Дето се вика – формално всичко е реално. Но реално всичко е формално

Кое е формалното?

 

1.) Саудитска Арабия осъществява предплащане за ПВО системите С-400 Триумф на обща стойност $19,73 млрд. Това е вярно.

 

2.) Саудитска Арабия подписва договор за един завод за производство на АК (не последната система), и за производство на боеприпасите за тях у себе си. Това също е вярно.

 

3.) Саудитска Арабия подписва, че ще купи над 2000 БТР 82 (с необитаемата куличка, с 1 двигател). Това означава минимум 20,000, най-вероятно (с другите стандартни комплектации) до 30,000 армия.

 

4.) Саудитска Арабия подписва, че ще купи няколкостотин танка Т-90, за да окомплектова (3)

 

5.) Саудитска Арабия обещава, че ще компенсира Русия за тенекията, която и върза преди 5 години: пак договор уж за $20 млрд (въоръжение), предплащане от 160,000, и…нищо…

 

6.) Саудитският крал обещава, че ще намали влиянието на салафи и уахаби движенията в Кавказ, Татарстан, и в Башкортостан.

 

7.) Формално не само саудитския крал беше в Москва. Емирът на Катар също е в Москва, и иска да сключи договор пак за купуване, пак на оръжие, и то – за $17 млрд.

 

Формално всичко това е точно така. И предплащането е направено, и договорите са подписани. Но…формално. Защо формално? Обяснявам. Започвам с реалното.

1.) Иран бяха предплатили напълно ПВО системи С-300 през 2008 година. Тогава Президент на Русия беше Дмитрий Медведев. При него системите бяха платени, но така и не бяха доставени. Договорът беше възобновен едва през 2016 година. Доставиха последните модули чак сега, тази година, съвсем неотдавна.

 

2.) Русия беше предплатила на Русия цели 2 самолетоносача Мистрал за почти $1.00 млрд евро. САЩ забраниха на Франция да ги предава на Русия, и въпреки, че неустойките бяха големи, а компанията-производител беше заплашена от банкрут, Мистралите не бяха предоставени на Русия, и Франция върна на Русия парите.
Обяснението беше просто: “Във война сме! Какъв бизнес, какви плащания, какви вертолетоносачи! Карфица няма да продавате на Русия! Забраняваме ви!”. Тогава през сложни схеми и на голяма загуба Франция беше принудена да ги даде на Египет, после Египет май все пак ги (препра)даде на Русия, после го опровергаха, както и да е…

 

3.) Преди 5 години Саудитска Арабия отново беше подписала (като сега) аналогични договори с Русия. Но не ги изпълни. Без значение – по заповед на САЩ, или поради собствени съображения. Просто не ги изпълни. И нищо.

 

4.) Саудитска Арабия беше пряк спонсор и подкрепяше ислямските терористи в двете чеченски войни, и заедно с Катар подкрепяха и организираха с всички сили всички ислямски терористични актове на територията на Русия. Дали са го правили, защото САЩ така са искали от тях, или и на тях им е харесвало, вече е без значение. Правиха го. Финансираха и спонсорираха и разпространението на салафи и уахаби ислям в Кавказ, Башкирия, Татарстан, и навсякъде, където можеха в Русия. Това е важна стъпка назад (от тяхна гледна точка) и нещо, което Русия би одобрила…ако бъде изпълнено. Все пак, всичко лошо, сторено за толкова десетилетия, не са много добра основа за прекалено взаимно доверие.

 

5.) Саудитска Арабия в момента води 2 много тежки, и неуспешни за нея войни: в Сирия, в Йемен, и навсякъде се сблъсква с подкрепата на Русия за противниковата страна. Това е важно за 28 млн страна със $70 млрд военен бюджет (беше $63 млрд неотдавна).

 

6.) Саудитска Арабия вижда, че САЩ не е в състояние, и не оказва тази помощ и подкрепа на силов гарант, както беше обещано още в далечната 1973, ноември месец. Това е много важно.

 

7.) Саудитска Арабия има тежки и нерешими конкурентни проблеми с Иран. Иран е под санкции от 37 години, а вече има собствена ядрена енергетика, и растящ БВП. Саудитска Арабия е един от най-привилегированите (и послушни) “съюзници” на САЩ, а (образно казано) нямат даже и фабрика за моливи. Даже армията им е от чужденци-наемници.

 

8.) Саудитският крал, който пристигна в Москва, е терминално болен човек. Не му остава много. Няма от какво много да се страхува на тази Земя. Поискал е (според нецитируеми източници) подкрепата на Путин за приемника-принц. Ясно е, че купуването на оръжие от Русия не е просто бунт срещу Сюзерена (САЩ), а направо ритник в слабините. Това няма как да остане безследно, и безнаказано.

 

9.) Преди броени месеци новият стопанин на Белия дом – Доналд Джей Тръмп, беше в Ер Риад с цяла огромна делегация от Държавния департамент, играха “Танц със саби” и сключи договор за над 400 млрд, за т.н. “Ислямско НАТО”. Подробности за него вече публикувах тук. Наистина го прочетете, важно е.

 

10.) Подписването на сегашните договори не е като плащането, а плащането (предплащането) не е като изпълнението, и доставката на това въоръжение. Знаят го Иран, Франция, Русия. Знаят го и Саудитска Арабия. Това въоръжение и оборудване (с малки изключения) не е на склад, а от поръчката до производството, доставката, монтирането, обучението, и запуска минават не месеци, а години. Саудитска Арабия го знаят, знае го и Русия. И Русия знае, че Сауди знаят, и Сауди знаят, че Русия знае, че Сауди знаят.

