Новият разказ на младия и талантлив писател Добри Божилов е толкова добър, че просто не може да се представи,

трябва да се прочете…

 

 

 

 

 

„1 септември 2098 г. Лондон. Днес приключи най-големия корпоративен сблъсък на десетилетието. С мнозинство на акционерното събрание от 53:47% 35 годишната финансова акула Хана Джонсън победи Майкъл Сорос в битката за „Банк от Кингдом Корпорейшън“. Най-голямата банка в Кралството и втора в света, минава в ръцете на безмилостната Хана, която преди 10 години стартира като стажант-брокер именно в банката на г-н Сорос…“

Лондон Таймс, вечерно он-лайн издание

 

8 септември 2098 г. Англикански Върховен съд. Председателства почитаемият архиепископ на Кентърбъри отец Питър.
-…Прекратете този цирк и ме пуснете. Аз съм поданичка на Негово Величество и имам права, гарантирани от закона… – извика обвиняемата, надлежно окована с белезници на ръцете, и верига на краката. До нея стояха двама от гвардейците на имама, с помпозните им чалми. В ръцете си държаха ятагани.

Единият каза:

-Ваше преосвещенство, съгласно закона на Крал Джордж, предаваме обвиняемата на Инквизицията. Имам Али Акбар поднася почитта си към този съд, и към Негово Величество…

Съдията направи знак и местата на мюсюлманските войници бяха заети от двама тамплиери. Те, на свой ред бяха облечени в дълги роби с кръстове на гърдите, и носеха мечове. В съда всички видове войски в Лондон се обличаха в традиционни облекла. На вън трудно можеше да различиш едните от другите – всички в камуфлажни униформи, бойни шлемове и въоръжени с почти еднакъв арсенал.

-Адвокатът на обвиняемата да и поясни, че ако продължава да говори, без да е попитана, обижда съда… – каза отец Питър.
Адвокатът мигновено направи някакъв знак и устата на обвиняемата бе запушена. За нейно добро.

-Много добре, адвокат Мейджър. Ненапразно сте от години най-скъпият адвокат в Лондон… Умеете да пазите клиентите си… – усмихнато каза съдията, а вързаната жена се опитваше обречено да буйства.

-Почитаеми съдия, моля незабавно да бъде освободена клиентката ми, която е очевидна жертва на заговор. Не е нарушила законите на Негово Величество, всичко това е един опит тя да бъде ограбена. Припомням на съда, че това е един от най-уважаваните членове на нашето общество. Тя е виден благотворител, носител на „ордена на честта“ на Негово Величество и отговорна майка на три деца. Единственият и грях е, че се е оказала по-умна и по-способна като инвеститор от своя конкурент г-н Майкъл Сорос, и е спечелила битката си с него на полето на пазарите. И поради тази причина тя е днес тук. Настоявам незабавно да се прекрати делото и тя да бъде освободена, на основание на самата „Магна Харта“, която припомням все още е действаща, и всичките ни закони са и подчинени! – след това встъпление, адвокатът седна.

Съдията погледна към другата страна. По принцип прокурорът първи трябваше да говори, но Мейджър се възползва от правото си на процедура по цялостно прекратяване на делото.

Прокурорът се изправи – преподобният отец Смит.

-Почитаеми съдия, моля да не зачитате искането на адвокат Мейджър, колкото и известно име в Лондон да е той. Обвиняемата е абсолютно виновна и следва да понесе пълната тежест на закона, така както е според Светото писание, и прецедентните тълкувания на отец Тома Буковски, които вече половин век са в основата на християнското правораздаване във великата ни страна. Моля делото да се гледа по същество и да допуснете съдебните заседатели… Единственият шанс да няма дело, е обвиняемата да се признае за виновна, да се покае за греховете си и да се остави на милостта на Църквата. Тогава ще спаси и живота, и душата си…

Съдията се загледа в папката пред себе си. Макар и във век на супер технологии, в религиозните съдилища в Лондон – и християнските, и мюсюлманските, и будистките, и на всяка друга религия, се ползваха добрите стари хартиени документи. Това придаваше тежест. Фактите никак не бяха в полза на обвиняемата и той не разбираше защо още не се е признала за виновна. Но прекратяване на делото реално не бе възможно, защото… самата обвиняема бе довела до това дело. Адвокатът се позоваваше на „Магна Харта“, но това беше блъф, който рядко минаваше.

