3 ноември 1999 г., сряда, някъде в Германия. В 12:05 ч. името на австрийско индустриално предприятие е добавено в електронния архив заедно номера на факса в централата му. Става дума за производител на стомана с централа във Виена, международно активна компания, с богати традиции.
Само една секунда по-късно са включени още четири абоната от провинция Долна Австрия, сред които два номера на факс. Единият - в Баден край Виена - принадлежи на австрийското подразределение на германско-американска фирма, специализирана в комуникационните технологии. Другият номер е в района на Винер Нойщат и е собственост на австрийско средно предприятие, което произвежда моторизирана техника и я изнася в Малайзия
Всяка секунда системата регистрира нови и нови абонати. И не става дума само за частни фирми. Сред тях са и телефоните на австрийското федерално канцлерство, Вътрешното министерство, Министерството на икономиката, Стопанската камара на Австрия.
За две минути са записани общо 442 нови абоната - предимно с факс-машини и по-рядко от стационарни номера. И това е само началото.
Австрийският канцлер Себастиан Курц и президентът Александер Ван дер Белен осъдиха остро намесата на германските служби за сигурност след публикуването на разследването
Описаната процедура в Германия е продължила да функционира до 2006 г. Електронният регистър включва все повече нови имена, телефони, факс- и мобилни номера, а от 2002 г. вече има и мейл-адреси. Към края на съществуването си има около 2000 отделни единици, подлежащи на следене.
Тези "селектори" или комуникационни единици са част от нещо по-голямо. Представляват елемент от база със секретни данни, с които се оказва, че разполагат австрийското списание Profil и вестник Der Standard.
Данните произлизат от ядрото на Германската федерална разузнавателна служба (BND) и разказва една непозната досега история - външното разузнаване на Германия систематично е следяло телекомуникациите на безбройни обекти в Австрия около края на 90-те години.
Австрийският канцлер Себастиан Курц и президентът Александер Ван дер Белен осъдиха остро намесата на германските служби за сигурност след публикуването на разследването.
"Шпионажът между приятелски държави е не само необичаен и нежелан, но е и неприемлива практика. Взаимното доверие трябва да бъде възстановено", каза президентът на Австрия в изявление пред медиите, в което подчерта, че сигурността на личното пространство е фундаментален приоритет за него.
"Мащабът на наблюдението е бил ненормален", коментира Курц. Той призова Германия да обяви кой и колко дълго е бил следен, както и да даде гаранции, че тези мерки вече не се прилагат.
Курц поиска всички данни, които са събирани в Австрия, да бъдат изтрити. Той посочи, че Германия е дала сигнал за готовност да реши този проблем в сътрудничество с Виена още от 2014 г. "Това не е само надежда, но и очакване", каза канцлерът.
В архивите на BND се намират два абоната от Сектор 4 на австрийското правителство, в който се координира "Източното сътрудничество" на Австрия (комуникацията със страните от бившия соц-блок, включително България). Следени са мейлите на бивша сътрудничка на Външното министерство, която между другото е отговаряла за програмата за развитие с Пакистан. Следени са още шест стационарни и факсови номера в МВнР, шест номера в Министерството на отбраната, четири - във Вътрешното министерство; два - в Министерството на икономиката; още един - в Министерството за регионалното развитие. Един от следените мейли принадлежи на служител на Криминалната полиция, отговарящ за борбата с прането на пари. Наблюдавани са и близо 40 абоната от Стопанската камара на Австрия - преди всичко мейлите на организацията за външна търговия.
Подслушвани са Техническите университети в Грац и Виена, Федералната служба за бежанците, множество джамии в столицата, Ислямското вероизповедания в Австрия, мюсюлмански съюзи, неправителствени организации.
Очите и ушите на BND са насочени и към дипломатическите представителства и международните организации, базирани във Виена. Данните обхващат над 200 връзки в 75 посолства, сред които САЩ, Иран, Ирак, Пакистан, Либия, Израел, Афганистан, Северна Корея; два номера принадлежат на турския военен аташе; дузина от следените абонати са от ОПЕК, над 20 - от ОССЕ, 180 - от Международната агенция за атомна енергия MAAE. Следени са и 128 контакта от ООН - от бюрото за борба с наркотиците и престъпността, от организацията за индустриалното развитие, от Космическата агенция.
Към този списък се добавят и десетки фирми с централи в Австрия, множество оръжейни компании като Хиртенбергер и Щайер-Манлихер; Банк Австрия; Централата на Райфайзен; австриската Национална банка; Фьосталпине, производителят на целулозни влакна Ленцинг, създателят на машини за противопожарна безопасност Розенбауер, редица спедиторски и посреднически фирми, предимно от сферата на биотехнологиите, дървопреработатването, машинното производство, всички те - успешни износители на продукция.
