Приключвате ястието си, изчислявате бакшиша - от 10 до 20%, може и повече, ако сте настроен щедро, и плащате сметката.
Културата на плащането на бакшиш е дълбоко вкоренена в САЩ. Тя обаче е поставена на изпитание от организираното днес допитване във Вашингтон за минималното почасово заплащане за хората, които печелят от бакшиши.
Законът за внесените поправки за минималното заплащане или “Инициатива 77″ както е известна мярката, която подлежи на гласуване, раздели служителите на ресторантите и собствениците, като предизвика разгорещен дебат в американската столица.
“Спасете бакшишите ни”. Това може да се прочете на плакати, поставени от противници на мярката по витрини и тоалетни на барове и ресторанти из града.
Подкрепящите задължителната минимална надница дават отпор, като раздават брошури с посланието “Едно справедливо заплащане”.
Работодателите на служителите, които получават бакшиши, сега не са задължени да плащат стандартната минимална заплата, като някои сервитьори и сервитьорки получават 3,33 долара на час.
Много от служителите, на които се дават бакшиши, са против закона за минималното заплащане, тъй като в момента те печелят повече от бакшиши и според тях намаляването на бакшишите може сериозно да подкопае доходите им.
Работодателите в момента са задължени от закона да покриват разликата между доходите на служителите и пълната минимална надница, която е 12,5 долара на час, ако бакшишите не са достатъчни за това.
Според Кристофър Маджано, собственик на млък бизнес във Вашингтон, който подкрепя “Инициатива 77″, твърди, че е трудно тя да бъде прилагана на фона на високото равнище на неспазването й.
Според предложения закон ресторантите ще трябва да плащат на сервитьорите си минимална надница от най-малко 15 долара на час до 2025 година.
Противниците на мярката изтъкват, че тя ще доведе до поскъпване на ястията в менютата и намаляване на бакшишите, което ще навреди както на собствениците на ресторантите, така и на сервитьорите, които инициативата трябва да защити.
Авторите на инициативата “Едно справедливо заплащане”, заявяват, че се борят срещу ограбването на възнагражденията, срещу дискриминационния ефект на бакшишите спрямо служителите, които не работят с клиенти като миячите на чинии, много от които са имигранти, както и срещу посегателствата, свързани с бакшишите.
Да зависиш от бакшишите означава да се примиряваш с неприемливи жестове и коментари, за да не изпуснеш бакшиша от маса с голяма сметка, казва Маджано, който е част от организацията с идеална цел Restaurant Opportunities Centers United, която подкрепя “Инициатива 77″.
Прехвърляне на разхода върху клиента Инвеститорът в ресторантьорския сектор Малачи Броуднекс се противопоставя на мярката, като казва, че тя ще доведе до по-високи цени и по-малко клиенти.
Ще се наложи да прехвърлим разхода върху клиентите чрез по-високи цени или допълнително плащане на услугата, казва Броуднекс.
Налатия Рибера, 24-годишна барманка в модерен бар и кафене на “14-та улица”, казва, че малките бакшиши вероятно ще доведат до по-лоша услуга.
Мисля, че услугите в САЩ са наистина добри отчасти благодарение на това, че хората разчитат на бакшишите почти 100-процентово, казва Рибера. Докато услугите в чужбина обикновено не са толкова добри, допълва тя.
Броуднекс е съгласен, като сравнява сервитьорите с продавачите на коли, които работя на комисиона.
Продаваме два продукта - имам предвид, че има причина, поради която хората да казват, че барманите са евтини психолози, посочва той пред АФП, сочейки към своя барман, който гледа Световното първенство по футбол с клиенти. Не мисля, че клиентите идват само за яденето, допълва той.
Вон Чан е 36-годишен барман, израснал в Калифорния, един от седемте щата, които одобриха предложения, подобни на “Едно справедливо заплащане”.
Много е вариращо, каза Чан по въпроса за бакшишите. Ще има седмици, когато няма да можеш да достигнеш това, което си очаквал, допълва той.
Всичко може да се случи и изведнъж разчиташ на последната си смяна преди да платиш наема или сметките, но се оказва, че няма да можеш, казва той.