 

Това да се позовеш на основния документ и така да дерогираш всички несветски съдилища, бе невъзможно. Прекратяване на делото в християнската Инквизиция, щеше да го върне в предната институция, от която тя бе препратена тук – Шариатския духовен съд. Реално би следвало и там да приложат „Магна Харта“, и тогава ще препратят г-ца Джонсън на Върховния светски кралски съд. Евентуално той би имал финалното решение изобщо да не я съди.

Но отец Питър добре знаеше, че Шариатският съд не е помилвал жена по подобни обвинения от поне трийсет години. Ако я върнеше там, щяха да я убият с камъни след не повече от 3 дни, в присъствието на кралски представител, който да потвърди, че Негово Величество уважава законите и присъдите на Исляма. Всъщност, идването си тук го бе поискала самата тя, изправена пред камъните, ясно пояснени и като възможна присъда от адвокат Мейджър.

-Г-н Адвокат, намирам за неуместно да оспорвате този съд, след като самите Вие сте го поискали. Ако желаехте да ви съди Върховният имам, защо изобщо сте подали тази жалба?

-Почитаеми съдия, тази жалба е поради липса на избор. В ислямските съдилища жените почти нямат права и клиентката ми не би могла да постигне нищо. Поради тази причина, което не е и лъжа, г-ца Джонсън обяви, че е християнка, и не подлежи на преследване според Шариата. Молбата ни не беше да ни препращат при Вас, а делото да бъде прекратено, поради пълната му несъстоятелност.
-Г-н Мейджър, вие сте успели да спасите клиентката си от почти сигурна присъда, но това не значи, че този съд може да нарушава Правилата на Кралството и да изрази неуважение към Върховния ислямски съд. Така както те ни уважават, следва и ние да ги уважаваме. Г-ца Джонсън сама е казала, че е християнка, нали така…

-Да, тя е кръстена като дете. Но в интерес на истината, никога не е била особено религиозна. Тя е чисто светска личност, една съвременна свободна жена…

-Тогава е трябвало да поискате от почитаемия имам да я прати в светски съд, каквато е процедурата, съгласно волята на Негово Величество.

-Почитаеми съдия, знаете че мюсюлманският съд поне от двайсет години не е препращал никого на светски съд. Ако бях поискал това, щях да я обрека на смърт… Имамът признава единствено Вас, и другите духовни съдии, като равни на себе си и съдещи справедливо. Дори Върховният кралски съд потвърди правото на религиозните съдилища сами да преценяват компетентността на разглеждане. Мюсюлманите само формално признават светския съд, но се възползват от прецедента и никога не изпращат никого пред него. Единствено споразуменията между изповеданията ни дават право да поискаме друг религиозен съд.

-След като това сте направили, господин Адвокат, аз не мога да направя нищо повече. Вие сами сте дошли тук, ако клиентката ви каже, че приема Исляма, трябва да я върна на имама. Този съд не може да се превръща в заобиколен път за дерогиране на Шариата. Ако всеки каже, че бяга от Мюсюлманското правосъдие, за да стигне до светски съд, и това става през Инквизицията, то ще се разпаднат междуверските споразумения. Няма как да направя това, г-н Адвокат, следователно уважаемият прокурор е прав – трябва да поканя съдебните заседатели…

-Да се отбележи в протокола моето възражение и настояването ми за прекратяване… – каза Мейджър и седна. Хана се опитваше да се възпротиви, но бе надеждно окована и обезшумена – за собственото и добро.

Още когато го нае, тя подписа съответните документи, които му даваха право да прави „каквото е необходимо“, за доброто на клиента. Сега нямаше какво да промени вече. Не би могла дори да се откаже от адвоката си, защото това бе допустимо само пред светския кралски съд. Не и пред Инквизицията или Шариата.

Заседателите влязоха. Разнородна религиозна група, не можеше да се каже, че са пристрастни. Но всъщност, заседателите имаха само консултативна роля. Формално те решаваха, и в светски съд би било така. Но в Инквизицията, те решаваха, но единствен съдията имаше право да „прочете“ присъдата и да я произнесе от името на Бог. Съответно, какво пишеше на листчето, което му даваха, никой не можеше да разбере. Всъщност, самите заседатели не знаеха присъдата, защото на листчето се пишеше не решение, а гласуването на всеки от тях. Броенето на гласовете и присъдата идваше от съдията, както и от съветниците му. Т.е. от Църквата.

