До 2100 г. земната атмосфера и океаните биха могли да натрупат достатъчно въглерод, за да предизвикат шесто масово изчезване на видовете през следващите 10 000 години, предупреждава съ-директорът на Центъра "Лоренц" в Масачузетския технологичен институт, Даниел Х. Ротман, в проучване, публикувано в "Science Advances".

В математическия анализ на учения рискът се състои от критично количество въглерод, което надхвърля 310 гигатона (1 гигатон = 1 милиард тона).

Това е само с 10 гигатона над количеството въглерод, което в най-добрия случай ще бъде емитирано глобално през 2100 г., според прогнозите на Междуправителствения панел на ООН по изменението на климата. В най-лошия случай тази цифра би достигнала 500 гигатона, което прекомерно надвишава критичния праг.

Ротман твърди, че най-катастрофалните екологични последици могат да се проявят през следващите около 10 000 години, но от 2100 г. светът може да навлезе в "неизвестна територия".

"Това не означава, че бедствието ще настъпи на следващия ден. Това означава, че ако не бъде контролиран, въглеродният цикъл ще се премести в зона, която вече няма да бъде стабилна и ще се държи непредсказуемо", казва изследователят. Той обаче предупреждава, че "в геоложкото минало този тип поведение е свързано с масово изчезване на видовете".

Според експерта всяко от петте предишни масови изчезвания, които Земята е претърпяла през последните 540 милиона години, се е случило, когато се прекрачи "прагът на катастрофалната промяна".