Трудното за Ердоган тепърва започва. Да победиш на избори е едно, а съвсем друго е да овладееш една икономическа криза. Това ще е основното предизвикателство пред него, независимо от огромната власт, която притежава.
Това е началото на нова ера за Турция: президентът Ердоган циментира властта си за поне още 5 години. Новата система на управление в страната му позволява пряко да назначава министрите, да управлява с декрети и дори да номинира членовете на Конституционния съд.
По всичко личи, че Ердоган е успял да спечели президентските избори с абсолютно мнозинство, макар че неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) отбеляза загуби от около 7% спрямо предишните парламентарни избори от 2015 година.
Турското дежавю
Да, това е огромен успех за Ердоган. Но успех в една силно поляризирана страна: Докато привържениците на управляващата ПСР празнуват, другата половина от турското население е безкрайно разочарована. За нея този изборен резултат означава край на демокрацията.
Опозицията се представи силно, но това не се оказа достатъчно. Турците преживяват нещо като дежавю: На референдума за промяна на конституцията през миналата година лагерът на привържениците на Ердоган успя да извоюва победа с минимално мнозинство. Проведените вчера (24.6) избори в Турция бяха последният шанс да бъде спряна въпросната конституционна реформа. Опозицията и нейните привърженици сега ще трябва да си намерят място в новата политическа система на страната.
Западният свят дълго време беше безучастен наблюдател на онова, което се случва в Турция. И ще си остане такъв и занапред, защото Турция е съюзник, от когото той не може да се откаже просто така. Но отношенията на Турция със Запада, и най-вече с Европа, стават все по-обтегнати. Защото турският президент вече си осигури и юридическа легитимация да упражнява силно разширените си правомощия. Досега той правеше това чрез извънредното положение, въведено в страната след неуспешния опит за преврат през 2016 година, което е в сила и до днес.
Ако ЕС сега прекрати преговорите за членството на Турция в общността, той ще отблъсне онази половина от турското население, която продължава да се бори в защита на демокрацията. Ако ли продължи да преговаря с Анкара, ЕС ще трябва да намери начин да си взаимодейства с една страна, която потъпква тъкмо онези ценности, около които е изграден ЕС. Досегашното мълчание на европейските лидери издава, че смятат да проявяват особена предпазливост в отношенията с Турция.
Безсилната опозиция
Привържениците на турската опозиция са особено разочаровани от мълчанието на европейците. На фона на многобройните съобщения за изборни измами преди и по време на изборния ден става лесно разбираемо защо лидерите на опозицията са толкова фрустрирани.
Но трудното за Ердоган тепърва започва. Оттук нататък президентът ще трябва да запретне ръкави и да се концентрира над мерките за подобряване икономическата ситуация в страната. Защото да победиш на избори е едно, а да овладееш една икономическа криза – нещо съвсем различно. За нейното прекратяване ще са необходими далеч по-големи усилия. И тъкмо това ще е най-голямото предизвикателство пред Ердоган – независимо от огромната власт, която старият и нов президент на Турция вече притежава.