Прокурорът се изправи, извади лист от своята папка и зачете:

-Подсъдимата Хана Джонсън се обвинява във вещерство, измама на Бога, прелюбодейство, използване на дяволски средства за изкуствено разкрасяване, прелъстяване, отказ от покаяние и сребролюбие. Съгласно Светото писание и трактата на отец Буковски, Църквата е длъжна да се погрижи за спасяването на душата и, която ако не бъдат взети мерки, би се озовала в най-дълбоките кътчета на Пъкъла. В изпълнение на светата си мисия, Инквизицията – нашият справедлив Божествен съд, изправя християнката Джонсън пред собственото и грехопадение, в опит да го осъзнае и да се спаси за вечен живот, в името на нашия Господ Исус Христос. Амин…

Адвокатът не каза нищо, след прочитането на обвинението. Съдията покани първият свидетел. Господин Джак Дънди – мъжът, с който Джонсън живееше.

-Г-н Дънди, познавате ли обвиняемата? Говорите под клетва, за лъжа ще се озовете на нейното място… – попита прокурорът.

-Не мога да отричам това, което можете да докажете с десетки други свидетели. Това е съпругата ми Хана Джонсън.

-Вие официално имате ли брак?

-Не. Живеем в съжителство.

-Значи тя не ви е съпруга, просто я наричате така.

-Тя ми е съпруга, просто бракът ни не е формализиран.

-Благодаря, нямам други въпроси.

Адвокатът се изправи:

-Г-н Дънди, имали ли сте изневери?

-Не.

-Някакви проблеми в семейството. Прелъстявания?

-Не, тя е толкова заета с работата си, че няма време дори за мен.

-Т.е. вие имате живот, праведен като на най-доброто християнско семейство.

-Да.

-Благодаря, нямам други въпроси.

Съдията освободи свидетеля, след което каза:

-С оглед на показанията на този ключов свидетел, намирам за ненужно да разпитваме останалите свидетели, свързани с брака на г-ца Джонсън. Страните съгласни ли са.

И прокурорът, и адвокатът кимнаха, което спести десетина други, които прокурорът бе подготвил.

Съдията каза:

-Да се впише в протокола безспорно установяване на първото обвинение – г-ца Джонсън живее „в грях“, без брак и извършва последователно и рецидивиращо прелюбодеяние с г-н Дънди. Обстоятелството, че не е приела фамилията на съпруга си е документално доказателство за същото.

Адвокатът отново стана:

-Почитаеми съдия, г-н Дънди ясно каза, че живеят като добро християнско семейство, и всичко заедно приехме неговите показания да са единствени. Свободното съжителство на семейни начала е законово установено от Негово Величество преди повече от век. Това не е закононарушение, клиентката ми е чиста…

-Уважаеми г-н Мейджър, отново се опитвате да манипулирате заседателите. Не съдим клиентката ви според гражданския кодекс, а според каноните на Светата Църква. Клиентката ви има право да изповядва която иска религия, има право да е дори атеистка. Тя е решила да е християнка, заявила го е пред законен религиозен съд, и следователно ще бъде съдена според църковните закони, а не според светските. Църквата не признава за законно „свободното съжителство“, съответно това е грях. Продължаваме със следващия свидетел.

В залата влезе младо чернокожо момиче, доста притеснено. Очевидно беше от по-низшите касти. От където бяха и повечето обслужващ персонал в Лондон, вкл. козметичките.

-Г-це Мубото, вие сте фризьорка и гримьорка, нали така? – попита прокурорът.

-Да.

-На дата 2 септември 2098 г. видяхте ли се с обвиняемата г-ца Джонсън.

-Да.

-Какво правихте?

-Тя дойде в салона ми, направих и нова прическа, и я гримирах.

-Какви сечива ползвахте за целта?

-Стандартните гребени, ножици, маша, сешоар, препарати и гримове.

-Т.е. да повторим – вие сте помогнали на г-ца Джонсън значително да промени външния си вид.

-Нали за това хората идват при мен – за да променят външния си вид.

-Г-ца Джонсън плати ли ви за услугата, или я направихте безплатно?

Момичето се усмихна:

-Не работя безплатно, а и тя е една от най-добрите ми клиентки, винаги си плаща.

-Нямам повече въпроси. Моля почитаеми съдия, показанието за плащането да се приложи към веществено доказателство 34 – разписка от козметичен салон, която доказва, че обвиняемата е използвала пари, за да промени дадения и от Господа външен вид, за да постигне цели, свързани с прелюбодеяние.

Адвокатът не зададе никакви въпроси. Но съдията попита:

-Обвиняемата каза ли какво ще прави после?

-Разбира се, с нея си говорим. Каза, че отива на бизнес среща и, че г-н Сорос се е съгласил на предложението и да изкупи неговите акции на цена над пазарната. Отива да подпише договора.

-Благодаря, свободна сте.

