В момента либерал-глобалистите отново провеждат социално-политически експеримент в балканската епруветка. Този път те използват македонците като опитни мишки, за да разберат кой е най-ефективният начин за заличаване на националната идентичност, а после ще използват модела като инструмент, за да екстраполират резултатите на целия континент. Така се надяват да заличат всички наченки на национализъм в Европа и да осъществят мечтата си ЕС да се превърне в „федерация на регионите“.

Република Македония и Гърция постигнаха предварителна договореност за името „Република Северна Македония“ като „компромисен вариант“, който да накара Атина да даде съгласието си за членството на Скопие в ЕС и НАТО. Тази новина до голяма степен беше засенчена от срещата на Тръмп и Ким Чен Ун в Сингапур. Вероятно съвпадението не е случайно, защото и за двете балкански страни е от полза, ако медиите правят паралел между тяхното споразумение и това между САЩ и Северна Корея. Въпреки това корейското споразумени бе оценено като печелившо и за двете страни, докато казусът с името на Македония е в ущърб на двете държави, защото те продадоха националните си интереси на либерал-глобалистите. 

Гръцко-македонският конфликт

Тази тема е твърде сложна, за да бъде изчерпателно обяснена в рамките на един анализ. Но спорът между Гърция и Македония се превърна в основен компонент за националната идентичност и на двете страни. Македонците настояват, че те, както и културата, езикът и историята им трябва да бъдат определяни като македонски, докато гърците са категорични, че това е „злоупотреба“ с наследството на Древна Гърция, което те смятат за свое. Да не говорим за страховете им, че някой ден Скопие може да предяви официални териториални претенции към северната провинция Македония, която е гръцка (или както казват гърците: бе „върната“ на Гърция) от по-малко от век. Разбираемо е, че по този въпрос двете държави имат дълбоки и непреодолими различия.

Националната идентичност обаче, винаги е била най-голямата пречка пред плановете на либерал-глобалистите за непрекъснато разширяващо се транснационално управление. Оттук идва и тяхното пренебрежение към позициите на хората по този много емоционален въпрос, както и натискът на техните представители да се направи „компромис“ в името на постигането на едно такова губещо и за двете страни споразумение. Някои хора смятат, че официалното признаване от Гърция на македонска идентичност в рамките на северната й съседка някой ден би могло да доведе до раздробяването й между Албания, България и Турция. По същия начин, македонските патриоти вярват, че добавянето на географско или друг вид определение към името на държавата им е потъпкване на тяхната национална идентичност, което предшества разделянето на страната между Албания и България, всяка от които има претенции за историческо право на притежание над тези територии.

Най-шумните поддръжници и на двете тези обаче имат известно основание. Защото Балканите винаги са били използвани от либерал-глобалистите като лаборатория за усъвършенстване не техните стратегии и тактики, които след това биват прилагани навсякъде по света. Най-силният пример в тази посока е провокираното с военна сила отвън разпадане на Югославия, където бе използвана хибридна комбинация от вътрешни (хърватските фашисти – усташи, както и босненските салафити) и външни (НАТО) инструменти, които по-късно бяха приложени навсякъде по света, особено през 2011 г. в Арабската пролет и другите цветни революции. Развитието на въпроса с името на Република Македония показва, че бивша Югославия отново се използва, при това много удобно, за тестване на новото оръжие – заличаването на националната идентичност.  

Прекрояването на Македония

След две неуспешни цветни революции и провалилата се хибридна война от 2015 г., либерал-глобалистите най-накрая успяха да свалят демократично избраното и легитимно правителство на Никола Груевски. Направиха го през 2017 г. чрез „конституционен преврат“. Така на власт дойде тяхната марионетка „социалистът“ Зоран Заев, който обаче влезе в парламентарна коалиция с националистите от албанското малцинство. Груевски и македонските патриоти предупредиха, че вземането на властта от Заев с подкрепа отвън ще доведе до подкопаване на тяхната национална идентичност. Както и че по-късно това ще доведе до „компромис“ за името на Македония. Въпреки че слугата на Сорос Заев отричаше, че това ще се случи, той и неговите приятели от ЦРУ „разчистиха“ политическия терен в страната и се настаниха така удобно на власт, че вече могат да признаят каква е била истинската им цел през цялото време.

И все пак, за да приеме официално новото име на Македония, Заев трябва да промени конституцията, което означава, че му е необходимо две-трети парламентарно мнозинство. В сегашния си вид управляващата коалиция не може да събере такава подкрепа. За целта тя трябва да сключи някакъв политически алъш-вериш с ВМРО-ДПМНЕ, което също не носи гаранции за успешна реализация на плана. Освен ако македонската „дълбока държава“ не извади на масата някакви записи от подслушвания, направени от американските служби в последните години, за да накара противниците да капитулират.

