За Евросъюза американският президент е ненадежден партньор, а руският лидер - надежден враг

НАТО е в състояние на висока напрегнатост, което става точно преди срещата на върха в Брюксел следващата седмица – 11-12 юли. Това пише в Bloomberg бившият главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на Алианса в Европа адмирал Джеймс Ставридис в материала си „NATO Has Two Big Problems: Putin and Trump".

В някои отношения ние и преди сме били в тази точка. Когато бях върховен командващ на НАТО в Европа от 2009 до 2013 г., ние имахме много спорове и разногласия за Афганистан и Либия и безкрайни аргументи за справедливо споделяне на тежестта между САЩ и другите съюзници. Всъщност докладите за спада на НАТО са постоянни през десетилетия, особено непосредствено след рухването на Съветския съюз.

Това, което е различно сега, е очевидната лична антипатия на американския президент към съюза като цяло и на някои от ключовите лидери в частност. Усеща се открита ненавист на Доналд Тръмп към германския канцлер Ангела Меркел, към британския премиер Тереза Мей и към канадския Джъстин Трюдо. Отначало се усещаше привързаност към френския президент Емануел Макрон, тази връзка обаче се охлади.

Тази лична враждебност между най-важните национални лидери на Алианса идва в особено неудобно време, когато Русия на Владимир Путин упражнява натиск върху периферията на НАТО, използвайки техники за „хибридни войни", за да дестабилизира балтийските и черноморските нации, и да използва кибероперации, за да подкопае демокрацията в САЩ. Страхът е, че Тръмп ще проведе още една среща на върха на НАТО, след което ще последва задушевна и непринудена среща с Путин няколко дни по-късно в Хелзинки. Това ще повтори модела, който той създаде преди няколко седмици, когато прекъсна срещата на Г-7 в Канада, а след това се прегърна със севернокорейския диктатор Ким Чен Ун в Сингапур.

Ако такова поведение се повтори, то ще укрепи възгледа в Европа, че президентът е ненадежден партньор, което ще доведе до една от най-дълбоките кризи в 70-годишното съществуване на Алианса.

Ситуацията особено се усложнява от очевидната лична симпатия и възхищение, които Тръмп има към Путин. Това изглежда необяснимо, като се има предвид подкрепата на руския лидер за военнопрестъпника Башар ал-Асад в Сирия, незаконното му нахлуване в Украйна, анексирането на Крим и преди всичко руското нахлуване в политическия процес в САЩ през 2016 г.

Американските партньори са особено загрижени Тръмп да не ги изненада по време на срещата си с Путин: обявяване на изтеглянето на значими американски войски от Европа, съкращаването на средствата за европейското командване на САЩ или спирането на ученията с най-източните членове на НАТО.

По ирония на съдбата всичко това се случва, тъй като натискът за увеличаване на разходите за отбрана от страна на европейците и Канада, започнат още по време на администрацията на Обама, действително работи. Повечето от членовете на НАТО, се приближават до напълно разумните цели да изразходват 2% от брутния вътрешен продукт за отбраната и 20% от това за модерното оборудване. Това не може да стане достатъчно бързо, за да задоволи Доналд Тръмп, а неговият гняв вероятно ще се увеличи.

На предстоящата среща на НАТО би следвало да бъдат обсъждани проблеми от стратегията и тактиката, стоящи пред Алианса: безкрайната мисия в Афганистан (около 25 000 военнослужещи от НАТО остават там, 15 000 от тях са от САЩ); защита на членовете на Алианса в балтийските страни от руските кибератаки; план за приближаване към бързо отварящия се Арктически океан; ролята на НАТО в Близкия изток, особено продължаващата борба с терористите.

Вместо това можем да очакваме Тръмп да продължи „неинформирания" си коментар, че съюзниците не успяват да „изплатят дължимите си вноски" - сякаш НАТО е един от неговите клубове в страната - и да зададе въпроса дали САЩ трябва да останат в Алианса.