Поканиха третият свидетел. Виновникът за всичко това. Г-н Майкъл Сорос. Очите на Джонсън хвърляха искри, докато той заемаше мястото си.

-Г-н Джонсън, какво се случи по време на срещата ви с г-ца Джонсън на 2 септември 2098 г.

-Беше приятен разговор, поднесох и поздравите си за това, че ме победи. Пихме малко вино, хапнахме и подписахме договора.

-Т.е. подписали сте договор за прехвърляне на вашите акции на г-жа Джонсън. Каква беше стойността му?

-Седем милиарда златни лири.

-Т.е. в този момент г-ца Джонсън е станала собственик на 47% от акциите, а вие – собственик на 7 милиарда лири.
-Да.

-Какво се случи след това?

След това продължихме партито, но по едно време ми прилоша. Очевидно бе сипала някакъв химикал в питието ми…

-Възражение, почитаеми съдия, това не е доказано, има насрещна версия, че заговорът е от страна на г-н Сорос… – каза Адвокатът.

-Приема се… – каза съдията.

-Прилоша ми и припаднах. Събудих се в някакво хале. Там бяха г-ца Джонсън, един имам и трима от охраната и.

-Какво стана после.

-Г-ца Джонсън ме обвини пред имама, че съм я изнасилил и поиска закрилата на почтена жена, съгласно Шариата. Т.е. поиска да се оженя за нея. Аз отказах това, защото се досетих какво цели. Ако се оженим, и нейните хора след това ме убият, щеше да прибере обратно като наследница въпросните 7 милиарда лири.

-Какво стана, след като отказахте?

-Тя каза, че ще ме предадат на Ислямското правосъдие. И извади документ от болницата, в който и бяха взети проби от гениталиите. Тестът не бе завършен, но първият резултат беше, че е открит мой генетичен материал там.

-Т.е. болницата е доказала, че е имало съвкупление?

-Да.

-Вие помните ли за такова?

-Не, но кой знае какво може да е станало, докато съм бил в безсъзнание.

-Какво направихте, след като видяхте документа?

-Не направих нищо повече. Моите хора ме намериха, благодарение на имплантирания ми чип. Той е съвсем нов и не се засича от стандартните детектори. Нахлуха моите момчета и ме спасиха.

-Т.е. вие не сте се оженил за г-ца Джонсън.

-Не.

-Какво се случи после?

-Заведохме имама, очевидно подкупен от г-ца Джонсън, в джамията. Той си призна всичко. Г-ца Джонсън бе арестувана и предадена на районния ислямски съдия.

-Благодаря, нямам повече въпроси.

Адвокатът стана.

-Г-н Сорос, кога бе имплантиран въпросният „чип“? Говорите под клетва и можем да проверим този факт чисто технологично.

-На 2 септември.

-Т.е. чипът е поставен в деня, в който ви предстои да бъдете отвлечен и изнасилен от моята клиентка-прелюбодейка?
-Това е случайност. Тази случайност ме спаси.

-Без коментари, г-н Сорос, вие сте свидетел. Чипът е поставен същия ден?

-Да.

-Г-ца Джонсън има финансови възможности, сходни с вашите. Би ли могла да научи за наличието на подобна технология?
-Разбира се, тя има доста добри съветници.

-Но едва ли би ги попитала, и те едва ли биха отговорили в същия ден?

-Вероятно…

-Значи собствената охрана на г-ца Джонсън не би могла да противодейства на подобен чип на 2 септември?

-Да, и именно това ме спаси…

-Почитаеми съдия, почитаеми заседатели, тук чуваме, че агресорът в едно престъпление се е подготвил по-зле от изненаданата жертва! Този агресор е държал жертвата само с 3 от своите охранители, докато жертвата в подходящия момент се оказва с десетки от своите, тежковъоръжени, и с чип от най-последен модел. Моля в този момент да се наведе вниманието ви към показанията на клиентката ми. Тя също има право да даде показания, и го е направила в приложен протокол 3. Според тези показания, тя е била отвлечена и изнасилена от г-н Сорос, който след това я е заплашил, че ще я предаде на Шариатски съд за прелюбодеяние. Т.е. ще я убият. Негов служител е изпратил пробите в болницата, и да – наистина е имало съвкупление. Поискал е от нея да му прехвърли акциите на цялата банка. Тя е отказала, след което се е озовала арестувана в джамията. Моля да имате предвид тези показания, които са равни по тежест на тези на г-н Сорос.

-Други въпроси към свидетеля? – попита Питър.

Нямаше такива и Сорос бе освободен.