В един момент списъкът на BND започва да включва и безбройни мобилни номера, които са вписани на неизвестни лица, за които са използвани за разследвания, свързани с тероризъм и финансиране на терористична дейност, организирана престъпност или пране на пари. Това се разбира от шифрите, които са вписвани до тях.
Сред наблюдаваните е дори една медийна компания - Австрийската информационна агенция (APA), по-точно Външнополитическата редакция е била контролирана от BND през факс-номер.
Повече от половината от близо 2000 абоната са регистрирани с факс номера или съответните TSI-идентификатори на машините. Това не е изненадващо, доколкото телефакъст все още беше важен комуникационен инструмент в края на 90-те години.
Фактът, че западните служби за сигурност наблюдават потоци от информация в огромни размери, беше публично потвърден по време на случая с Едуард Сноудън. Този казус, на свой ред, сложи началото на разследването срещу германската федерална разузнавателна служба BND, след като стана ясно, че и тя е била част от глобалния шпионски съюз. BND е подслушвало в полза на американците, но и за свои собствени цели - и то приятелски държави и техни предприятия, европейски институции, правителствени ръководители, НПО-та.
Разследването на Profil и Standard разкрива методите, по които е събирана информацията от съседна Австрия. Следени са абонати по имена, номера, идентификатори на устройства, мейл-адреси, като чрез шпионски софтуер се сканира и автоматично се пресява информация по предварително определени ключови думи.
Още през 1996 г. германското вътрешно министерство трябваше да признае, че BND е в състояние да филтрира и да анализира телекомуникационни данни от чужбина (по това време ставаше дума само за стационарни телефони, факс и телекс).
Данните, получени от двете австрийски медии, идват от германски източник и са потвърдени като автентични от много страни, включително о тлице, което е имало достъп до списъците със "селектори" на германското външно разузнаване.
От централата на BND отказват да коментират случая, като заявяват пред Profil, че "службата отговаря за оперативните аспекти на своята работа само пред федералното правителство и на компетентните комисии от германския Бундестаг".
Фактът, че Австрия е една от целите на външното разузнаване в BND, е известен отдавна. Още през 2015 г. първите доклади на германската анкетна комисия показват, че Вътрешното министерство във Виена е било "слушано" от BND. Тогавашният австрийски министър Йохана Микл-Лайтнер подаде сигнал до прокуратурата, но разследването по подозрения в шпионаж потънаха в пясъка.
Новото разследване обаче за първи път показва каква е била целта на подслушването на отделните обекти. Срещу дадените абонати са вписани съкращения: TER е за "тероризъм", WPR - за "производство на оръжие"; OKI - организирана престъпност; GW - пране на пари. Отделни абонати, като посолствата на САЩ, Канада, Австралия или Израел във Виена, са маркирани като SP - "ограничителна бележка". Това означава, че трябва да се предотвратява попадането на неправилен материал, който приятелските служби не трябва да виждат.
Колко данни са изтекли през годините от Австрия към BND и какво се е случило вследствие на прихващането им, не става ясно от наличния материал. Ако се има предвид данните за работата на NSA, германците вероятно са събирали метаданни (т.е. не конкретното съдържание на разговорите, смс-ите или факсовете, а преди всичко кой, кога, на кого и колко често се е обаждал). Впоследствие тези метаданни са вкарвани във вътрешната система на BND за анализ на разузнавателна информация (VeraS).
Прави впечатление, че австрийските телекомуникационни елементи в системата на BND са донякъде много прецизни, а в някои случаи - доста неспецифични. В много случаи не са въвеждани никакви конкретни имена на наблюдавани лица, а просто телефонната централа на дадена институция или организация, или номера на централния факс. Трудно е да се разбере или да се реконструира логиката, по която BND е следяла дадените обекти в толкова продължителен период от време.
За сметка на това са изключително подробно описани контактите в Международната агенция за ядрена енергетика, в която са следени близо 200 канала за комуникация, от които 39 мобилни телефона.
Следенето е насоечено директно върху службата и сътрудниците в бюрото във Виена. Виждате се имената на финландец, британец и японка, които по това време са разследвали случая на пакистанеца Абдул Кадир Кан, известен като "бащата на пакистанската атомна бомба".
В списъка не се откриват имената на австрийски политици или партии. Това обаче не означава, че комуникацията им не е била следена - BND ползва множество подобни списъци със "селектори".
