"Кажете им, че сме гладни. Не сме яли. Трябва да ядем, да ядем, да ядем.“

Това е едно от първите неща, които 12-те тайландски момчета казват на двамата британски гмуркачи, които са ги открили. Децата са от местен футболен отбор. Прекарали са 9 дни, блокирани в наводнена пещера в Северен Тайланд без да знаят дали някой ще ги намери преди гладът или водата да ги убият.

Възможно е спасителната операция в Северен Тайланд да се проточи месеци, през които 12-те деца и техният треньор да трябва да живеят в пещерата, в която са блокирани.

Гмуркачите успокояват момчетата, че скоро морски пехотинци ще им донесат храна, ще доведат лекар и сестра. Момчетата благодарят от сърце, а гмуркачите, доволни от това, че са ги открили, се потапят отново в калните води, за да намерят обратния път из наводнената пещерна мрежа Там Луанг.

Продължилото девет дни търсене на 12-те деца и техният треньор вече е дало резултат. Сега обаче предстои трудната част.

Изчезването

Да се върнем на 23 юни. 25-годишният треньор на детския футболен тим "Дивите глигани” и неговите възпитаници - 12 момчета на възраст между 11 и 16 години – оставят велосипедите си, нарамват раниците си и поемат към пещерата, сгушена в планините в Северен Тайланд.

Треньорът не само тренира отбора, но е приятел с децата – чака ги след училище за тренировки, често ги води на екскурзии и подобни изследователски мисии. Преди също са посещавали пещерата, която е популярна и сред туристите.

Групата навлиза все по-навътре из коридорите й, когато отвън започва проливен дъжд, така характерен за дъждовния сезон в Тайланд. Входът на пещерата бързо бива наводнен, а водата започва да се провира все по-навътре из нейните проходи. Тя помъква със себе си кал и боклуци, които запушват някои от тунелите.

Треньорът и малките футболисти са принудени от обстоятелствата да продължат навътре из този скален лабиринт в търсене на по-висока точка, надявайки се, че ще намерят място, до което водата няма да ги достигне и удави.

Часове по-късно горски служител забелязва, че велосипедите още са на мястото, където децата са ги оставили. Той съобщава това на властите и така започва едно мащабно издирване. Не само военните, но и стотици доброволци се включват в операцията.

Те обхождат джунглата около пещерата, търсейки всякакъв начин да се открие друг път навътре. Дъждовете са наводнили цялата пещерна мрежа, което изисква намесата на гмуркачи. На помощ идват и чуждестранни такива.

Търсенето продължава цели 9 дни, а надеждата постоянно угасва. И докато очите на хората по света са приковани в отборите от световното първенство по футбол, в молитвите на хората от Тайланд е само един отбор и той е съставен изцяло от деца.

Залогът не е световна титла или печалба от букмейкърите, а животът на 13 души.

И така до онзи миг рано сутринта в понеделник, в който двамата британски гмурци, поели на поредния си проучвателен курс из изцяло потопените коридори на пещерата, не откриват групата. Всички са живи, макар и изтощени, и много, много гладни.

Според спасителите, този въздушен джоб, в който са се установили членовете на отбора и техният треньор, се намира на 2 км от входа на пещерата и на 1 км под повърхността.

"Няма защо да бързаме“

Според властите в момента за децата се грижат седем тайландски морски пехотинци. Основното искане на прегладнелите момчета е изпълнено – занесена е им е храна. Първоначално са им изпратили такива хранителни продукти, които са лесноусвоими и които ще им помогнат бързо да възвърнат силите си.

В пещерата са изпратени и лекар, и медицинска сестра. Прекарана е и телефонна линия, за да могат момчетата да се чуят със своите близки, разплакани от щастие след тяхното намиране. Във пещерата ще бъде изпомпан и въздух, за да се подобрят условията там.

Проблемът обаче е налице – децата и треньорът са намерени, но сега въпросът е как да бъдат изкарани от пещерата.

Мястото, на което се намират, е достъпно само чрез стръмен проход, който в момента е наводнен. Подводното пътуване из криволичещите коридори изисква специална подготовка, каквато те нямат. Опитите за изпомване на вода от пещерата до момента не дават особен резултат и за момента, изглежда, че това няма да помогне.

Друг възможен вариант е да се достигне до тази част от пещерата, в която са блокирани момчетата и треньора им, чрез издълбаването на дупка в тавана или намирането на естествена проход до мястото. Това обаче е още по-труден и сложен вариант.

Търсенето на друг, по-лесен достъп до мястото за момента е неуспешно, макар екипите от доброволци и спасители да обхождат джунглата в издирване на скрити, алтернативни входове към пещерния лабиринт.

Не е нужно да се бърза с изкарването на отбора от пещерата. Това е мнението на адмирал Апакорн Йо-конкгаев, ръкодовител на морските пехотинци.

По думите му основната цел сега е момчетата да съберат сили, които да са им от полза, ако се наложи да бъдат изкарани през наводнените коридори с помощта на гмуркачи - нещо, на което всички предпочитат да гледат като на краен вариант.

Въпреки това на децата и треньора ще бъде осигурено и обучение по гмуркане, в случай, че се стигне до този краен вариант.

Спасителна операция чак през октомври?

Властите в Тайланд съобщиха, че отборът ще бъде снабден и с храна за период от четири месеца.

Това беше интепретирано като знак, че спасителната операция може да се проточи с месеци и децата да бъдат измъкнати едва през октомври, когато дъждовният сезон в страната ще приключи. Тогава водите ще се оттеглят и на теория измъкването ще е по-лесно.

Макар нивото на водата да спада и в момента, условията за гмуркане остават трудни дори за професионалисти, а това създава значителен риск при евентуален опит гмуркачите да изведат децата и техният треньор през водата. Още по-трудно ще е, ако някое от момчетата не може да плучва.

Така преминаването под калната вода през завоите на пещерата и при почти пълен мрак ще се превърне в потенциална трагедия.

Консултантът по спасителни операции Пат Морет разказва пред CNN, че ако се наложи гмуркачи да вадят децата, това няма да е обичайното гмуркане, което хората си представят. Става дума за изключително кални води, с вероятно бързо течение, без усещане за посока, когато не можеш да определиш кое е горе, долу и настрани.

Т.е. рискът за нетрениран гмуркач ще е огромен.

Така в крайна сметка намирането на "Дивите глигани" и техният треньор е само първата стъпка. Молитвите, изглежда, ще продължат. Усилията на спасителите също, макар и в друга насока. Всичко, за да се намери начин да се спечели тази битка с природата и децата да се върнат по домовете си.