Съдията се обърна към заседателите:

-Уважаемият адвокат Мейджър е в правото си да пледира пред Вас, но не забравяйте, че приложимият закон е църковният, а не светският…

С тези думи, той по същество им каза, че Джонсън е виновна. Защото и според ислямския закон, и според този на Инквизицията, за всяко изнасилване бе виновна жената. Винаги тя с поведението си би съблазнила мъжа. Фактът, че бе ходила на козметичка и се бе гримирала, доказваше това и „зло намерение“. После, дори да бе наистина изнасилена, то произтичаше от първоначалните и действия. В рамките на религиозния канон, интегриран в името на мира, в мулти-национален Лондон, жената бе виновна за всичко, свързано със секса – насилствен или не. Адвокатът нямаше какво да възрази срещу това. Но все пак каза:

-Моля заседателите да отчитат, че г-жа Джонсън се държи като съвременна светска жена. Те не се гримират и разкрасяват, за да съблазнят всеки един мъж. Правят го, заради правилата на епохата, така се прави – жените са красиви, гримирани и фризирани…

-Г-н Адвокат, отново ще припомня, че клиентката Ви, и Вие, сами сте избрали религиозния съд! Не обърквайте заседателите с позовавания на светското право. Сега, кой е следващият свидетел? Охранителят Ахмед Асизи.

Прокурорът стана:

-Почитаеми съдия, обвинението се отказва от всички останали свидетели. Считаме, че вината на г-ца Джонсън е безспорно доказана.
Съдията погледна към Мейджър. Той също се отказа. В Църковния съд колкото повече свидетели, толкова по-зле да обвинения. А и списъкът никак не беше в полза на обвиняемата.

-Тогава остава само последното – иска ли обвиняемата думата. Тя има право да каже каквото иска, да свидетелства или да се обърне към заседателите. Има и най-важното право – да се покае… – каза съдията.

Единият от тамплиерите свали запушалката от устата и. Макар всички да очакваха тя да е развика, стана съвсем друго:

-Непочитаеми съдия, признавам се за виновна по всички обвинения. Настоявам за най-тежкото възможно наказание. Не се покайвам. Искам душата ми да се изправи възможно най-бързо пред Бог, и да чуя неговата присъда!

При тези думи Мейджър скочи като опарен, и бързо и запуши устата. Дори съдията нямаше право да му забрани това, съгласно договора за защита.

-Моля това да не влиза в протокола! Клиентката ми очевидно е във временна невменяемост. – каза той.
Прокурорът стана:

-Почитаеми съдия, тази жена не само току-що се призна за виновна, но и умишлено обиди и съда, и Църквата. Тя ви нарече „не-почитаеми“. И каза, че НЕ се покайва. Това е Богохулство и неуважение. Настоявам към обвиненията да се добавят и тези два състава – обида към Бог, и към неговия съд.

Джонсън нещо буйстваше и искаше да говори, но тамплиерите не и даваха – заповедта на Адвоката бе закон.

-Г-ца Джонсън действително ясно каза, че се признава за виновна. – каза съдията – Това слага край на делото, дори мога да освободя заседателите. След като обвиняем каже, че е виновен, няма нужда от гласуване на заседатели. Тя каза и, че не се покайва. Следователно ще подлежи на най-тежкото наказание. Това би било така, дори да не го бе поискала лично. Мога да отмина това презрение към мен, и към Инквизицията, което изрази с желанието си да бъде изгорена на кладата публично с утежняваща болка. При положение, че не съществува по-тежко наказание от това, нужни ли са допълнителните обвинения, господин Прокурор?
-Нужни са, Почитаеми съдия! Нужни са! Нека не забравяме, че ние не я наказваме, а я спасяваме. Като я накажем и за тези и грехове, ще ги изкупим на този свят, и ще се изправи пред Бог чиста и платила си за всичко…

-В тези думи има логика, съгласно църковния Закон… – каза съдията.

-Почитаеми съдия, моля думите и да не се зачитат изобщо… – каза Адвокатът – Показанията на луд човек не са валидни. Тя е временно невменяема…

Прокурорът обаче контрира:

-Уважаемият адвокат отново смесва църковно и светско право. Но този път вреди на клиентката си. Църквата не признава понятието „временна невменяемост“. Не сте в светски съд. Ако твърдите нещо такова, то вие твърдите за явлението „обсебена от зъл дух“. В този случай, преди да се изпълни наказанието, може да бъде приложен екзорсизъм – във форма, предписана от християнски лечител… – каза свещеникът.

