Поддържайки стремежа на народите към самоопределение, ЕС цели разрушаването на суверенните държави и създаването на Европейски съединени щати
Испания вече управлява метежната Каталуния. Премиерът на кралството действа строго в рамките на приетата през 1978 г. Конституция на Испания, член 155. Според него временно може да се закрие местното самоуправление, ако е заплашена териториалната цялост на страната. Но е възможно напрежението да е внимателно планирано.
Главният редактор на икономически независимия портал Insolentiae.com Шарл Сана, който е известен във Франция като теоретик на финансовите пазари и на макроикономиката, е автор и на редица статии с предложения за реформиране на капиталистическата система. Според него метежът в Каталуни е изгоден на Брюксел. Своето мнение той разкрива в интервю за Правда. ру.
– Има ли Каталуни икономическата възможност да обезпечи регионалния си суверенитет?
– Според мен тя, като суверенна територия, несъмнено има техническата възможност да осигури своето съществуване. Днес провинцията осигурява 20% от общия обем на брутния вътрешен продукт на Испания, което не е маловажно. А площта на Каталуния е само 6% от общата територия на Испанското кралство. Освен това Каталуния има сериозно външнотърговско салдо, ориентирано към експорт. Само тя осигурява около 33% от общоиспанския експорт. Задължеността на Каталуния е само 34% от брутния вътрешен продукт в тази провинция. През 2016 г. брутният й вътрешен продукт беше 224 милиарда…
Но ако на практика провинцията започне преговори с Мадрид по повод своето излизане от кралството, централното правителство ще й наложи част от общонационалния испански дълг пропорционално на обемите на производството на тази териториална единица, което би довело до безкрайни преговори. Общата задълженост на Испания надвишава 200% от обема на нейния брутен вътрешен продукт.
– Но независимостта неизбежно ще повлече след себе си скъсване на промишлено-производствените връзки, разоряване на предприятия и като следствие – спад в жизненото равнище на каталунците…
– Във Франция ние загубихме столетия, за да се роди френската нация. Постигнахме го чрез изкореняване на регионалната независимост. Така ние пожертвахме местните езици, унищожихме редица регионални движения, за да можем в крайна сметка да създадем Франция. Подобни процеси се случваха навремето и в Съветския съюз. Изграждането на единен народ и общо пространство се извършваше чрез страшни регионални сътресения. Иначе Съветският съюз би бил невъзможен. Това се отнася и до формирането на Австро-Унгарската империя.
Тази логика в политиката и идеологията движи и онези, които създадоха Европейския съюз. Ако приемете гледната точка на привържениците на ЕС, които мечтаят за федерална европейска държава, ще разберете, че в името на тази цел е необходимо да се накарат хората да желаят единна Европа, мир и процъфтяване. Но на тази мощна идеологическа преса, хората отговарят с обратния процес – те се стремят към регионално самоопределение.
Човекът е стадно животно. Той иска да усеща своята принадлежност към общото, към цялото. Но днешното състояние на умовете на много европейци пречи на тази голяма цел – строителството на федералната европейска държава.
Европейските идеолози решиха да използват стремежа на хората към регионализация за унищожаването на суверенните държави. Сега народите се стремят да се определят не по национална принадлежност – към Франция, Германия и пр., а по своята провинция, по своя регион. А над регионите царства Брюксел. Така се размиват границите на националните държави!
Сега нашите президенти се превръщат в губернатори подобни на губернаторите в САЩ. Ние имаме европейски паспорти с европейския герб, под който е написано “Френска Република”. Но в един прекрасен ден този израз ще изчезне и ние ще се превърнем просто в европейци.
Вероятно главната цел на Брюксел и не е изключено това прогресивно начинание да е безкръвен преход към новата държавна форма на съществуване на Западна Европа – Съединените европейски щати.