Това е прозорец във времето, който може да бъде наречен деликатно “незащитена (или незащитима) уязвимост” за Сауди. Дали Саудитският крал се опитва да купи, или получи по друг начин защита от Русия, е въпрос с много неизвестни, в т.ч.и за самия крал, каквото и да му е казал или обещал Путин.

 

11.) Катар преди броени години (2011) не само малтретираха, ами публично унизиха руския посланик.

 

 

Това не се прави “без да искам”. Във всички времена това е самодостатъчен CASUS BELLI. В Катар има голяма американска ВВС база. Не можеш да бомбардираш Катар, без да засегнеш тази база. Така е направено.

 

 

 

И въпреки това днес, повтарям, емирът на Катар е в Москва. Същият този Катар, който като Сауди беше основният спонсор и опора на ИДИЛ, и всички брадати главорези в Сирия. В Москва е, за да преговаря, според нецитируеми източници, също за закупуване на оръжие, на обща стойност $17 млрд. Ясно е, че за държава с население 2.57 млн и с територия 1/10 от България ако купиш за тези пари БТР танкове, и стрелково оръжие, пясъкът на Катар няма да стигне, и целият Катар ще е залят с бронетехника, няма да има хората къде да ходят.

 

Даже и да поръчат БТР-те позлатени, пак не става. Въоръжение на такава стойност може да е само много високотехнологично, и скъпо. Това са ПВО, и самолети. Само че на Катар с оглед на територията даже и С-300 им е много, а ако е за самолети, изтребителят ще облита територията на страната за 1.5 минути, а бомбардировачът с пълно бойно снаряжение – за 2.5. няма къде завоите да вземат, без да нарушат територии. Тоест, оръжие за такива пари на тях им е, казано по нашенски, “артък работа”.

 

Само, че, ако свържем поръчката на Сауди за 1.73 млрд, на Катар за 17 млрд, “Ислямското НАТО”, и поръчката за американския военно-промишлен комплекс за 400 млрд, дали не се получава, че цялото това въоръжение е именно за това “Ислямско НАТО”, което ще оперира в Средна Азия, срещу Китай и Русия, в Европа, в Африка…всъщност, където му кажат. В сводките от последните 2 седмици вече се отбелязва, че брадатите главорези в Сирия имат ПВО. От 2011 до преди месец нямаха, а сега изведнъж имат. ПВО не е като Автомат Калашников.

 

Някой трябва не само да ти го достави (в дъните на пясъците не расте), ами и да ти го монтира, и да умее, и да знае как се борави с него. ако не едно висше образование за целта, поне знания на ниво средно техническо образование си трябват, и то – много сериозни. Това тия синковци с брадите, чаршафите, чехлите, дето представата им за сутрешен тоалет е да си измият лицето с прясна камилска урина не го могат, не го знаят, и няма да се справят.

 

Кой им го е доставил? Който може, и който има интерес. Възможностите не са много. Доста по-малко от 3 са. Даже са под 2.

В цялата тази схема само едно нещо ми дрънчи силно – нарушението на забраната на САЩ “…от Русия да не се купува от нито един от “съюзниците ни” даже и пластмасово воден пистолет!”.

 

Нещо е иначе, нещо се е променило, и това нещо скоро ще ни ухапе в най-неприятния момент отзад, без да сме го поръчвали.

Страхувам се, не се надявам, че скоро наистина ще го разберем по неприятния начин.

 

Това са реалностите, които за незапознатите може и да изглеждат формални. Но според мен не са. Напротив, много важни са. Защото картината, калейдоскопът започна да се променя. Старите правила не работят, или се нарушават смело, хаотично, повсеместно, и твърде често. Ясно е, че в САЩ има “бунт на кораба”, и лявата американска ръка не знае, какво прави дясната, че се и бият. Бия се не само у тях, ами се стрелят и у тях, и навсякъде по света.

 

Кулите на Кремъл са същата работа. И те не само имат различно мнение, ами и си кроят шапките, и си плетат въжетата за бесилките един за друг. Путин празнува 65-я си рожден ден (да е жив и здрав още дълги години, заслужил го е, и е много нужен като стабилизатор днес), но краката му са в две лодки с разнопосочен курс, в момента е в политически шпагат, който неизбежно ще стигне до политическо разчекване. И дай боже да е само политическо. Годишнина, направо столетие е от една доста мрачна дата, която отнесе над 10 млн живота само в Русия-СССР.

 

Според мен изтърва момента, с максималната всенародна подкрепа от 2014, пропусна все още силата на 2015, не направи нищо през критичната с изтичащия пясък на възможностите 2016, и сега вече безболезнени, прилични, удобни, и малокръвни варианти за решение както на вътре-политическата, така и на външно-политическата сцена няма.

 

 

Референдумите с буква “К” отпред валят един след друг, и като на прескочикобила са “Косово-признат”, “Крим-непризнат”, “Кюрдистан-признат”, “Каталуния-

 

непризнат”. Може би следващият вече ще е признат, ако пак е на буква “К”. Ами ако е “Калифорния”?

 

Вие даже не усетихте уловката – на 19 февруари 2008 в Косово нямаше никакъв референдум. Ние все пак не сме bTV, и знаем, че го направиха с “Декларация за независимост” с просто решение на Парламента, съставен главно от амеро-послушни главорези и изкормвачи от АОК.

 

“Вече свърши хубавото време, а дъждът вали…” От друга страна, един неглупав човек от близкото минало цял роман написа “Няма нищо по-хубаво от лошото време”.

 

За какво, и за кого, обаче?

 

Това е въпросът.

 

Огледайте се, и се замислете.