Свален след шест години управление, консерваторът Мариано Рахой досега беше оцелявал във всички кризи, водейки търпеливо война на изтощение с противниците си.

 

Поредната криза за 63-годишния консерватор с елегантно подстригана брада накрая падна от власт след едно сурово решение на съда по голяма корупционна афера, в която беше замесена неговата Народна партия.

 

Мнозинство от 350-те депутати гласуваха днес вот на недоверие, внесен от лидера на социалистическата опозиция Педро Санчес след тази присъда, отстранявайки го от властта, която беше завоювал в края на 2011 г.

 

Досега обаче търпението му винаги го е спасявало, признават и неговите поддръжници, които виждат в него несравним стратег, и неговите противници, които го описват като закостенял и лишен от харизма.

 

Символично за способността му да оцелява, той се отърва през 2005 г. от катастрофа с хеликоптер само с един счупен пръст.

 

Мариано Рахой, избран за депутат за първи път през 1981 г. в родната си Галисия, “е единственият политик, който е успявал да постигне това през целия си живот”, изтъква Антон Лосада, политолог и автор на биография на консервативния лидер.

 

“Той е печелил избори, губил е избори, бил е министър, лидер на опозицията, минал е през всичко. Научил се е да чака, да издържа на напрежение”, казва той. В сравнение с него противниците му изглеждат като “новаци”.

 

Съживен

Въпреки серия корупционни скандали и един крайно непопулярен план за драстични икономии по време на първия му мандат, Народната партия победи на парламентарните избори през декември 2015 г., въпреки че загуби абсолютното си мнозинство в камарата.

 

В лоша позиция да стане отново премиер, Мариано Рахой гледаше как противниците му - социалисти, леви радикали от Подемос и либерали от Сиудаданос, напразно се напъват да го заменят.

 

И след десетмесечна безизходица, белязана от нови парламентарни избори, на които Народната партия отбеляза напредък, той отново положи клетва, като този път оглави правителство на малцинството.

 

Съживен, но отслабен, той се сблъска с нови кризи, сред които опитът за отцепване на Каталуния през октомври 2017 г.

 

Въпреки критиките срещу неговото справяне с най-лошата криза, преживяна от Испания за четири десетилетия демокрация, той успя да постави под контрол, без да окупира, този регион, все още твърде привързан към автономията си. Сепаратистите там запазиха властта си, но за момента повече не заплашват с отцепване.

 

Никога мъртъв

Хумористите се присмиват на неговите баналности: “Испания е велика нация, а испанците - много испански”, заяви той през 2015 г. Но в парламента обезоръжаваше противниците си с духовитост и саркастично чувство за хумор.

 

Този син на председател на регионален съд е много дискретен за личния си живот : съпругата му Елвира Фернандес и двете му деца се появяват много рядко публично.

 

Той до втръсване повтаря как е започнал с лепене на плакати на Народния съюз, основан от министри на диктатора Франко, и е изкачил едно по едно стъпалата на йерархията.

 

“Когато не тичаме, има по-малка вероятност да се спънем”, каза той през 2016 г. в предизборен видеоклип.

 

Ръководил е различни министерства в десните правителства на Хосе Мария Аснар (1996-2004), посрещайки вълната от критики за нефтения разлив при катастрофата на кораба “Престиж” и участието във войната в Ирак.

 

След това преживя през 2004 и 2008 г. две поражения на парламентарните избори срещу социалиста Хосе Луис Родригес Сапатеро, преди накрая да поеме властта в една Испания, опустошена от икономическата криза.

 

И въпреки падането си днес, без определен наследник на ръководния пост на партията, той има достатъчно ресурси, за да се завърне и да спечели нови избори, смята Антон Лосада.

 

“Рахой може да бъде обявен за мъртъв само когато бъде мъртъв, не по-рано”, шегува се журналистът.

