Норвежкият град Лонгйеарбитен се намира на остров Сялбард (архипелаг Шпицберген), между континенталната част на Норвегия и Северния полюс. Това е най-северното селище на планетата и неговото население е малко над 1000 души.
Но този град е известен не само със своя суров климат, дълги нощи, полярни мечки и Световната банка за семена, но също и със закона, който забранява на хора умират на територията на Лонгйеарбитен.
Законът е приет през 1950 г., съобщава Daily Mail, след като е установено, че телата, погребани в местното гробище, не се разлагат, поради постоянната замръзналост на почвата. Ако телата не се разграждат, съществува риск от разпространение на вируси и болести, а в допълнение, това привлича хищници.
Ако дадено лице страда от тежко заболяване или е претърпяло злополука, то се изпраща със самолет на континента. И ако някой умре в селището, то тялото му също се пренася в друга част на Норвегия.
Заслужава да се отбележи, че това не е единственият град в света, където правилата забраняват умирането. Същото правило важи и в някои други места, като в трите френски села: Сигньо, Льо Лаванду и Сарпоренкс, както и в испанския град Ланхарон, където правилото е въведено поради липса на място в гробищата.