Ще успее ли президентът Реджеп Ердоган да спечели предсрочните избори на 24 юни и да стабилизира сриващата се турска икономика?
Броени дни остават до предсрочните президентски и парламентарни избори в Турция. Противно на очакванията, победата за Реджеп Ердоган и управляващата Партия на справедливостта и развитието изобщо не е сигурна, а буреносните облаци над главата на турския президент се сгъстяват. Причините за това започват от консолидирането на опозицията около фигурите на Мухарем Индже от Републиканската народна партия и на Мерал Акшенер от Добрата партия и безспорно включват недоволството срещу беззаконието и репресията срещу политическите противници на Ердоган. Над всичко това обаче се извисява един друг проблем, който цъка като бомба под краката на съвременна Турция – усложняващата се икономическа ситуация в страната.
Турската централна банка успя едва миналата седмица да спре свободното падане на националната валута – лирата, след като рязко покачи лихвените проценти. Този ход обаче по никакъв начин не спира необратимия крах на турския капиталов пазар, както и още по-опасния срив на кредитния рейтинг на турските банки, пише Дейвид Голдман за аналитичното издание Asia Times. През октомври деноминираните в евро облигации на най-големия частен заемодател в Турция Garanti Bank дават едва 3% доходност. Днес доходността е 7%, а доларовата стойност на облигациите е паднала от 120 евро на около 80 евро. Междувременно борсовият индекс на Турция BIST 30 се е сринал с 35% в доларово изражение от 29 август 2017 г. насам. Най-уязвимият турски кредитор, Halk Bank, загуби 63% от доларовата си стойност за същия период и днес търгува своите акции на едва 40% от стойността им, записана в капитала на дружеството.
Турските банки са изключени от световните капиталови пазари, а за страната е трудно да привлече 50-те млрд. долара в твърда валута, необходими за финансирането на настоящия дефицит по текущата сметка от около 6% от БВП. Турските фирми имат близо 300 млрд. задължения в чуждестранна валута., а стойността за обслужването им почти се удвои, поради обезценяването на лирата след 2015 г. Банките ще имат проблем с рефинансирането на краткосрочните си заеми в чуждестранна валута, както и със събирането на кредитите от потребителите, смачкани от срива на лирата.
Големият проблем е, че ресурсите на турската централна банка изтичат. Чуждестранните резерви към 1 юни са едва 82 млрд. долара – стойността на износа за едва 4 месеца – на фона на 120-те млрд. в края на 2014 г.
През май цените на продуктите в Турция нараснаха с 20%, което води до рязко съкращаване на промишленото производство и на производството в селското стопанство. Комбинацията от голяма инфлация и свиване на кредити води до рязко намаляване на турската икономическа активност. Слабото място обаче е банковата система. За последните две години краткосрочният дълг на Halk Bank и Garanti Bank е нараснал общо 4 пъти – от 20 млрд. лири до 80 млрд. лири.
Това, което може да се случи, вероятно ще повтори гръцкия сценарий от финансовия колапс в южноевропейската държава, смята Дейвид Голдман. Най-голямата гръцка финансова институция, Alpha Bank, вземаше огромни краткосрочни заеми – точно това, което правят водещите турски банки. Когато избухна кризата, банката не можеше да рефинансира дълга си и изпадна в невъзможност да плаща заемите си. Акциите й се търгуваха на 35% от записаната им стойност в капитала на дружеството – приблизително същата, каквато е днес стойността на акциите на Halk Bank. Когато гръцката кредитна система се срина, икономиката се сви с 25%. В турския случай едно потъване на брутния вътрешен продукт с 10-20% е напълно възможно, категоричен е Голдман.
Политическите последствия от задаващото се бедствие са лесно предвидими. Една дълбока икономическа криза по гръцки сценарий в Турция ще означава само едно – падане от власт на Реджеп Ердоган. Именно огромният риск и неблагоприятният тренд са факторите, които заставят Ердоган да свика предсрочни парламентарни и президентски избори на 24 юни.
С решението си да проведе предсрочни избори турският президент изпреварва събитията. Всеки изминал ден вече означава спад на гласовете и политическата подкрепа към Ердоган. Турският президент има и други поводи да изтегли вота. На практика това ще са избори, осъществени в режим на извънредно положение. Ситуацията е изгодна за управляващите, тъй като им дава редица предимства пред конкурентите. Благодарение на извънредното положение на много места – и особено в кюрдските райони – управляват кметове, които не са избрани, а са назначени от правителството. Извънредните правила предвиждат редица ограничения на демократичния изборен процес като назначаване на членове на секционни комисии не по предложение на всички партии, а от самата централна избирателна комисия, както и броене на бюлетините не на място, а на други локации, определени във връзка със съображенията за сигурност.
Друга основна причина за по-ранното свикване на изборите е опитът да се отстрани един от основните конкуренти на Реджеп Ердоган – лидерката на опозиционната Добра партия Мерал Акшенер. Според турския изборен закон във вота може да участват само партии, чийто първи национален конгрес е бил проведен поне половин година преди датата на изборите. Акшенер обаче получи подкрепата на другата водеща опозиционна формация – кемалистката Републиканска народна партия, която осигури необходимия брой депутати за създаване на парламентарна фракция на Добрата партия и така осигури на Акшенер участие в изборите на друго основание. Консолидирането на опозицията е лоша новина за управляващата Партия на справедливостта и развитието. Ще успее ли Ердоган да удържи преднината си до изборите на 24 юни или разпадащата се в ръцете му турска икономика ще стане причината за историческа смяна на властта в Анкара? Едно е сигурно – пред Турция предстоят драматични времена.
