Веждите са предназначени да предпазват очите от слънце, дъжд и прах. Въпреки това, възможността да ги вдигнем в знак на недоверие, да ги смръщим, за да внушим страх или да ги движим съчувствено, може би е дала на човечеството значителни еволюционни предимства, според проучване на група антрополози от Великобритания, публикувано на 9 април в списанието Nature Ecology & Evolution.

Тези изследователи от Университета на Йорк считат, че изразените и отличителни арки на веждите, които са характеризирали ранните хоминиди, са отбелязвали функцията на физическа доминация. С времето, човешкото лице става по-малко и по-плоско, а веждите, както ги познаваме днес, са ни позволили да предложим по-голям набор от емоции.

"Ние сме заменили доминацията или агресията, с по-широка палитра от изражения. Лицевите мускули могат да движат веждите нагоре и надолу и да изразяват по-фини чувства", казва Пол О'Хигинс, професор по анатомия и водещ автор на този анализ.

Някои теории считаха, че челото и веждите, толкова отличителни у нашите предци, са служили като структурно подсилване на лицата им, за да издържат на напрежението и натиска по време на дъвчене. Но специалисти са проектирали 3D модел на вкаменения череп на архаичен човек, известен като "Homo heidelbergensis", и са открили, че тази характеристика не предлага особено предимство или функция.

"Това означава, че извивката на веждите у архаичните хора трябва да е имала социална функция, най-вероятно използвана за показване на надмощие, както се вижда при други примати", се казва в статията.

Вероятно намаляването на арките би могло да бъде причинено от намалената маса на мозъка или на лицето. Но по-късно то е позволило на нашите вежди да изпълняват множество фини жестове на приятелство към хората около нас.

Въпреки че тези експерти настояват, че техните заключения са спекулативни, но ако те са прави, че тази характеристика е позволила на хората да общуват на разстояние с по-сложни и разнообразни форми, наистина това е изиграло решаваща роля при оцеляването.