За да намери европейско решение за бежанците, Ангела Меркел се нуждае от съмишленици. Техният брой обаче намалява, докато противниците ѝ стават все повече. Ето някои от възловите лица.

Партньорът

• Ако изобщо може да се говори за политически приятел на Меркел, това е Еманюел Макрон. И той, също като канцлерката, държи да се намери европейско решение за бежанците, защото се опасява за целостта на ЕС. Германският ХСС обаче смята, че в замяна на подкрепата си за Меркел, Макрон е получил някакви финансови обещания.

Проявяващият разбиране

• Новият испански премиер Педро Санчес вече предприе действие, с което косвено подкрепи Ангела Меркел: Той допусна кораби с африкански бежанци да акостират в Испания. Преди това Италия им бе отказала достъп до своите пристанища. Подобни прояви на хуманност в момента са редки. В същото време премиерът-социалист ясно заяви, че страната му се нуждае от допълнителна помощ за справяне с миграцията.

Посредникът

• За търговска нация като Холандия е много важно вътрешните граници в ЕС да са отворени. По този въпрос премиерът Марк Рюте е на едно и също мнение с Меркел. От друга страна нагласите на холандците спрямо бежанците междувременно станаха доста по-враждебни. Рюте не иска да допуска в Европа мигранти, които нямат шансове за убежище. С тази двойна стратегия той би могъл да играе ролята на посредник.

Тактикът

• Тях ги делят светове – особено в идеологическо отношение. Въпреки това левичарят Алексис Ципрас пледира за по-голяма европейска солидарност при овладяването на миграцията и лично подкрепя християндемократката Меркел. Навярно Ципрас се надява на допълнителни отстъпки от страна на Германия по въпроса за гръцките дългове.

Най-радикалният

• Датчанинът Ларс Льоке Расмусен застъпва радикални позиции по отношение на миграцията. Едва ли има друго европейско правителство, което да води по-рестриктивна политика по отношение даването на убежище. Расмусен беше сред първите политици, които лансираха идеята за бежански центрове извън ЕС. Той е и против разпределянето на бежанците на квотен принцип.

Опонентът

• Австрийският канцлер Себастиан Курц се държи любезно с Меркел, но изобщо не крие, че категорично отхвърля нейната либерална бежанска политика. Затова пък Курц отлично се разбира с вътрешнополитическите противници на канцлерката – с министъра на здравеопазването Йенс Шпан, с вътрешния министър Хорст Зеехофер и с баварския министър-председател Маркус Зьодер.

Подгоненият

• Безпартийният италиански премиер Джузепе Конте поставя Меркел пред особено трудно изпитание. Той категорично отказва да приема обратно бежанци, които са били първоначално регистрирани в Италия. Конте е зависим от вътрешния министър Матео Салвини, който обяви, че Италия "не може да приеме нито един бежанец повече". С подобни изявления неговата „Северна лига“ печели все повече одобрение в Италия.

Незаинтересованият

• Никой друг не е критикувал политиката на Меркел за отворените граници по-остро от унгарския премиер Виктор Орбан. Според него, бежанската криза е проблем само на Меркел, но не и негов. Подобно на останалите правителствени ръководители от Вишеградската четворка, Орбан категорично отхвърля преразпределянето на бежанците в страните от ЕС.
• Автор: Кристоф Хаселбах