Немският град Майнц е разположен по бреговете на река Рейн. Известен е с виното си, катедралата си и с това, че е бил дом на Йоханес Гутенберг, който е дал печатната преса на Европа. Тези неща не звучат особено свързани едно с друго на пръв поглед.

Дори не ни се струват особено вълнуващo, все пак не говорим за откритие като електричеството или интернет.

Оказва се, че виното, религията и изобретенията всъщност водят до това един немски град да напомня Силициевата долина, само че на границата между XIV и XV век.

Можете да видите как тези три елемента се сливат по време на пазарните дни, когато местни производители на вино продават стоката си на централния площад на Майнц, точно пред катедралата "Свети Мартина".

Срещу сергиите по диагонал е музеят на Гутенберг, кръстен на най-известния жител на града. Той е роден в Майнц около 1399-а и умира там около 1468-а.

Именно Гутенберг изобретява първата метална печатна преса, която също така може да бъде пренасяна. Така започва революция, сравнима с тази на навлизането на смарт-устройствата в ежедневието ни. Тогава печатната преса отбелязва прехода между Средновековието и модерните времена в западната част на света.

Разбира се, китайците използват дървени печатни машини от векове и дори имат завършени напечатани книги. Най-ранната от тях е от 868-а и е намерена в пещера от Северозападен Китай.

Само че китайските бамбукови преси не стават много популярни заради почитта към калиграфията и сложността на йероглифите, различни за множеството провинции.

Пресата на Гутенберг от своя страна е добре пригодена за нуждите на европейския начин на писане, а разработването й има огромно влияние върху региона, в който е създадена.

В Средновековието Майнц е един от най-важните градове, защото архиепископия му има огромно влияние и власт.

Гутенберг като образован и предприемачески настроен патриций вижда нуждата на църквата да копира писанията, които до този момент размножава на ръка. Последното дело е бавен и много трудоемък процес, който не може да задоволи нарастващата необходимост от книги на епохата.

Един монах за един ден успява да изпише около страница. Гутенберг умножава стократно тази цифра.

В музея на Гутенберг в Майнц има реплика на пресата му. Там се вижда как се загрява метална сплав и се изсипва в матрица. След като се охлади, малките метални букви се подреждат в думи и изречения и се напояват с мастило. Накрая се поставя хартията и се пресова.

Процесът напомня този на пресата за грозде - показателно за начина, по който всичко в Майнц е свързано.

Пръвообразът на пресата е модифицирана преса за грозде. Римляните привнасят винарството в района и той става един от основните за Германия винопроизводители със сортове като ризлинг и дорнфелдер.

Страницата, която винаги се принтира в музея на Гутенберг, е от Библията на Гутенберг. Това е първата страница от житието на Йоан, което започва с "В началото бе словото...".

Писането се смята за първата революция в комуникацията, а пресата на Гутенберг я превръща в тогавашния еквивалент на масова комуникация. За 15 години разработка и след огромно капиталовложение, през 1455-а Гутенберг публикува първата си Библия.

От оригиналната преса излизат 150-180 Библии, но в момента по света има 48 от тях.

Първоначално църквата приветства новата възможност да се копират религиозни текстове. Принтирането позволява да се разпространяват религиозните послания и да се събират индулгенции. Унищожителната сила на печатаното слово скоро обаче става неудобна.

До 70-те години на XV-ти век всяка европейска държава има печатни преси и компании и технологията се разпространява бързо.

До началото на XVI-ти век вече са отпечатани над 4 млн. книги. Сред тях обаче не е само Библията, но и 95-те тезиса на Мартин Лутер например, в които критикува продажбата на индулгенции.

Извън дълготрайните последици от изобретението му, за Гутенберг се знае малко. Личността му е обвита в мистерия, заровена дълбоко в историята на Майнц. Паметна площа показва мястото, където е бил роден, но там в момента се издига модерна сграда.

Гробището, където изобретателят е погребан, е покрито с паваж, и въпреки че из целия град има негови статуи, не се знае как точно е изглеждал. Обикновено е изобразяван с брада, но не е изключено въобще да не е имал такава. Гутенберг е бил патриций, а по онова време само евреите и пилигримите са имали бради.

Въпреки че следите на този мъж не са ясно проследими, влиянието му в Майнц може да бъде усетено навсякъде - плакат рекламира козметика, жена чете менюто, мъж преглежда вестника, докато пие кафе. Нещо повече - нашата комуникационна революция, възможна заради интернет, дигиталните технологии и социалните мрежи, нямаше да бъде възможна без Гутенберг.

Всеки път, в който достъпът до информация става по-евтин, позволяваме на все повече хора да изказват мнението си. Така се чуват повече различни гласове и мнения.

Парадоксално, но нашата интернет ера може да бъде сравнена и с ерата около появата на печатната преса.

Както влиянието на пресата се усеща векове по-късно, така и въздействието на Силициевата долина и нейните изобретения тепърва ще променя и повлиява живота ни.