На по-прост език, това означаваше сега „лечител“ да я прегледа и да и предпише как точно ще я лекуват от обсебването. Най-лекото бе да и четат Киприанови молитви или класическото „прогонване на дух“. Но това бе старият екзорсизъм. Сега вече имаше и нов, който включваше различни изключително болезнени процедури. Т.е. преди да я изгорят на кладата като „вещица“, щяха и да я измъчват.

Съдията разбра на къде вървят нещата и се намеси:

-Уважаемият прокурор знае, че най-тежкото наказание – изгаряне на кладата с допълнителна подготовка, изчиства и злите духове. Няма нужда от предварителен екзорсизъм…

Съдията бе прав, защото „допълнителната подготовка“ всъщност сами по себе си, бяха мъчения. А накрая, преди да запалят огъня, щяха да я „помажат“ със „свещено миро на Буковски“. Т.е. с нямащ нищо общо със старата вяра продукт на съвременна химия, който забавя изгарянето, но без да намалява температурата. Така „вещицата“ щеше да гори значително по-дълго, и изобщо нямаше да умре бързо и да свършат страданията и, като на някогашните „късметлийки“ на кладата.

-Последното решение е Ваше, Почитаеми съдия. Но нека не забравяме, че ние не мразим тази жена, нито искаме да я измъчваме. Ние я спасяваме. В този смисъл, предварителният екзорсизъм е в нейна полза… – каза прокурорът.

Съдията не отговори нищо, а почти осъдената продължаваше да иска да вземе думата. В крайна сметка тя щеше да я получи, след излизането на присъдата. Вече като осъдена, адвокатът губеше правата си над нея. Затова Мейджър реши да и позволи все пак в безнадеждната ситуация, да каже каквото иска. Преди това самият той рече:

-Моля ако съдът я осъди, да прояви милост, и да не налага най-тежкото наказание. Греховете и не са умишлени, а и самопризнанието очевидно е лъжовно от отчаяние. Моля да бъде проявена „предварителна милост“… – каза той и даде знак на тамплиерите да свалят превръзката.

„Предварителна милост“ означаваше изстрел от упор в главата, т.е. екзекуция, преди самото изгаряне. Качват те на кладата, палят те, но веднага след това те разстрелват. Не се мъчиш, но формално си бил на кладата жив – поне в началото. Всъщност, след самопризнанието и, адвокатът вече не можеше да я измъкне. Самопризнанието пред религиозен съд по същество отменяше самото дело и водеше направо до присъда. Вече не се търсеше истината, а се действаше според определеното за истина.

Свалиха превръзката. Тя каза:

-Сигурно се чудите какво става? Ще ви кажа. Презирам този абсурд. Презирам Вас, Почитаеми съдия презирам мюсюлманския имам, който ме предаде тук, презирам г-н Сорос, който е обикновен страхливец. Презирам съвременното общество, което се е превърнало в абсурд. Аз съм свободна жена, при това консервативна. Имам 3 деца. Вашите християнски и мюсюлмански жени вече раждат по 1 дете. И двете, и трите – всички религии, не съдите жени да се женят за жени, нито мъже за мъже, въпреки че и в Библията, и в Корана това е забранено. Г-н Сорос загуби една бизнес битка, и организира убийството на онзи, който го е победил. Вместо да седне, да мисли и да спечели следващата. Вие горите „вещици“. На прага на двайсет и втори век в Лондон се горят вещици! Това правите християните. Братята ви от Исляма пребиват с камъни. И всичко е законно. Под благия поглед на Негово Величество. В тази страна няма закони. В тази страна има самозванци и глупаци, които изнасилват религията, за лични цели. А „за да има мир“, още преди десетилетия правителството ни тръгна по пътя на компромисите. То не наложи мир чрез единен закон за всеки. А направи всяка общност да постига мир по своите правила. В Лондон има десетки различни закони и правила. Дори адвокатите не ги познават. Всеки един може да бъде осъден. И вие, непочитаеми отец Питър, и вие можете да бъдете осъден – например по законите на Буда, та дори по светските закони, за убийството на невинна жена като мен. След като ме изгорите на кладата, вие ставате убиец по законите на Негово Величество. Защото светският закон, който още не е отменен, забранява това.

Но кой прилага законите, кой избира кой закон е истинският? Мислите ли кой?

Избира го хаосът. За едно и също нещо по един закон ще получиш медал, по друг – клада. Абсурдно е да съм „вещица“, защото се гримирам. Гримират се и християнките, и мюсюлманките. Аз съм „вещица“, защото съм победила г-н Сорос на фондовата борса. Но има ли такъв закон? Който казва, че си вещица, защото търгуваш по-добре? Няма. Затова съм вещица, заради гримовете…

Но той и г-н Сорос е магьосник. Днес и мъжете се гримират. Какви мъже. Не останаха такива. И вие се гримирате, непочитаеми съдия, ще отречете ли?