Колкото и странно да звучи, по-вероятно е Македония, а не Гърция, да изпълни своите ангажименти по това споразумение. Въпреки че гръцката страна ще загуби много повече, защото правителството на Ципрас би могло да падне от власт преди приключването на сделката, ако националистическият гняв предизвика извънредни избори, които да доведат до политическия му крах. Един провал на опитите на либерал-глобалистите да накарат Гърция да се съгласи с тази фаустовска сделка, последван от популистка революция в страната, може временно или дори трайно да попречи на бързото присъединяване на Македония към НАТО и ЕС. Но това няма да спаси македонците от тяхната участ, освен ако и там правителството не бъде свалено и не последва някакво народно недоволство. Причината за тази мрачна картина е, че другата негласна мисия на Заев, която неизменно ще излезе наяве след смяната на името на Македония, е да разшири обхвата на Охридското споразумение от 2001 г.И дори официално да обяви „федерализацията“ на страната, за да създаде институционална основа за геополитическото чудовище „Велика Албания“. Това би бил погребалният звън на македонската идентичност, който ще загроби страната и ще доведе до нейното разделяне между Албания и България.

От геополитиката към метафизиката

Макар развитието на процесите привидно да изглежда неясно и географски фиксирано, постоянното заличаване на македонската национална идентичност от страна на либерал-глобалистите има последици за целия европейски континент и за всички европейци, защото има съвсем реален потенциал този модел за бъде приложен и спрямо останалите национални идентичности в рамките на ЕС. В началото на атаката за сваляне от власт на Никола Груевски, основната мотивация на САЩ и техните партньори спрямо Македония беше геополитическа. Идеята бе да попречат на страната да се превърне в ключова транзитна държава за руските и китайски мегапроекти – съответно „Южен поток“ и „Новия път на коприната“. Но способът за реализация на тази мисия и свързаното с нея унищожаване на македонската идентичност в момента е предимно метафизичен.

След като Заев саботира геостратегическата роля на Македония в руския проект, той бе отклонен през други държави. На Китай се пречи по линия на еврочленството на Сърбия, след като президентът Вучич бе принуден да използва Косово като разменна монета. Първоначалните геополитически фактори на хибридната война в Македония вече не са така релевантни, колкото преди. Иначе казано, новооткритите метафизични цели за заличаване на македонската идентичност, през смяната на името и евентуалната й „федерализация“ в момента са много по-важни за либерал-глобалистите, отколкото възпрепятстването, контролът или влиянието върху транснационалните инфраструктурни проекти. Причината е, че това носи потенциал за „реформирането“ на ЕС от група ясно дефинирани национални държави в безлично петно, което не е нищо повече от „федерация на региони“.

Изострянето на „Каталунската криза“ и нейното разпространение, например в Белгия, може да запали искрата на верижна реакция на геополитически промени в ЕС. Това ще докара съюза до привидна „децентрализация“, която всъщност ще доведе до централизирана „федерация на регионите“. Но това не би могло да се случи с желания от либерал-глобалистите темп, ако те не разполагат с гъвкав модел за заличаване на националната идентичност във всяка една от страните-членки. Ето тук е заложена значимостта на „македонския модел“ на спускане на антинационалистически политики отгоре, които са маскирани като цветни революции, генерирани от народа. А целта е в крайна сметка изтриване на Македония от картата в прекия смисъл на думата.

Бързият напредък, който бе постигнат в това отношение, се дължи на политическия съюз между „социалистите“ на Заев и етно-религиозното албанско малцинство. Той може лесно да бъде възпроизведен в западноевропейските държави, където бяха възприети полулеви идеологии и където държавниците демонстрират тенденция да поставят мюсюлманите мигранти пред своите собствени граждани. Прилагането на „македонския модел“ в други европейски държави може да доведе до смяна на имената на някои от тях и/или до въвличането им в тотална „децентрализация“. В резултат на това регионите ще имат много по-голяма тежест, като на независими играчи, отколкото имат националните правителства. На свой ред това ще улесни реализацията на проекта за „федерация на регионите“, който либерал-глобалистите виждат като бъдещето на ЕС след Брекзит. 

Заключение

Независимо от възгледите на читателите по отношение на историческата легитимност на македонската национална идентичност и конституционното име на тази държава, обективно трябва да се признае, че промяната на името на Македония ще окаже влияние в цяла Европа и ще засегне всяка една отделна страна в ЕС. Ако анализираме процеса през по-широка перспектива, споразумението за името на Македония не трябва да се разглежда като успех, както някои медии се опитаха да ни заблудят, а като заплаха за националната идентичност на всяка една европейска държава.

Онова, което започна като геополитическа задача за възпиране на руските и китайски мегапроекти на Балканите, се превърна в метафизична задача за „преформулиране“ на същността на европейските национални идентичности. Това ще се случва през „балканизиране“ на всяка една от тях (особено на западноевропейските държави, които вече са на прицел) по „македонския модел“, който бе лабораторно тестван на Балканите. Резултатът ще бъде заличаването на автентичната им цялост и замяна с хаотична смесица от изкуствено създадени региони, които елитите лесно могат да разделят и владеят.