Китай се възприема от Пентагона като един от основните потенциални врагове на САЩ. Американската държава обаче разчита изцяло на Пекин, за да се сдобие с редки земни елементи, много специален вид суровини, които могат да се считат за стратегически.
Както бе разкрито от Дийн Попс, бивш подсекретар на американската армия за Доставка, логистика и технологии, последната мина за редкоземни елементи в САЩ беше затворена през 2015 г., а през юни последната фабрика за преработка на тези материали беше продадена на китайска минна компания за 20 млн. долара. Поради това в момента Китай е единственият играч на американския пазар за редки елементи.
Редките елементи са 17 химически елемента, редки в земната кора, но много важни за авангардните технологии и особено за военната индустрия, припомня статията на Попс в сп. "Национален интерес". "От програмата за тактически изтребители, до следващото поколение стратегически бомбардировачи Б21, от авионика до компютри, редките елементи са необходими за военното превъзходство на САЩ", казва авторът.
Пентагонът обаче дори не е успял да оцени търсенето на редки земни маси в близко бъдеще. Попс признава, че значението на тези елементи в момента не се признава и дори в малки обеми, с цена само от 2 щ.д., те могат да бъдат жизненоважни за платформи, струващи милиарди. Размерът на значението на тези материали може да бъде оценен само "когато нашите опоненти намалят предлагането, като се възползват от по-голямата ни уязвимост".
Бившият служител казва, че Китай вече е прибягвал до този "геополитически лост" през 2010 г. На фона на териториалния спор с Япония за островите Сенкаку, Пекин намали своя износ на редки елементи, изстрелвайки цените с до 600%. "Да се смята, че Китай ще продължи да ни осигурява необходимите за надмощие над него елементи, е безотговорно и наивно", казва авторът, разкривайки агресивните намерения на САЩ по отношение на Пекин.
Попс нарича тази зависимост от Китай за доставката на редки елементи "Ахилесова пета на американската отбрана". Според него това, което е причинило проблема, е "25-годишната грешна политика на глобализация".
