Изслушванията относно санкциите на ЕС срещу Полша ще се състоят на 26 юни
Министрите на ЕС още този месец ще обсъдят възможността за въвеждане на санкции спрямо Полша поради „заплаха за европейските ценности”. В навечерието на срещата заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс заяви, че Варшава фактически е игнорирала препоръките на Европейския съюз относно съдебната реформа в Полша, която, както смятат в Брюксел, е опит за подчиняване на съдебната власт от изпълнителната. Като „наказание” Полша може да бъде лишена от право на глас в Съвета на Европейския съюз.
Европейските министри определиха дата за изслушванията относно стартирането на санкционна процедура срещу Полша – те ще се проведат на 26 юни. Причината е реформата, която според Брюксел подкопава независимостта на съдебната система в страната. Европейската редакция на изданието Politico отбелязва, че решението на дипломатите на ЕС да проведат изслушванията по молба на Европейската комисия свидетелства за това, че Брюксел така и не е успял да види достатъчно усилия за урегулиране на ситуацията със съдилищата от страна на Варшава.
Говорейки пред пленарното заседание на Европейския парламент на 13 юни, първият заместник-председател на Еврокомисията Франс Тимерманс директно заяви, че Полша фактически е игнорирала изискванията на Евросъюза относно съдебната реформа. „Със съжаление ви информирам, че въпреки законодателните промени, като цяло, основните ни притеснения не бяха отчетени”, констатира чиновникът.
Главната претенция на ЕС е свързана със закона за Върховния съд, който трябва да влезе в сила от 3 юли. Европейските министри са особено обезпокоени от факта, че след тази дата полските власти ще могат да пенсионират около 40% от съдиите във Върховния съд. В същото време във Варшава настояват, че измененията са напълно легитимни и са част от вътрешните работи на Полша, в които Европейският съюз няма право да се бърка.
През декември 2017 г. Еврокомисията инициира старт на наказателна процедура срещу Полша в съответствие с чл. 7. от Лисабонския договор. Страната е обвинявана в отстъпване от европейските демократични ценности и опити за установяване на политически контрол над съдебната власт. Тогава властите в Полша получиха от Брюксел четири препоръки, които следва да помогнат на Варшава да приведе законодателството си в съответствие с правните норми, действащи в Европейския съюз.
По думите на Николай Топорнин, доцент в катедрата по европейско право в Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО), може да се очаква, че Евросъюзът ще задейства санкционни механизми срещу Полша – например, ще лиши страната от право на глас в Съвета на Европейския съюз. В същото време експертът отбелязва, че на първо време тази мярка може да бъде въведена за кратък период. „Вероятно за Евросъюза ще бъде сложно да се опита да въведе незабавно някакви строги санкции, той ще се опита все пак да намери компромис и да принуди поляците да видоизменят системата на съдилищата. Наблюдаваме тази ситуация обаче, вече втора година нищо не се променя, заради това е трудно да се очаква, че Варшава ще измени позицията си”, смята Топорнин.
Какво не е наред с полските съдилища?
Конфликтът между Брюксел и Варшава по повод на съдебната реформа в Полша се появи още в началото на 2016 г., когато полските власти тъкмо бяха започнали да внасят изменения в законодателството. На 15 декември 2017 г. полският парламент одобри законите за Върховния съд и за Националния съдебен съвет, които предвиждат възможност за внасяне на жалби срещу решенията на всяка съдебна инстанция директно пред Върховния съд, а освен това въвеждат пенсионна възраст от 65 години за съдиите. Магистратите ще могат да удължат срока на своите пълномощия като напишат обръщение до президента. Именно в този момент Еврокомисията активира чл. 7. от Лисабонския договор, обявявайки, че Варшава се опитва да подчини съдебната власт на изпълнителната. Въпросният член предвижда възможност за прилагане на санкции за „сериозно нарушение на европейските ценности”. Демократичните принципи на Европейския съюз, в нарушение на които е обвинявана полската страна, са включени в чл. 2. от документа. В случая с Полша основната претенция на Евросъюза е неспазването на принципите на върховенство на правото и разделение на властите.
Следва да се отбележи, че за задействане на санкционния механизъм спрямо Полша са нужни гласовете на минимум 22 държави-членки на Европейския съюз.
От края на миналата година напрежението между Варшава и Брюксел стремително нараства. През януари 2018 г. председателят на Европейския съвет Доналд Туск дори изрази мнение, че Полша може да излезе от Евросъюза в случай, че престане да получава субсидии от еврофондовете. „Лесно мога да си представя ситуацията, при която Полша се оказва сред нетните донори. Тогава правителството на Полша може да реши, че е дошло времето да попита поляците дали искат Полша да продължи да бъде в ЕС”, отбеляза Туск в интервю за полското издание Tygodnik Powszechny на 18 януари.
Струва си да се отбележи, че самият Туск е поляк, а през 2001 г. той стана основател на полската либерално-консервативната партия „Гражданска платформа”. През 2005 г. той дори се кандидатира за президент, но загуби от Лех Качински. През 2007 г. „Гражданската платформа” спечели парламентарните избори, а Туск беше назначен за министър-председател. На поста той остана до 2014 г., след което подаде оставка и получи назначение в Европейския съвет.
В интервю за „Газета.ру” Николай Топорнин заяви, че днешната ситуация е особено тежка за Доналд Туск. „Неговите отношения с Ярослав Качински и изобщо с ръководството на партия „Право и справедливост” (управляващата партия в Полша) са много сложни. Последният му мандат на поста председател на Европейския съвет изтича, след което трябва да се върне в Полша. Той е сериозен опонент на сегашното полско управление и то вероятно ще се постарае да използва настоящия конфликт между Варшава и Брюксел срещу Туск”, смята Топорнин.
Става въпрос за пари
Напрежението в отношенията между Брюксел и Варшава съществува отдавна, а Полша в много отношения целенасочено поставя себе си като главна тема в европейския дневен ред. Съвсем наскоро стана ясно, че Варшава е предложила на Вашингтон да плати 2 млрд. долара за разполагането на своя територия на постоянна американска база без да се консултира с ЕС и НАТО. В същото време в страната и сега присъстват въоръжени сили на САЩ. Нещо повече – в Полша е разположен един от четирите многонационални батальони на НАТО. Въпреки това полските власти се обърнаха към Съединените щати с предложение да разположат за постоянно американски военни – Варшава дори е готова да построи за своя сметка цялата необходима инфраструктура, включваща жилища, болници, училища за децата на военнослужещите и дори спортни зали за техните семейства.
През 2017 г. страната е получила от Евросъюза субсидии в размер на 7,7 млрд. евро, разпределени за периода до 2020 г. Това е почти 30% от общата сума на дотациите на ЕС, отпускани за всички страни-членки на ЕС, които са получили сумарно 23 млрд. евро. В същото време след прословутия Brexit ситуацията ще се измени и Полша ще започне да дава в европейския бюджет повече, отколкото получава. Ръстът на икономиката на Полша значително превишава аналогичните показатели на много други държави в ЕС. По темп на икономически ръст страната заема 13-то място в рейтинга на Световната банка.
Както по-рано отбеляза в интервюто си с „Газета.ру” Кирил Коктиш, доцент в катедрата по политическа история в Московския държавен институт за международни отношения, именно рязкото съкращаване на субсидиите на Евросъюза може да стане факторът, тласкащ Варшава към противопоставяне с ЕС. В края на краищата, страната ще се окаже в ситуация, в която привилегиите свършват, а задълженията остават. „Полша напълно съзнателно започна конфронтация с Брюксел”, подчертава експертът.
