Турция официално ще премине от парламентарна форма на управление към президентска на 9 юли. Реджеп Тайип Ердоган ще получи такива пълномощия, каквито не е имал нито един политически лидер на Турция преди него.

Той ще положи клетва пред парламента. Така Турция официално ще стане президентска република. 13 години изминаха, откакто Партията на справедливостта и развитието, чийто основател и лидер е Ердоган, започна преговори за влизането на Турция в Европейския съюз, които се ползваха по онова време с подкрепата на населението.

Тогава изглеждаше, че в страната активно се развива демокрацията и свободата на словото. Но сега Турция възнамерява да даде в ръцете на своя все по-авторитарен, по-ислямистки и по-националистически президент невиждана власт.

Сравненията с Франция и САЩ не са правилни

Ерсин Калайсоглу от Центъра за политика в Университета Сабънджъ подчертава, че все още не е ясно докрай, как именно ще се промени системата на управление. „До момента вървят дискусии само за това как ще изглежда системата в общи черти. За момента нито обществото, нито политолозите знаят точните детайли“, смята Калайсоглу.

Ердоган подчертава, че президентската форма на управление съществува и в други големи демократични държави. Но новата политическа система в Турция значително се различава от съществуващата в САЩ или така наречената полупрезидентска република, каквато е Франция.

Американският президент няма правото да разпуска Конгреса. Ердоган може да разпуска парламента и да насрочва нови избори. Във Франция парламентът назначава членовете на Конституционния съд. В нова Турция това ще бъде правено от президента.

Признаци на самодържавие

Ерсин Калайсоглу посочва самодържавните признаци на президентската система за управление на Турция: „Както в американската, така и във френската системи има граждански общества. У нас то отсъства“. Освен това, Ердоган ще може в бъдеще редовно да издава президентски укази, имащи силата на закони, като заобикаля парламента. До момента той можеше да прави това само в условията на извънредно положение, което, впрочем, все още е в сила.

Едновременно с това, Ердоган ще може във всеки един момент да лишава от пълномощия съдиите. Така че това едва ли ще бъде президентска система с независимо и безпристрастно правосъдие, смятат експертите. Политологът Догу Ергил споделя страховете на своя колега Калайсоглу. Изключително важното за демокрацията разделение на властите и независимият съд на практика са ликвидирани, смята Ергил.

Заплахата от ултранационализъм

Открит остава въпросът дали „Народният алианс“, който партията на Ердоган създаде с Партията на националистическото действие /ПНД/, ще съдейства за намаляването на напрежението в страната. Мнозина се страхуват, че твърдата позиция на ПНД по кюрдския въпрос и отричането на някои демократични ценности могат да създадат още по-силна националистическа атмосфера в Турция.

Ердоган се нуждае от ПНД, за да има мнозинство в меджлиса. Тази ситуация може да създаде тежки пречки пред мирното решение на кюрдския проблем, а следователно и за хармонизацията с ЕС. Много важен въпрос е и как ще се развиват отношенията на Турция със Запада.

Кризата в отношенията със Запада

През 1999 г. Турция стана официален кандидат за влизане в ЕС. На 3 октомври 2005 г. започнаха преговорите за присъединяване на страната към съюза. За последните 13 години почти не е постигнат никакъв напредък по този въпрос. След въвеждането на извънредно положение преди две години преговорите бяха на практика замразени. Докладчикът на Европарламента за Турция Кати Пири се обяви за официално прекратяване на преговорите за влизането на страната в ЕС.

Докато отношенията на Турция с ЕС са заплашени от пълното замразяване, взаимоотношенията между Анкара и Вашингтон също преживяват един от най-тежките периоди в историята. Те се усложняват от няколко трудни въпроса за двете страни. Фетхуллах Гюлен, който Ердоган обвинява за преврата през 2016 г., живее в САЩ. Вашингтон сътрудничи в Сирия с кюрдските Отряди за народна самоотбрана, които Турция смята за терористична организация. Също така Анкара, въпреки протестите на НАТО, купува руски зенитно-ракетни комплекси С-400. Всичко това вкара турско-американските отношения в задънена улица.

Политологът Догу Ергил цитира в тази връзка скорошно допитване, според което турците се отнасят към САЩ по-лошо, отколкото към Иран. В турското общество все повече се разпространяват антиамерикански и антиевропейски настроения, които вече дори не зависят от политиката на Ердоган.