 

Педро Санчес: триумфът на упоритостта

Матю Горс, Франс прес

Победен на двете последни изборни надпревари, след това изгонен от партията си, преди да поеме отново ръководството й, социалистът Педро Санчес е на път да спечели последната си партия покер и да вземе властта в Испания.

 

Застанал на фронта от обявяването на присъдата срещу Народната партия на премиера Мариано Рахой в един мегапроцес за корупция, бившият 46-годишен професор по икономика, наричан “Красавеца” (guapo) в Испания, със сигурност е уверен, че този път най-накрая ще има среща с историята.

 

“Вашата изолация, господин Рахой, е епитафията на един политически период, вашият, който вече приключи”, каза той вчера в парламента. “Вие сте част от миналото, тази страна е на път да прелисти страницата и Испания трябва да гледа бъдещето без страх”, добави той, облечен в обичайния си безупречен тъмен костюм.

 

“Шансът му дава възможността да може да играе централна роля”, подчертава Фернандо Валеспин, политолог от Автономния университет в Мадрид, и той опитва внезапно “един рисков залог”, “една отчаяна атака”.

 

Загубила скорост, социалистическата партия беше “държана настрана от фронтовата линия на политическия дебат”, заета от Народната партия, либералите от “Сиудаданос” и радикалните леви от “Подемос”, добавя унивеситетският учен.

 

Завръщане през парадния вход в социалистическата партия

Със само 84 депутати в долната камара на парламента, Санчес, който не е вече депутат и не разполага с трибуната, която представлява парламентът, беше принуден да се съюзи с “Подемос”, каталунските сепаратисти и баските националисти, за да свали Мариано Рахой днес чрез вот на недоверие.

 

Едно мнозинство, осмивано като “мнозинството Франкенщайн” от Народната партия, което може да се окаже доста нестабилно и да скъси престоя на Санчес в двореца Монклоа.

 

Това не е важно - социалистическият лидер разчита бързо да предприеме мерки в социалната сфера, за да “засили нивото на популярност на своята социалистическа партия”, отбелязва Антонио Баросо, анализатор от “Тенео Интелиджънс”, и да се яви по-силен на следващи предсрочни избори, на които “Сиудаданос” са сочени за победители от проучванията.

 

“Санчес е смел политик, но прекомерно внимателен и разсъждава повече в краткосрочен план”, счита Фернандо Валеспин.

 

Роден на 29 февруари 1972 г. в Мадрид, Санчес израства в заможно семейство с баща предприемач и майка чиновник и следва икономика в испанската столица преди да завърши магистратура по политическа икономия в Свободния университет в Брюксел.

 

Общински съветник в Мадрид от 2004 до 2009 г., той става депутат през 2009 г., след оставката на титуляра на мястото, преди да изживее мълниеносен възход.

 

През 2014 г. застанал начело на една отслабена социалистическа партия в резултат на първите първични вътрешнопартийни избори, той се нарежда след Мариано Рахой на изборите през декември 2015 г. В контекста на последвалата политическа парализа се опитва безуспешно да състави правителство с подкрепата на “Сиудаданос” и “Подемос”.

 

През юни 2016 г. са свикани нови избори и социалистическата партия отива още по-надолу, като отбелязва най-лошия си резултат от възстановяването на демокрацията през 1977 г. Санчес е изхвърлен от социалистическата партия, чието ръководство го държи отговорен.

 

Той обаче се завръща през парадния вход през май 2017 г., като активистите гласуват за възстановяването му начело на партията.

 

“Юда” за десницата

Сближил се с Рахой през последните месеци по въпроса за независимостта на Каталуния, Санчес ще остане отсега нататък за Народната партия като съкрушителя на един премиер, който оцеля досега в много, кризи.

 

“Педро Санчес ще влезе в историята като Юда на испанската политика”, заяви наскоро Фернандо Мартинес-Майо, координатор на консервативната формация. Рахой го обвини, че е “готов заради личните си амбиции да се съюзи с когото и да било на каквато и да е цена”.