Аз презирам това, в което се е превърнала Англия. Това беше нормална страна, с консервативен предприемачески народ, който движеше света напред. Сега е една жалка мулти-културна вакханалия, в която вождовете на отделните конфесии сте приятели. И заедно нарушавате собствените си закони за алкохола и наркотиците, докато съдите низшите слоеве и горите „вещици“. До това неминуемо води липсата на единен закон. Това е по-жалко и от истинската Инквизиция, и от истинския Шариат. И е безкрайно по-жалко от истинския светски модерен закон, който някога създаде проспериращи държави.

Закон, от който сме избягали, и живуркаме последните години на това общество, насред архиепископи, имами и пиещи уиски будистки светци.

Изгорете ме на кладата! Ако наистина има Бог, той ще ми каже после лично съгрешила ли съм! Но да знаете, че и аз имам чип. Не толкова модерен като на г-н Сорос. Но вие дори това не проверихте като ме арестувахте. Тези ми думи вече са в Мрежата, всички ще ги видят. Дано единствената сила, извън Бог, се пробуди! Дано народите, които превърнахте в роби се пробудят, и решат това ли искат…

В тази зала, в това общество не виждам нито един истински мъж, който да ме защити. След като няма мъже, по-добре жените на кладата…

Презирам ви… – последните и думи бяха почти като вик…

Съдът и друг път бе виждал пламенни слова. Всъщност, и друг път подобни слова бяха попадали в Мрежата. Не това можеше да стресне някого. Истината бе, че не бяха виновни нито съдиите, нито имамите, нито будистите-алкохолици. Виновно бе самото общество, което отдавна бе мъртво. Просто истината е, че нищо живо не може да съществува в подобна среда. За живота бяха нужни условия, а мулти-културната религиозна среда, която зачита всички и всичко, не бяха такива условия. Тя бе по-скоро идеалната смесица от отрови, така че да има отрова за всеки. И всеки един бе отровен. Живи нямаше. Хората бяха общество от зомбита, без идеали, без ценности. Защото за да е нещо „ценност“, то трябва да изпъква над останалото, и да има система, която да го постави над всичко. Система, която поставя всичко на равно и превръща всичко в ценност, бе система без ценности.

Никой не можеше да спаси вече „вещицата“, нито дори чипът и, нито хилядите, които проследиха речта. Може би само самият Бог можеше…

Единият от тамплиерите извади меча си. Оказа се, че това съвсем не е декоративен меч, а е от съвсем здрава стомана. Когато другият видя това, отстъпи. Неговият бе съвсем пластмасов.

-Братко, няма да воювам с теб… – каза той и опря меча в гърлото на обвиняемата.

Съдията се изправи – нещо невиждано в залата – съдия да говори прав:

-Братко, рицарю, нямаш право да я помилваш. Само съдът може да реши. Бързата смърт не спасява душата и…

В залата влязоха трима от охрата с автомати. Три червени точки от лазерите се озоваха върху главата на тамплиера.

-Аз няма да я помилвам, Почитаеми… Това само Бог може да направи… – каза той и добави – Тя поиска Божи съд. Каза че не е виновна и не признава този съд. Тя каза, че иска час по-скоро да иде пред Бог и той да и каже виновна ли е?
-Това не отменя кладата! – каза съдията – Кладата ще я прати при Бог!

Тамплиерът се усмихна:

-Не е точно така, Почитаеми. Тя поиска „Божи съд“. Той не е пред Бог, а е тук на Земята. Бог ще ни каже виновна ли още тук! – рицарят постави меча си вдигнат точно пред себе си – като пред двубой – Аз приемам да я защитавам. Има ли мъж, който да се бие, за това че е виновна?

-Божи съд! На Земята, нечувано! – извика съдията и се обърна към охраната – Арестувайте го!

-Има Божи съд, правен е дори за вещици! Никога не е отменян! Той е в самата вяра… – извика тамплиерът без ни най-малко да се страхува. – И трябва да е с мечове!

В този момент Адвокатът скочи, и макар да не бе съвсем сигурен какво точно се случваше, реши да блъфира.

