До 2020 година западните избиратели трябва да участват в 20 и повече избори, които с голяма степен на вероятност мога да станат мишени на Русия, отбелязват на страниците на Politico бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен и бившият министър на вътрешната сигурност на САЩ Майкъл Чертоф.
На базата на финансовите разходи и човешки ресурси чуждестранната намеса излиза много евтино.
«Но тя дава почти гарантирано преимущество, което се изразява в подронване на доверието към нашите легитимни институции, от което недемократичните режими от типа на Русия получават огромно удоволствие», твърдят авторите на статията.
Според тях, тревожен е фактът, че «западните страни както и преди се готвят за войни, които вече са в миналото», те са настроени към отблъскване на атаките на «фалшивите новини от 2016 година», докато в същото време Русия и другите противници на Запада усъвършенстват арсенала си и преминават от фалшиви новини към «свръхтенденциозни» повествования.
В разпространяваните от тях материали има доза истина, но тя е съпроводена с изкривени факти, «което довежда да поляризацията на общественото мнение», убедени са политиците.
Според Расмусен и Чертоф, по време на изборите в Италия «свързаните с Русия акаунти в социалните мрежи и троловете» са разпространявали специално сътворени истории за опасността от нелегалната имиграция.
«Заради умората на италианските избиратели, на които им омръзна политическият истаблишмънт, този въпрос вби клин в общественото съзнание, благодарение на което двете популистки и антимигрантски партии получиха най-големия процент гласове», се твърди в статията.
«Пълното изкарване на бял свят на мащабите на разузнавателната дейност на Русия и другите чуждестранни държави — това е единственият начин да се разработи всеобхватна стратегия за противодействие срещу нея.
Ако не направим това, към аналогична деструктивна тактика ще започнат да прибягват и други държави, стремейки се да отслабят нашата безопасност», предупреждават авторите на инициативата.
Расмусен и Чертоф също предупреждават да се преодолее междупартийният и трансатлантически разкол за успешното противодействие на Русия и за защита на западните институции.
«Ако не се борим целенасочено и единно с тази обща заплаха, няма да успеем да се справим с нея.
Ще, капитулираме.
Затова ни е нужно трансатлантическо сътрудничество, при това спешно», убедени са създателите на комисията.