Ивица Тодорич вече няма да живее в своя просторен замък от 16 век с изглед към хърватската столица, няма да лети с частния си хеликоптер до луксозната си вила на крайбрежието и да плава с яхтата си в Адриатическо море.
Най-издирваният хърватски беглец, известен в родината си като “Боса”, се предаде този месец на полицията в Лондон, след като бе обвинен в лошо управление и присвояване на милиони от многонационалната си компания за храни и търговия на дребно, довеждайки я до толкова внушителен банкрут, че той се превърна в национален въпрос за няколко държави в Югоизточна Европа.
Компанията на Тодорич Агрокор се срива под тежестта на 7 милиарда долара дългове - сума толкова голяма, че изплащането на пълната гаранция за нея ще разори самата хърватска държава. Ако компанията бъде оставена да потъне, това ще застраши 60 000 служители и хиляди дребни бизнеси в мрежата за снабдяване, включваща фермери от целия регион. Междувременно главните кредитори - руски банки - воюват да извлекат някаква полза, доколкото могат.
“Хърватия е изправена пред неописуемо икономическо и финансово цунами”, каза премиерът Андрей Пленкович при неотдавнашните дебати в парламента за управлението на кризата от страна на правителството и призивите за неговата оставка.
Историята на 66-годишния Тодорич и на Агрокор, чийто дял в брутния вътрешен продукт на Хърватия е 15 процента, разкри “шуробаджанашкия” капитализъм, сенчестата приватизация в бившата комунистическа страна и близките връзки между политиката и бизнеса в Западните Балкани, които още се възстановяват от кървавото разпадане на бивша Югославия през 90-те години.
ЗАПОЧВА С ЦВЕТЯ
Тодорич, заедно с баща си Анте, построява оранжерия през
1976 г. и продава цветя в бивша Югославия, когато
комунистическият режим в страната започва да въвежда пазарни
реформи. Бизнесът върви добре и семейството основава Агрокор
като акционерно дружество през 1989 г.
Като много хърватски бизнесмени с добри политически
връзки, Тодорич извлича изгода по време на войните от 90-те
години, като участва в широкомащабния процес на приватизация на
държавните предприятия, които са разпродавани евтино със
сенчести и незаконни сделки.
С добри връзки с управляващия елит, през 1993 г. Тодорич
купува няколко компании, включително и супермаркети,
принадлежащи на най-голямата компания за търговия на дребно в
столицата.
“Приватизацията, която бе предприета през 90-те години,
предизвика твърде много проблеми в Хърватия. Твърде много добри
предприятия просто изчезнаха. Твърде много хора, които нямаха
никакви пари, сега са много богати”, каза Орсат Миленич,
председател на парламентарната комисия, създадена за справяне с
политическите аспекти на кризата.
Агрокор “стана по-голяма сила от самата държава”, каза Миленич.
Тодорич, който управлява компанията с двамата синове и
дъщеря си, продължи настойчиво да разширява бизнеса, купувайки
всичко - от земеделски земи до фирми за бутилиране на вода, от
месопреработвателни предприятия до компании за производство на
сладолед и будки за вестници.
Агрокор се разрасна и извън Хърватия, с имоти в съседните
Сърбия, Босна и други бивши югославски републики.
РУХВАНЕТО
Анализатори казват, че стремежът към експанзия на
Тодорич е предизвикал финансовия колапс на Агрокор.
През 2014 г. Тодорич купи 53 процента от затруднената
финансово словенска верига за търговия на дребно Меркатор за 550
милиона евро, използвайки заеми от държавната руска Сбербанк,
която поддържа високи лихви. Анализатори казват, че покупката на
Меркатор е била смъртоносният удар за финансите на Агрокор, тъй
като е направила дългът неустойчив.
Влизането на Хърватия в ЕС през 2013 г. също засегна
компанията, тъй като нейните супермаркети попаднаха в трудна
конкуренция с големите германски и други чуждестранни вериги, на
които бе позволено да отворят магазини в страната.
Финансовият колапс на Агрокор е “комбинация от бързо
разрастване, свръхинвестиране, ниска печалба и скъпи заеми,
което доведе до недостатъчен приход на средства за обслужване на
кредитните задължения”, каза финансовият консултант Андрей
Грубишич.
РУСКАТА ВРЪЗКА И ПОЛИТИКАТА
Руските пари играят важна роля във финансирането на
Агрокор, което създава опасения в Хърватия, че Кремъл опитва
стратегически да увеличи политическото си влияние в най-новата
членка на ЕС.
Сбербанк е най-големият кредитор на Агрокор с 1,1 млрд.
евро. Друга руска банка, близка до Кремъл - ВТБ, разсрочи заеми
на стойност около 300 милиона евро. Останалите големи кредитори
включват австрийската Ерсте груп и Райфайзенбанк и италианските
УниКредит и Интеза Санпаоло.
“Където има големи пари, зад тях стои някаква политика”,
каза Миленич, който е бивш министър на правосъдието на Хърватия,
а сега е в опозиция. “Ако банките са държавни, логично, трябва
да има още повече политика”.
Синдикът на Агрокор призна претенции на кредиторите на
стойност около 6,3 млрд. долара, но заемът от Сбербанк не е
включен, официално - защото банката заведе дело срещу компании
на Агрокор в други държави, включително във Великобритания.
Това предизвика гневна реакция от Сбербанк, която обяви в
изявление, че е “неприятно изненадана” от позицията на
хърватското правителство.
“Всеки, включително Сбербанк, може да прибегне до всяка
предвидена от закона мярка, в Хърватия или в други държави, за
да защити своите интереси и не трябва да бъде дискриминирана
заради това”, се посочва в изявлението, като се допълва, че
банката ще обжалва решението.
ТОДОРИЧ ОСТАВА НЕПРЕКЛОНЕН
Тодорич формално все още притежава Агрокор, но
хърватското правителство пое нейното управление и си определи
срок до следващото лято, за да спаси каквото може от компанията.
Тодорич избяга в Лондон на фона на обвиненията в
незаконно присвояване, които хърватските власти използваха, за
да започнат конфискация на негова частна собственост, която да
подпомогне изплащането на дълговете на Агрокор.
След като той се появи в европейския списък на бегълците
от арест, Тодорич написа в своя блог, че съвестта му е чиста.
“Като лице, чиито човешки права са дълбоко нарушени, аз
имам правото да се противопоставя на политическо преследване”,
написа Тодорич.
Той твърди, че правителството е поело неговата компания
незаконно и даде сигнал, че ще се бори против екстрадицията си
от Великобритания на основание, че е жертва на политическо
преследване. Тодорич обяви, че ще заведе дело срещу така
наречения “Закон-Агрокор”, който бе приет от парламента и
позволи поемането на компанията от държавата.
