Икономически конфликт за милиарди евро се случва в момента в Югоизточна Европа. Става дума за страшно много газ в Черно море и за зависимостта от доставките на руски газ.
През последните години в румънската част на Черно море бяха открити и вече частично експлоатирани огромни залежи на природен газ. Според умерено оптимистични прогнози става дума за най-малко 40 милиарда кубически метра газ, но може да са и до 200 милиарда – достатъчно, за да покрият изцяло потреблението на Румъния за следващите десетилетия и дори да остане за износ.
За да се транспортира този газ от Черно море до европейските страни, беше планиран строежът на газопровод в рамките на проект, наречен БРУА – от инициалите на страните България, Румъния, Унгария и Австрия. БРУА би трябвало да започне да функционира от 2019 г., а проектът ще бъде подкрепен от Европейския съюз и Европейската банка за възстановяване и развитие.
Както често се случва с големите международни проекти, вече се появиха и спорове. В момента става дума за румънско-унгарски спор по темата за румънското законодателство относно експлоатацията на офшорния газ и количеството газ, което следва да бъде доставено на Унгария през тръбопровода БРУА.
В края на юни шефът на унгарската газопреносна мрежа (ФГСЗ) Крищоф Терхеш поиска от румънските власти да приемат по-скоро предвидения закон за подкрепа на експлоатацията на офшорните залежи и да доставят на Унгария желаното от нея количество от 4,4 милиарда кубически метра годишно.
По-късно унгарският външен министър Петер Сиярто отиде още по-далеч: Румъния застрашава чрез отлагането енергийната сигурност в региона. Румънската страна отхвърли с възмущение тези твърдения, а някои политици и експерти упрекнаха Будапеща, че не е спазила задълженията си, поети в рамките на проекта БРУА.
РАЗНОПОСОЧНИ ИНТЕРЕСИ
Спорът отразява сложните интереси на страните, участващи в тази сделка. От една страна са западните страни от ЕС, включително Австрия, които искат да диверсифицират доставчиците на енергия, за да намалят зависимостта си от руския газ. Част от този алианс са и западните концерни Ексън и О Ем Ви, които осъществяват експлоатацията на газа от Черно море.
Унгария се старае, от друга страна, да заеме по-силна или дори водеща позиция в енергийния сектор в Централна и Източна Европа. Затова правителството на Виктор Орбан реши през юли миналата година да не строи газопровод, който трябваше да свърже БРУА с австрийския енергиен възел Баумгартен. Аргументът на Будапеща: съществуващите вече връзки през Словакия са достатъчни за транспортирането на газа по-нататък.
През февруари 2018 г. на една междуправителствена среща със Сърбия и после на един енергиен форум унгарският премиер Виктор Орбан говори повече или по-малко открито за интереса на страната си: „Монополът на доставките на газ, притежаван от Русия, ще приключи, защото ние ще внасяме повече от половината газ, от който имаме нужда, от друга страна – от Румъния“.
„Това е нова ситуация, не само за Унгария, но и за целия регион. Това означава, че Унгария ще се намира в нова геостратегическа позиция, по-изгодна от досегашната“, каза Орбан.
УНГАРИЯ ИСКА ДА ИГРАЕ КЛЮЧОВА РОЛЯ
В Румъния отдавна съществува политически спор за небрежността и корупцията при даваните от държавата одобрения за експлоатацията на природните ресурси на страната.
В миналото чуждестранните концерни плащаха много малки суми за лицензи за експлоатацията на румънските суровини. Румънската държава загуби по този начин заради сключените ощетяващи я договори значителни суми от прилаганите върху експлоатацията данъци.
Нов закон за офшорната експлоатация би трябвало да коригира сега ситуацията що се отнася до на ресурсите от природен газ в Черно море. Съответен проектозакон беше одобрен преди десетина дни от Камарата на депутатите в Букурещ.
Новият закон, който още не е влязъл в сила, предвижда такси за даване на лицензи от 13 процента и прогресивно облагане в съответствие с развитието на цените на природния газ, което може да достигне до 50 процента от печалбата на фирмите, които експлоатират ресурсите.
Опозицията в Букурещ се оплаква обаче, че други страни с такива ресурси инкасират от енергийните концерни много по-големи суми от таксите за лиценз и данъците. Опозицията обвинява правителството, че е прибързало с изготвянето на закона под международен натиск, включително от страна на Унгария.
Унгарските експерти във всеки случай виждат централна роля за страната си в спора за газа в Черно море. Икономистът и енергиен експерт Андраш Деак от Унгарската академия на науките казва, че сега за първи път от 60 години Унгария може да получи газ, който да не идва от Русия.
„Би било голяма глупост или голям акт на русофилия, ако пропуснем тази възможност“, казва той. Въпросите, които се нуждаят от отговор, според Деак, са свързани с това какви гаранции може да предложи Орбан, за да осигури свободния транзит на газ през Унгария в замяна на приемливи такси и дали Орбан ще използва румънския газ като лост в преговорите с Москва.
ДИСТАНЦИРАНЕ НА УНГАРИЯ ОТ РУСИЯ
Що се отнася до пледоарията на Орбан за по-голяма независимост от Русия и нейния газ, Деак не смята, че става дума за смяна на посоката на унгарския премиер, който всъщност е приятел с руския президент Владимир Путин.
„От политическа гледна точка Русия в момента не е толкова важна за Орбан, защото Ангела Меркел е в отслабена позиция, а на Унгария вече не се гледа като на второстепенна страна както преди няколко години“, посочва експертът.
„Освен това Унгария укрепва отношенията си със САЩ на Тръмп. Все пак, Унгария няма да скъса с Русия, а само се дистанцира до известна степен от нея“, твърди Деак.
По същия начин вижда нещата и политологът от Будапеща Петер Креко от института Политикъл кепитъл, който проучва задълбочено руско-унгарските отношения. „Орбан работи в момента по разширяване на трансатлантическите и западните връзки, мотив, който трябва да покаже, както във вътрешен, така и в международен план, че не е зависим от Путин“, казва той.
„Нещо повече, Унгария е страна без големи природни ресурси и затова иска да се очертае в спора за газа в Черно море като един вид център за дистрибуция на енергия. Орбан иска да увеличи по този начин регионалното си влияние, дори тук да не става дума за износ на идеологията му в страните от Югоизточна Европа“, отбелязва Креко.
