, те само помагат за изготвяне на индивидуален план за грижа.

Домашни грижи

Здравноосигурените със степен на потребност от 2 до 5, които имат нужда от помощ у дома, могат да получат обезщетение в натура или парично обезщетение. Обезщетението в натура предвижда домашните грижи да се полагат от служители на амбулаторни центрове или професионални болногледачи. Задачата на тези асистенти е да помагат на нуждаещия се при къпането, обличането и ходенето до тоалетна. Освен това те могат да помагат в домакинството, като пазаруват, готвят или чистят. Грижата за хора с увреждания включва и дейности от свободното време - хобита, разходки, игри. Грижите за нуждаещия се могат да се поемат и от роднина. В този случай лицето с увреждания има право на парично обезщетение.

Хората с потребности от 3-а степен могат да получават месечно обезщетение в размер на 545 евро или обезщетение в натура на стойност 1298 евро. Инвалидите с най-висока нужда от помощ получават месечно обезщетение от 901 евро или 1995 евро в натура.

Здравната каса дава допълнителни 40 евро на месец за помощни средства за дома. Такива са например седалките за душ и болничните легла. Освен това лицето с увреждане може да получи еднократна финансова помощ до 4000 евро за приспособяване на входната врата и банята и за монтирането на стълбищен асансьор.

Пътуване, данъци и детски надбавки

За голяма част от хората с увреждания в България пътуването с градски транспорт е немислимо, тъй като повечето спирки и превозни средства не са приспособени към техните нужди. В Германия е другояче: на повечето гари и метростанции има асансьори, а автобусите и мотрисите са пригодени за ползване от инвалиди. Очаква се до 2022 година всички гари, автобуси, влакове и метра в Германия да изглеждат по този начин. Хората с тежки увреждания могат да ползват услугите на градския транспорт срещу 80 евро на година. За сравнение: редовната цена на една месечна карта в западните провинции е около 60 евро. По време на пътуването инвалидът може да вземе със себе си и придружител.

Кадър от протест на родители на деца с увреждания

Хората със специални нужди ползват и данъчни облекчения. В зависимост от степента на инвалидност, облекчението върху годишния ДОД варира между 310 и 1420 евро. При тежки увреждания като пълна слепота то може да достигне 3700 евро. Ако лицето с увреждане е дете, данъчните облекчения се ползват от родителите. А притежателите на автомобил биха могли да се освободят изцяло или поне частично от плащане на годишен данък.

В Германия детски надбавки се получават най-малко до навършване на 18-годишна възраст. Родителите на деца с увреждане могат да продължат да ги получават и след това, ако доходът на детето е недостатъчен за неговата издръжка. Според германските закони, за издръжката на едно здраво дете са необходими поне 9000 евро на година. Сумата за деца със специални нужди е по-висока.

Интеграция в обществото

Задачата на германските социални служби е да ограничат негативните последствия от всяко увреждане и качествено да интегрират хората с увреждания в обществото, се казва в брошура на германската Асоциация на хората с увреждания.

В Германия интеграцията започва отрано. Децата с увреждане могат да посещават безплатни лечебно-педагогически или интегративни детски градини. Групите в т.нар. интегративни градини се състоят от деца със специални нужди и такива с нормално развитие. Всички деца в Германия, включително тези с увреждания, са задължени да ходят на училище. В повечето случаи родителите имат право да избират между обикновено училище и такова за ученици със специални нужди. Училища за деца с увреждания има във всички германски провинции. Ако ученикът се нуждае от асистент или придружител, социалните служби поемат разходите за него. Здравната каса пък би могла да осигури за хората с увреждания и различни помощни средства, например специален компютър.

Онези, които искат да посещават университет, могат да финансират следването си с пари по Закона за подпомагане на обучението (BАföG). Размерът на месечната подкрепа зависи от учебното заведение и житейската ситуация на кандидатите. Най-високата месечна издръжка за студенти, които не живеят при родителите си, възлиза към момента на 735 евро. Държавата може да помогне на студентите със специални нужди, като им осигури придружител и специален компютър или поеме разходите за жестомимичен преводач. Освен това сесиите за студентските изпити могат да бъдат удължени, ако увреждането възпрепятства тяхното нормално протичане.

Трудова заетост

Германската Интеграционна служба помага на хората със специални нужди при търсенето на работно място и служи като посредник между кандидатите и техните бъдещи работодатели. При успешно назначаване Агенцията по заетостта може да осигури асистент за работното място. Асистентите помагат например на хора с увредено зрение, като им четат служебните документи. Хората с увреждания, които не са в състояние да работят поне три часа дневно, могат да посещават т.нар. „Работилници за хора с увреждания", каквито има в цяла Германия. Месечното възнаграждение в тези предприятия е средно 211 евро.

Над 400 000 души годишно подават документи за инвалидна пенсия. В Германия тази пенсия може да бъде пълна или непълна. Хората с увреждане, които не са в състояние да работят поне три часа дневно, се смятат за нетрудоспособни и имат право на пълна инвалидна пенсия. Лицата, които могат да работят между три и шест часа дневно, получават само половината.