-Почитаеми съдия, в различни стари романи има описани подобни случаи. Не е прилагано до сега, но не значи, че го няма. Това е възможен прецедент, трябва да се проучи, преди да се произнесе присъдата…

-Романи или не, Божи съд винаги е имало. Забравили са го днешните хора, които говорят от името Бог! – каза рицарят – Трябва сега, тук някой да приеме двубоя, или тази жена е невинна! Ако някой приеме, и ме убие, то и тя умира. Това е волята на Бог. Ако аз победя, неговият живот вместо нейния! Винаги го е имало! Има ли мъже в тази зала, които да вярват, че тази жена е виновна? Аз казвам, че не е, казвам го с меч в ръка…

-Това е абсурд… – извика съдията – На прага на двайсет и втори век ще съдим с мечове, а не по законите! Защо изобщо съдим тогава?

-Добър въпрос, Почитаеми, добър въпрос – защо свещеници и имами са магистрати в двайсет и втори век… – каза обречената.

Въпреки абсурдността на идеята за „правосъдие с мечове“, обстоятелството, че най-добрият лондонски адвокат бе поискал преразглеждане, вкарваше доста съмнения. Рицарят с рицарската си постъпка щеше вече да бъде арестуван, или направо застрелян. Но това бе адвокат Мейджър. Можеше да настъпи неописуема бърканица от съдебни процеси при някое крайно действие сега. На всичкото отгоре, двама от тримата охранители бяха мюсюлмани. И имаше риск да убият християнин, при неясни обстоятелства, което да породи нова лавина от междуконфесионални юридически усложнения. В такъв случай, заповедите на имама бяха да не се забъркват.

-Каквото и да направим сега, ако има окончателни последствия, рискува цялото ни общество. Не можем да го направим сега, Почитаеми съдия! Трябва време, и да се проследят правилата назад в историята. Сигурен съм, че това ще е единственият въпрос, по който и уважаемият прокурор ще ме подкрепи… – каза Мейджър.

Прокурорът мълчеше, но и той ясно разбираше, че не може да поеме отговорността за размирици или за нарушаване на балансите в Лондон. В една солидна светска държава, прокурорът не би мигнал, защото знаеше, че зад него е законът, полицията, държавата, кралят. В държава, парцелирана между етноси, религии и всевъзможни права, зад прокурора стоеше само част от закона. Твърде малка и твърде несигурна, действаща само ако всичко се случи затворено вътре в конфесията. Не и при неясна тотална бъркотия.
-Лондон и мирът в него е по-важен от една клада! – каза той – Грешницата може да получи още няколко дни…

Ако прокурор и адвокат бяха на едно мнение, съдията почти никога не вземаше друго решение. А сега друго решение би било един съдия, пък бил той и Кентърбърийският архиепископ, да застане срещу обществото и лично да е отговорен за всички последствия. Нямаше такъв съдия в Лондон…

-Добре, насрочвам ново дело след седмица. През това време проверете тези процедури, този Божи съд…

-Почитаеми съдия, ново дело след седмица ще доведе до освобождаването на обвиняемата. Ако двубоят не се приеме сега, тя става невинна веднага! – каза тамплиерът – След седмица и адвокатът, и прокурорът ще го потвърдят. За последно питам – Има ли мъж в тази зала, който с меч в ръка да докаже вината на обвиняемата „вещица“?

Реално единственият, който би могъл да го победи с меч в залата, бе другият тамплиер. Но той бе много близък негов приятел, и макар и изненадан от действията му, никак не считаше за нужно да се бие до смърт, заради съвсем непозната. Съответно – никой не отговори…

Госпожица Джонсън бе отведена в ареста. Теолозите в продължение на няколко дни проучваха случая, и установиха, че действително „Божи съд“ съществува като процедура. Нещо повече – установиха се подобни процедури и в ред други вероизповедания. Едни останки от миналото, отдавна забравени от светите отци, избирателно решили какво от вярата ще остане, и какво не.
Рицарят-тамплиер изчезна, и не можа да го открие никой десетките следователи, които Хана, изпрати по следите му. Изчезна, така сякаш никога не бе съществувал…

Пред опасността конфесионалното равновесие в града да се разклати от ерозия на самите религиозни правни норми, и споровете извън светския съд, да започнат да се решават с мечове, Негово Величество реши лично да се намеси. Той прогласи амнистия, за всички „вещици“ в Кралството, и нареди никакви „окончателни присъди“ да не се изпълняват, без потвърждение с кралска заповед. С други думи – кралят си върна правото да подписва всички смъртни присъди – едно забравено изначално право на монарха, съществувало над всякакви религии, свещеници и имами, от най-древни времена.

Дали това бе началото на завръщането на върховенството на светския закон в Англия, кой ли, знаеше… Исторически, винаги завръщането на краля бе тръгвало от някакъв подобен инцидент, сблъсък, случаен и неочакван казус…