По повод на 45-ата годишнина от прилуняването на съветския космически модул Луна 21, на 15 януари за първи път бе публикуван секретен доклад с подробна информация за работата на модула и проблемите до последния му контакт със Земята, на 10 май 1973 г.

Руската космическа система декласифицира документ, състоящ се от две части. Първата обяснява операциите на борда, включително на Луноход 2 и специализирания телевизионен екипаж. Втората съответства на системата за контрол (Сатурн MS) отговорна за управлението на Лунохода, чрез който от Луната бяха изпратени фотографии.

Текстът изброява всички възникнали проблеми и описва опциите за решаване на тези проблеми. По-специално, той подчертава, че повечето комуникационни устройства работят и след изчерпване на техния планиран живот, функция, която служи като основа за създаване на подобрени единици в по-късни експерименти.

В хода на тази мисия за пръв път в историята се използва механизъм за предаване на данни между Земята и Луната чрез оптичен канал. Благодарение на присъствието на фотодетектор и използването на наземни телескопи оборудвани с лазер, Луноход 2 изпраща радиосигнали, а от Земята следят координатите му много точно.

В последната фаза на тази мисия интериорът на устройството регистрира повишаване на температурата между 43 ° C и 47 ° C, след което контактът е загубен. Впоследствие се установява, че Луноходът е излязъл от експлоатация поради прегряване на системите след случайно навлизане на почва в неговата структура.

Модул Луна 21 достига лунната повърхност на 15 януари 1973 г. В продължение на четири месеца Луноход 2, който тежи 836 кг, покрива 42 км, предава 86 панорамни фотографии и около 80 000 телевизионни изображения на Земята и провежда стотици механични и химически тестове на почвата.